Световно известните автори, които дадоха на света героите Шерлок Холмс и Пипи Дългото чорапче, са много повече от писатели. Благодарение на тях Британската империя и Шведското кралство променят законодателството си в демократична посока. Обществената дейност на Артър Конан Дойл и Астрид Линдгрен е малко известна, а всъщност трябва да бъде широко разгласявана, тъй като е пример за това как активната писателска позиция може да допринесе за развитие на демокрацията. Тя е и поука за писателите, които стоят затворени в черупките си, смятайки, че изкуството не може да променя живота. Напротив!

Как е въведено съдебното обжалване

На Конан Дойл Великобритания и светът дължат една безценна промяна в закона – благодарение на него е въведена втората, апелативна, инстанция в наказателните дела. Това се случва през 1907 г., след като писателят успява да разнищи случая на несправедливо осъдения на затвор и отнемане на правото да упражнява професията си Джордж Ейдълджи, признат за виновен, че осакатявал селскостопански животни. Историята е разказана от писателя Джулиан Барнс в книгата му „Артър и Джордж”, издадена на български през 2006 г. от „Обсидиан”.

В безпрецедентна кампания, която повежда в британските медии, Дойл успява да разобличи формализма на полицейското разследване, подправянето на доказателства, нежеланието на съда да вниква във фактите и предубедеността на съдебното жури. Основната причина затова е расова – подсъдимият е наполовина индиец.
Дотогава в британската империя осъдените само на една инстанция са влизали директно в затвора и единствената им възможност да обжалват е била да пишат молби до вътрешния министър. Отговорите оттам обикновено били отрицателни и се бавели с години.

Молбата за оправдаване на Джордж Ейдълджи пристига в офиса на тогавашния вътрешен министър Уилям Гладстон. Канцеларията му изпраща формален отказ, без изобщо да има намерение да преразгледа случая. Това вбесява сър Артър и той провежда собствено разследване, при което разкрива не само извършителя, но и неговите съучастници, а асистентът му успява да открадне от дома им дори оръжието на престъплението. Всички тези доказателства не свършват работа, но пък са доказателство за гения на офталмолога Дойл в криминалистиката.

В крайна сметка осъденият Ейдълджи е освободен предсрочно и с големи усилия  писателят издейства възстановяване на правата му като адвокат, за да може да работи. Дойл продължава да се бори държавата да изплати обезщетение на невинно осъдения, но не успява. Голямата победа обаче е, че законът е променен и е създаден британският Апелативен съд. Това позволява да бъдат поправени съдебните грешки на първата инстанция.

Конан Дойл се занимава и с още един случай – този на Оскар Слейтър, германски евреин осъден за побой на старица от Глазгоу през 1908 г. Писателят покрива доста от съдебните му разноски и осъденият е оправдан, само че 20 години по-късно.

Политическата дейност на автора, създал Шерлок Холмс, не се ограничава със съдебната реформа. Той не спира да осъжда имперската политика на Великобритания в Африка, пропагандира освобождението на Конго, като описва престъпленията, които британците вършат в колонията.

Да свалиш данъците с приказка

Десетилетия след Конан Дойл вече възрастната Астрид Линдгрен принуждава правителството на Улоф Палме в Швеция да свали данъците. Историята е разказана в биографията на писателката от германската графиня Сибил Шьонфелд, публикувана на български от „Рива” през 2008 г.

На 10 март 1976 г. в шведския вестник „Експресен” е публикувана приказката „Помперипоса в страната на парите” от 69-годишната Линдгрен. Помперипоса е вещица, аналог на баба Яга. В историята Помперипоса изненадана открива, че в прекрасната страна, в която живее, данъкът й е станал 102%.Героинята, която пишела детски книжки, изчислила, че ако спечели 2 млн. крони, ще може да задържи за себе си само 5000. Тя се огледала и видяла как хора на изкуството като режисьора Ингмар Бергман си стягат багажа, за да емигрират, и си задала въпроса какво става в тази благоденстваща държава.

В послеписа на статията било добавено, че докато вестникът се печатал, Помперипоса научила, че когато изкара 2 млн. крони, данъкът й всъщност ще е 2,002 млн. крони. „И тогава Помперипоса решила да излезе и да проси по улици и по площади, за да си купи касоразбивач. „Треперете, мъдри мъже – мислела си тя, – и усилете нощната охрана на сейфовете си. Искам си 5-те хиляди на всяка цена – щом вие можете да крадете без задръжки, значи мога и аз!”, завършва приказката.

Това подействало като бомба, разказва биографът на Линдгрен. Лично Улоф Палме й се обадил по телефона. След три дни финансовият министър публикувал в друг вестник статия, в която се съгласил с писателката. Последвало незабавно намаляване на данъците.

Линдгрен обаче не спряла дотук, а коментирала популисткия ход, дължащ се на приближаващите избори, и разкритикувала управляващите, наобиколили „кацата с мед”, която ги е развратила. „Има нещо гнило в нашата страна, Швеция, това е сигурно. Нуждаем се от дълбока промяна и тя трябва да се случи по-скоро”, завършва текстът.

След тази случка тя окончателно се превърнала в институция, казва биографът й. Включила се в природозащитното и в антиатомното движение и през 1978 г. получила Наградата за мир на Германския борсов съюз на издателите, който организира панаира на книгата във Франкфурт. Авторката на Пипи, Карлсон, Емил, Роня, децата от Шумотевица, Мио, Кале и много други любими детски герои, писала две писма на съветския лидер Михаил Горбачов, а той й отговорил. В тях писателката го призовавала за мир и атомна сигурност.

Тя повела кампания и за хуманно отношение към животните, отглеждани за месо. Разкритикувала новия закон за защита на животните, който получила като подарък за 80-ия си рожден ден, защото го преценила като неефективен.