Третото издание на Националната научна конференция " Светът на българина през XX век" откри кметът на община Димитровград Иво Димов. Събитието с научен ръководител проф.д.и.н. Милко Палангурски се провежда в рамките на два форумни дни 17-18 юни в Димитровград. В конференцията участват представители на най-елитните научни общности в страната - Българската академия на науките, Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий", Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Университета за национално и световно стопанство, регионалните исторически  и етнографски музеи от Пловдив, Стара Загора, Плевен, Ямбол, Габрово, Хасково и Провадия. Домакин на събитието е Исторически музей-Димитровград. Във встъпителните си думи ВрИД Директор на Исторически музей - Димитровград Антоанета Станчева каза, че музейното дело в града съвпада с обсъждания от конференцията период и, че през тази година се отбелязва 70 години музейно дело в Димитровград, а научната конференция е част от множеството прояви включени в програмата за честването на годишнината.

Кметът на Димитровград Иво Димов откри канференцията с думите: "Повечето в залата сме от тези съвременици, които имат възможността да живеят между два века. В исторически план се случиха много събития, които белязаха световната памет и разтърсиха човечеството през XX век, както и от първата половина на XXI век – две световни войни, икономическа криза, природни катаклизми, пандемия…Всичко това неразривно оставя отпечатък върху човешките съдби на хората. Третото издание на днешната Национална научна конференция „Светът на българина през XX век” има своето най-естествено домакинство в лицето на града – символ на строителството в България през миналия век - Димитровград. Конференцията е значима по две причини – първо, че тя вече стана традиционна и втора е национално представена от най-сериозните организации в тази област. Когато говорим за история не бива да забравяме, че събитията се създават от хората. Именно човешката воля е тази, която кове нишката на историческите процеси и дори днешния форум е един такъв пример. Ще добавя, че светът на българина през миналия за нас вече 20 век през призмата на хора, които са живели в това съвремие, освен обещаваща дискусия, ще даде посока за доста размисли, изводи, следващи стъпки, а може би и политики."

Наученият ръководител под чието председателство се провежда Третата Национална научна конференция "Светът на българина през XX век" проф.д.и.н. Милко Палангурски започна с думите: "Само се замислете, че през 20 век минахме през железница, телефон, телевизия /черно-бяла и цветна/, авиация, грамофон, магнетофон, MP3... и всичко това се е случило на българина за 100 години. Това не всеки човек може да го понесе като промяна. Този век разби старите връзки, което ни прави съпричастни на най-интересното време. Никой не знае дали това няма да е най-успешният век за човечеството."

Първият доклад от конференцията е по темата "Всенародно отпразнуване на 30-годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор и освобождението на България.", поднесен от Даниела Димитрова от Национален парк-музей „Шипка- Бузлуджа”. По-късно участниците ще изслушат и докладите на Проф. д-р Росица Ангелова от ШУ „Епископ Константин Преславски” на тема "Цариград в битието на шуменската фамилия Димитриеви", Грозделина Георгиева от РЕМ - Пловдив на тема "Учителят Дънов и причината за създаването на Братството",  Даниела Димкова от РЕМО ЕТЪР "По въпроса за женската идентичност и зараждането на еманципаторски идеи в българското общество през втората половина на XIX – началото на XX век.", д-р Радка Братанова от ИЕФЕМ към БАН за "Етномузикологията през ХХ в. – открития, достижения и проблеми", Теодор Селман от УНСС за "Плановата урбанизация или защо българинът замени нивата за панелка", Галя Кръстева от НМО – Габрово на тема "Поощрения и наказания в образователната система след 1944 до 80- те години на ХХ век", докладът на ас. д-р Теодор Борисов от Институт за исторически изследвания към БАН за „Българският спорт през погледа на радио „Свободна Европа“, гл. ас. д-р Камен Дончев от ИЕФЕМ към БАН за "Обичайни форми и начини на договаряне в периода от Освобождението до средата на ХХ век в Северозападна България и Родопите. (Два характерни планински региона)", д-р Димитър Петров от РИМ – Плевен за „Първите седем. Зараждане и развитие на Юношески туристически съюз в България (1911-1921)“, Мария Иванова от РИМ – Ямбол за "Гимнастическо дружество „Тракийски юнак”-Ямбол (1900-1945) – здраве, сила, патриотизъм", Райна Антонова от РИМ - Стара Загора за "Професионалното образование в Стара Загора през първата половина на ХХ век", проф. д.и.н. Бисер Георгиев от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски" за "Политическият живот в Шумен през 30-те години на ХХ век", Симеон Кулиш от ШУ „Епископ Константин Преславски” за "Политико-просветна дейност на Отечествения фронт във Варна (1948-1952 г.)", Елена Драгостинова от Музей „Борис Христов“ за "Движението „Ален мак“, Милена Драгнева от ИМ- Провадия за "Развитие на промишлеността в Провадия (1945-1989)", д-р Виолета Костова - РИМ – Хасково на тема "Хасково в края на ХХ в.". Във вторият ден от програмата е заложена дискусия сред участниците.