Новият вариант на националния план за възстановяване и устойчивост, подготвен от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов, вече е факт.

Реално огромна част от проектите в него са сменени, а много от тези, които са били и в първата версия, подготвена от предшественика му Томислав Дончев и кабинета Борисов-3, са претърпели пълна промяна. Предлага се решение на един от големите проблеми, пред които ще се изправи България през следващите години - какво се случва с Маришкия басейн, в който трябва да бъде затворена силно замърсяващия ТЕЦ "Марица Изток-2". Подобрената версия предвижда там да бъде изградена газова централа с 1 GW мощност.

Първото, което прави впечатление, е, че са увеличени средствата по основните две пера - за зелен преход и иновации. В новия национален план те получават съответно 36.8% и 27.4% от общия бюджет. Във варианта на ГЕРБ дяловете им бяха съответно 35,6% и 26%.

Финансовата рамка е 12,6 млрд. лева от ЕС и над 8,2 млрд. лева българско съфинансиране.

Естествено зелените инициативи в новия национален план са свързани до много висока степен с енергийния сектор. Предвидено е участие на частни инвестиции в проектите за около 3,6 млрд. лв., a с държавното финансиране, ще достигне 4,32 млрд. лв. Така на практика зелените инвестиции у нас може да стигат около 9 млрд. лв.

Тези средства ще бъдат насочени към енергийна ефективност и ВЕИ технологии.

Санирането продължава в нов вариант

За санирането на сградите са предвидени над 1,844 млрд. лв., или 14,6 на сто от парите. Националното съфинансиране по това перо е за 621,7 млн. лв. Тук новото е, че помощта за енергийното подобряване на жилищата ще зависи от възрастта на жилищните постройки.

Вариантите са два. 

Най-старите сгради ще получат 100% безвъзмездно финансиране. Тези, които имат енергиен клас D, а това са основно построените между 1991 и 2001 г., ще могат да разчитат на 85% от парите за саниране. Останалата част ще е съфинансиране от собствениците.

Бюджет от 140 млн. лв. от ЕС плюс 100 милиона национално съфинансиране е предвиден за поставяне на фотоволтаици на покривите на еднофамилните къщи. Средствата ще могат да се ползват от хора, чиито домове не са свързани към топлофикация или газоразпределителна компания. 

330 млн. лв. са осигурени за изграждане на инфраструктура за пренос на водород, както и на други нисковъглеродни горива за захранване на електроцентрали във въглищни региони.

Други 68,4 млн. лева са предвидени за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Газова централа на мястото на ТЕЦ "Марица Изток 2"

Решението за проблема с предстоящото затваряне на държавата ТЕЦ "Марица Изток 2", което ще остави без работа десетки хиляди хора в Маришкия басейн, е изграждането на нова газова мощност на територията на комплекса. Тя ще бъде с мощност от поне 1 GW и ще бъде подкрепа по плана с 498,7 милиона лева от ЕС. Тук впечатляващото е националното финансиране, което е над два пъти по-голямо от средствата от ЕС - 1,16 млрд. лева от бюджета. Общо бюджетът за изграждането на новата газова централа излиза 1,6 млрд. лева.

Към този проект има и допълнителен. Става дума за изграждане на газопровод, който да доставя синьото гориво до бъдещата централа, както и до другите индустриални потребители в района. За тази цел са осигурени 32,6 милиона лева. Вероятно захранването на тази тръба ще е от интерконектора между България и Гърция, който в момента се строи.

Планът "Пеканов" предвижда и изграждане на минимум 1,7 GW възобновяеми енергийни мощности чрез инвестиции от 877,7 млн. лв. от ЕС и 1,78 млрд. лева от бюджета. Други 92,5 млн. лв. са предвидени за пилотен проект за производство на енергия от геотермални източници.

Сериозни средства са предвидени и за изграждане на цифрова инфраструктура - 527,2 млн. лв. от ЕС и 404,9 национално съфинансиране.

Включени са и няколко жп проекта. За цифровизация и модернизация на системите за безопасност и енергийна ефективност по жп направления на TEN-T мрежата са осигурени 296,5 млн. лв. Отделно за тягови подстанции и системи за управление са предвидени 273,2 млн. лв. За първи път по европейски програми са предвидени и средства за нови влакове - 217,6 млн. лв. В плана остават и 360 милиона лева за продължаването на третия метродиаметър в София.

Най-накрая: България ще има въздушни линейки

Планът "Пеканов" включва и един напълно нов проект, чиято реализация у нас е отлагана с години - спасяването по въздух, чрез национална мрежа от медицински хеликоптери. В момента България е единствената държава в Европа, в която няма бърза помощ по въздух.

За осигуряването на въздушни линейки и базите им на територията на страната са осигурени 154,5 милиона лева. Основната част от тези средства ще бъдат осигурени от ЕС - 129 милиона лева. Въвеждането на въздушно спасяване по системата HEMS бе един от топ приоритетите на партията "Има такъв народ", която спечели парламентарните избори на 11 юли.