Минимална дистанция между ГЕРБ-СДС и "Има такъв народ" и оспорвана битка за четвъртото място между ДПС и "Демократична България" показват данни от проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", направено между 11 и 18 юни чрез интервюта "лице в лице" сред 1003 души на възраст над 18 години.
Според данните 6+1 формации ще попаднат в следващото Народно събрание.
Моментната снимка на електоралните нагласи сред гласуващите сочи, че ГЕРБ-СДС задържа първото място с 21.7 на сто, въпреки отчетливата ерозия с няколко процента в сравнение с редовните парламентарни избори през април. При "Има такъв народ" се регистрира лек ръст, като резултатът им достига 20.2 на сто. Социалистите остават твърдо на трета позиция с 16.1 на сто, на сериозна дистанция, както от втория, така и от четвъртия. Четвъртата позиция е непредсказуема, според анализаторите, заради особено близките резултати на "Демократична България" (11.2 на сто) и ДПС (10.9 процента).
От "Тренд" уточняват, че проучванията се правят единствено на територията на България и мобилизацията от чужбина вероятно ще бъде решаващ фактор за четвъртото място на предстоящите избори. "Изправи се! Мутри вън!" набира 5 на сто от гласуващите, а "Български патриоти" остават много близо до парламентарната бариера с 3.9 процента. С най-добри резултати, но все пак под 4-процентния праг остават "Възраждане" (2.3 на сто), "Българско лято" (1.9 процента) и "Ляв съюз за чиста и свята република" (1.1 на сто).
Според данните 48 процента от всички пълнолетни българи заявяват, че със сигурност ще упражнят правото си на глас на предстоящите предсрочни парламентарни избори, докато 30 на сто все още се колебаят дали да гласуват. Малко над една пета (22 на сто) декларират, че няма да гласуват.
Сред заявилите, че ще гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори, 81 процента твърдо са решили за кого ще гласуват, докато 19 на сто все още се колебаят за кого ще дадат гласа си.
Един месец след началото на дейността си, работата на служебния кабинет е оценен положително от 35 процента от българите, докато 42 на сто изразяват негативна оценка. При президента не се наблюдава съществена динамика в положителните оценки (49 на сто), но от редовните парламентарни избори насам се регистрира спад на отрицателните оценки за неговата работа - от 40 на сто през април до 32 процента през юни.
