Най-добрите фридайвъри оцеляват с по-малко кислород в мозъка, отколкото имат тюлените, според ново проучване
Фридайвърите - тези, които се гмуркат без дихателни съоръжения, могат да задържат дъха си за повече от 4 минути и да се спуснат до над 100 метра дълбочина. Но това влияе върху способността на тялото да изпомпва кислород през кръвта и до мозъка. И ако в мозъка не отиде достатъчно кислород, свободните водолази са изложени на риск да загубят съзнание.
"Досега разбирането на ефектите върху мозъка на тези изключителни гмуркачи и сърдечно-съдовата система по време на такива дълбоки гмуркания и докъде тези хора докарват телата си не беше възможно, тъй като всички изследвания бяха направени по време на симулирани гмуркания в лаборатория", казва в съобщение старши авторът Ерика Шагатай, професор по физиология на животните в Университета в Средна Швеция.
"Фридайвърът може да достигне точка, в която се появява хипоксично (ниско кислородно) затъмнение и след това водолазът трябва да бъде спасен", каза Шагатай. "Една от основните цели на изследването е да предупреди водолаза и персонала по безопасността за предстоящо затъмнение."
За да разбере как този екстремен подвиг влияе на човешкото тяло, Шагатай и нейният екип, заедно с изследователи от Университета Сейнт Андрюс в Шотландия, Университета Карнеги Мелън в Пенсилвания и Университета в Токио, адаптират биомедицинско устройство, разработено преди това от холандската компания Artinis Medical Systems, за да издържи на екстремното налягане в океана.
Биомедицинското устройство, което обикновено се използва за измерване на мозъчната функция, изстрелва две различни дължини на вълната на светлината от светодиоди върху челата на водолазите, за да измери сърдечната честота и нивата на кислород в кръвта и в мозъка, според видеото за изследването. Устройството работи на дълбочина най-малко 351 фута (107 м), според изявлението.
Изследователите установили, че фридайвърите, достигнали тези дълбочини, са имали нива на кислород в мозъка, които са спаднали до нива по-ниски от тези на тюлените - някои са спаднали до 25%. Това е "еквивалентно на някои от най-ниските стойности, измерени в горната част на връх Еверест", казва Крис Макнайт, научен сътрудник от Изследователския отдел за морски бозайници на университета в Сейнт Андрюс. Нивата на кислород в мозъка обикновено са около 98% и ако спаднат под 50%, почти е сигурно, че човек загубва съзнание, според съобщението.
Те също така установиха, че сърдечната честота на водолазите е намаляла до едва 11 удара в минута, каза Макнайт. Докато се гмуркат, пулсът им започва да се забавя, за да спомогне за запазването на нивата на кислород в кръвта, показва видеото.
Пулсът на фридайвърите е бил толкова бавен, колкото на гмуркащите се тюлени, китове и делфини. Тези морски същества са едни от най-добрите спортисти в света. Например тюлените слон могат да задържат дъха си за 2 часа под вода, за да ловят храна, според The Conversation.
"Освен изключителните физиологични реакции, които проявяват фридайвърите, и крайностите, които могат да понасят, те може да са много информативна физиологична група", казва Макнайт. "Техните физиологични реакции са толкова уникални и условията, на които са изложени, не се възпроизвеждат лесно, така че те предлагат уникален начин да разберат как тялото реагира на ниско ниво на кислород в кръвта, ниска оксигенация на мозъка и тежка сърдечно-съдова супресия."
Констатациите могат също така да информират изследователите за това как да защитят сърцата и мозъка на пациенти, които се подлагат на хирургични процедури или преживяват сърдечни събития, се казва в изявлението.
Констатациите са публикувани на 28 юни във Philosophical Transactions of the Royal Society B.
