Жителите на Древна Месопотамия са използвали хибриди от опитомени магарета и диви магарета, наречени "кунга", за да теглят бойните им колесници преди 4500 години - най-малко 500 години преди да бъдат отгледани за целта коне, разкрива ново проучване.
Анализът на древна ДНК от животински кости, открити в Северна Сирия, разрешава загадката за това какъв тип животни са били „кунгите“, описани в древни източници, че са теглили бойни колесници.
„От скелетите разбрахме, че са еднокопитни [животни, подобни на коне], но те не отговаряха нито на мерките на магарета, нито на сирийските диви магарета“, разказва съавторът на изследването Ева-Мария Гейгъл (Eva-Maria Geigl), генетик в Института Жак Моно в Париж. "Така че те бяха някак различни, но не беше ясно каква е разликата."
Новото проучване обаче показва, че кунгите са били силни, бързи и все пак стерилни хибриди на женско домашно магаре и мъжко сирийско диво магаре, или хемиона - вид еднокопитни животни, произхождащи от региона.
Новото проучване е публикувано на 14 януари в списание Science Advances.
Древните летописи споменават кунгите като високо ценени и много скъпи животни, което може да се обясни с доста трудния процес на отглеждането им, обяснява Гейгъл.
Тъй като всяка кунга е била стерилна, като много други хибридни животни като мулетата, те е трябвало да бъдат произведени чрез чифтосване на женско опитомено магаре с мъжко диво магаре, което е трябвало да бъде уловено, разказва Гейгъл.
Това е било особено трудна задача, защото дивите магарета са можели да тичат по-бързо от магаретата и дори от кунга и е било невъзможно да бъдат опитомени.
„Те наистина са извършили биоинженеринг на тези хибриди“, отбелязва Гейгъл пред Live Science. "Доколкото знаем, това са най-ранните хибриди и те е трябвало да правят това всеки път за всяка произведена кунга - така че това обяснява защо са били толкова ценни."
Кунгите се споменават в няколко древни клинописни текста върху глинени плочки от Месопотамия и са изобразени като теглещи четириколесни бойни колесници върху известния „Стандарт на Ур“, шумерска мозайка отпреди около 4500 години, която сега е изложена в Британския музей в Лондон.
Археолозите са подозирали, че това е някакво хибридно магаре, но не са знаели с кое еднокопитно, разказва Гейгъл за Live Science.
Някои експерти смятат, че сирийските диви магарета са твърде малки - по-малки от магаретата - за да бъдат отглеждани за производство на кунги, отбелязва Гейгъл.
Костите на кунги са открити при разкопки преди около 10 години от гробна могила в Тел Ум ел-Мара в Северна Сирия от археолога Джил Вебер (Jill Weber) от Университета на Пенсилвания. Кредит: Glenn Schwartz/Johns Hopkins University
Видът вече е изчезнал и последното сирийско диво магаре - не много повече от метър - умряло през 1927 г. в най-стария зоопарк в света, Tiergarten Schönbrunn във Виена, Австрия; останките му сега се съхраняват в природонаучния музей на този град.
В новото проучване изследователите сравняват генома от костите на последното сирийско диво магаре от Виена с генома от 11 000-годишни кости на диво магаре, открити в археологическия обект Гьобекли Тепе, в днешната югоизточна Турция.
Това сравнение показа, че и двете животни са от един и същи вид, но древното диво магаре е било много по-голямо, разказа Гейгъл. Това предполага, че сирийският вид диво магаре е станал много по-малък в последно време, отколкото е било в древността, вероятно поради влиянието на околната среда като лова, обяснява Гейгъл.
Древна Месопотамия
Историците смятат, че шумерите са първите, които развъждат кунга от поне 2500 г. пр. н. е. - най-малко 500 години преди първите опитомени коне да бъдат внесени от степта на север от Кавказките планини според проучване от 2020 г. в списание Science Advances.
Древните летописи показват, че държавите-наследници на шумерите, като асирийците, продължават да отглеждат и продават кунги в продължение на векове, каменен релеф от асирийската столица Ниневия, сега в Британския музей, показва двама мъже, които водят диво магаре, което са уловили.
Костите на кунга за последното изследване са от гробищен комплекс в Тел Ум ел-Мара в Северна Сирия, който е датиран около ранната бронзова епоха между 3000 г. пр. н. е. и 2000 г. пр. н. е. Смята се, че мястото представлява руините на древния град Туба, споменат в египетските надписи.
Съавторът на изследването Джил Уебър (Jill Weber), археолог от Университета на Пенсилвания, изкопава костите преди около 10 години. Вебер предполага, че животните от Тел Ум ел-Мара са били кунги, защото зъбите им са имали следи от хамути и модели на износване, които показват, че са били целенасочено хранени, а не оставяни да пасат като обикновени магарета, разказва Гейгъл.
Кунгите са можели да бягат по-бързо от конете и затова практиката да се използват за теглене на бойни колесници вероятно е продължила след въвеждането на опитомени коне в Месопотамия.
Но в крайна сметка последните кунги са загинали и повече не са били отглеждани от магарета и диви магарета, вероятно защото опитомените коне са по-лесни за отглеждане, отбелязва Гейгъл.
The genetic identity of the earliest human-made hybrid animals, the kungas of Syro-Mesopotamia
E. ANDREW BENNETT, JILL WEBERWEJDEN BENDHAFER, SOPHIE CHAMPLOT, JORIS PETERS, GLENN M. SCHWARTZ, THIERRY GRANGE, AND EVA-MARIA GEIGL, SCIENCE ADVANCES • 14 Jan 2022 • Vol 8, Issue 2 • DOI: 10.1126/sciadv.abm0218
