Допреди няколко години математическите модели ни показваха, че климатът на планетата се променя, а отделни правителства и малцина представители на научната сфера демонстрираха скептицизъм. Днес сме изправени пред все по-екстремни климатични явления, често срещани и с разрушителен ефект. По тази причина конференцията на ООН за климата КОП26 в шотландския град Глазгоу, която приключва утре, е по-важна от всякога, за да може да се спаси планетата от цялостен екологичен колапс.

КОП26 е първото издание след избухването на световната пандемия от Ковид-19 и е събитие с ключово значение, за да се продължи по начертания път от КОП25 (в Мадрид през 2019 година).

Кога е поставено началото?

От историческа гледна точка Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) e въведена за първи път в Рио де Жанейро през 1992 година по повод Срещата на върха на Земята. Конвенцията установява, че са налице климатични промени с антропогенен произход, тоест провокирани от човешка дейност и приканва индустриализираните страни, които в голяма степен са отговорни за тази криза, да действат, за да решат проблема.

Първата КОП (КОП1) се провежда в Берлин през 1995 година.

Първият важен текст е Протоколът от Киото, който съдържа ръководните принципи за борба с климатичните промени на световно равнище. Той е публикуван на 11 октомври 1997 година в японския град Киото и подписан от над 180 страни, участвали в КОП3. Тогава са били определени и целите за намаляване на емисиите парникови газове в индустриализираните страни. Случилото се е без прецедент в историята.
Протоколът влиза в сила през 2005 година, за да стане действащ в периода между 2008 и 2012 година. На конференцията в Доха през 2012 година Протоколът от Киото е удължен за периода от 2012 година до 2020-а - годината, която постави началото на пандемията.

Следващата много важна стъпка безспорно е КОП21, провела се в Париж през 2015 година и на която се родиха основополагащи споразумения за климата, подписани от участвалите страни и валидни и до днес.

За пръв път се случва и нещо епохално: всички страни приемат да си сътрудничат, за да сведат повишаването на глобалната температура под 2 градуса по Целзий, с идеята този праг да падне и под 1,5 градуса по Целзий.

Според Парижкото споразумение всяка страна се ангажира да създаде национален план за намаляване на емисиите си, наречен Национално определен принос. Страните се споразумяват, че на всеки пет години ще представят актуализиран план, който ще отразява максимално постижимата им амбиция към момента. На КОП26 страните представят актуализираните си планове.

Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата очертава четири цели в манифеста си за КОП26: да се премахнат нетните въглеродни емисии в световен план до 2050 година; да се направи опит да се ограничи повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий; да се опазят естествените местообитания; да се мобилизира финансиране.

Макар да изглежда, че поставените цели се споделят от всички страни, трябва да се вземе предвид и как тези глобални решения ще повлияят на специфичната реалност във всяка отделна държава.

Това означава, че единодушието може да бъде невероятно положителен фактор, какъвто е случаят с Парижкото споразумение. Възможни са обаче политически и бюрократични конфронтации, както стана с администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, която задейства процеса по изтегляне на САЩ - втори по големи емитент на въглеродни емисии в света - от Парижкото споразумение през 2017 година, пише италианският институт "Трекани".

Според експертите КОП26 е последната възможност за радикална промяна, тъй като те прогнозират, че през 2030 година, ще бъде достигната точката, от която няма да има връщане назад. След това опитите да се възстанови екосистемата на планетата Земя могат да бъдат обречени на сигурен неуспех.

Мнозина си задават въпроса дали поетите ангажименти от световните сили ще прераснат в конкретни действия или, като твърди екоактивистката Грета Тунберг, ще си останат само празни приказки.

Някои скептици сравниха разговорите за климата в Глазгоу със срещата на върха в Копенхаген преди десетилетие, приключила с провал.

Като цяло настроенията около случващото се на КОП26 са смесени. Налице са положителни развития като обещанията да се сложи край на обезлесяването, споразумението да се намалят равнищата на метановите емисии с 30 процента до 2030 година и новите ангажименти за поетапния отказ от въглищна енергия.
В крайна сметка за успеха на конференцията обаче ще се съди по това дали страните и компаниите ще са в състояние поне принципно да запазят oсновната климатична цел за 1,5 градуса по Целзий, заложена в Парижкото споразумение.

Барак Обама заяви тази седмица, че с настоящите мерки няма да може да бъде поддържано глобалното затопляне до 1,5 градуса и нарече "срам" отсъствието на лидерите на Русия и Китай. Изчисления показват, че сегашните ангажименти на страните с хоризонт 2030 година ще доведат до затопляне от 2,4 градуса.

Преходът между КОП15 и КОП26

Асад Рехман, говорител на коалицията КОП26 - базирана във Великобритания коалиция на гражданско общество от групи и лица, мобилизиращи се около идеята за климатична справедливост по време на конференцията на ООН, каза пред CNBC, че е поразен от сравненията между срещата в Глазгоу и предходните разговори в Копенхаген.

Срещата на върха в датската столица през 2009 година се разглежда в голяма степен като провал заради това, че редица страни в действителност не са предприели необходимите действия за преодоляване на климатичната криза.

Рехман припомни, че и двете срещи на върха, в Копенхаген и в Глазгоу, са били предшествани от смяна на властта в САЩ, при която новоизбраният президент обявява, че Вашингтон се завръща начело на масата за преговори за климатичните промени. Има прилики и в това как Обама върна САЩ в Протокола от Киото, а сегашният стопанин на Белия дом Джо Байдън върна страната в Парижкото споразумение за климата.

На КОП15 през 2009 година, когато разговорите са съсредоточени върху ограничаването на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, председателят на групата на развиващите се страни отхвърля предложенията, направени от държавите с високи доходи, сравнявайки предлаганите условия с "пакт за самоубийство".

През 2021 година политици и екоактивисти призовават света да не прави компромиси с целта за лимит от 1,5 градуса по Целзий. Те предупреждават, че прехвърлянето му ще е като "смъртна присъда" за редица страни.

Именно в Дания преди 11 години страните с високи доходи се ангажираха да предоставят 100 милиарда долара годишно на държавите с ниски доходи до 2020 година - обещание, което остава неизпълнено в Глазгоу. Нещо повече, и двете срещи на върха се провеждат след икономически кризи, в които богатите страни изливат трилиони за спасяването на икономиките си - финансовата криза през 2008 година и пандемията от коронавируса сега.

Една много важна аналогия

Джейсън Хикел, икономически антрополог и гост старши научен сътрудник в Лондонското училище по икономика и политически науки, също вижда прилики между конференциите в Копенхаген и Глазгоу.
Смятам, че трябва да сме много предпазливи с всяко прекомерно въодушевление, породено от казаното от лидерите на КОП26, тъй като е твърде лесно да се говорят разни неща.

Не всички обаче са на мнение, че сегашната среща на върха поразително прилича на копенахагенската и някои са оптимисти относно дискусиите за климата.

Виждам една много сериозна прилика - същото лошо качество кафе, но тя е единствената, отбелязва с ирония Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на последиците от климатичните промени.

Патрисия Еспиноса, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, заяви пред Си Ен Би Си миналата седмица, че наистина е много обнадеждена от постигнатия в Глазгоу напредък.

Разбира се, ние идваме на тази конференция със съзнанието, че цифрите за въглеродните емисии не са добри. Това означава, че трябва да излезем с ясното послание как ще продължим напред.

Кои имат право - скептиците или оптимистите? С какво ще бъде запомнена КОП26 - с празни обещания или реални действия? Само бъдещето ще покаже, но експертите, екоактивистите и всички ние, обитателите на планетата Земя, се надяваме да не стане прекалено късно за спасяването й.