ГЕРБ изпреварва с малко ДПС по гласове, подадени в секции, определени като рискови за купен и контролиран вот на последните парламентарни избори през април 2021 година. В тези секции ГЕРБ е получил 31% от гласовете, а ДПС - 30%. На следващо място са БСП (12%), а за "Има такъв народ" - 7%. Това съотношение е било различно на изборите през 2017 година, когато първото място е било за ДПС, следвани от ГЕРБ.
Това показват анализа на Антикорупционния фонд, които представиха резултатите за рисковите секции от последните парламентарни избори през април 2021 година. От организацията отчитат увеличение с около 5% на тези места в сравнение с изборите от 2017 година, или между между 1491 и 2101 секции.
"Не може да се направи допускане какъв точно е размерът на контролирания вот в рисковите секции и каква част от него е в опасност. От интервюта с експерти останахме с впечатление, че през последните години купеният и контролиран вот се разпределя между няколко политически играча, а не се концентрира единствено за победителя в дадена секция", коментира при представянето на данните Мария Карайотова, доктор по криминология и един от авторите на изследването.
Данните показват, че между 283 650 хиляди до 409 865 хиляди гласа са тези, подадени в рискови секции на вота през април 2021 година. Забелязва се, че в около 68% от секции се забелязва устойчивост и са били секции в риск и на предишни избори.
Методологията
Четири са различните индикатори, по които експертите са идентифицирали дадена секция като рискова:
- нетипично по-висока избирателна активност в сравнение с регистрираната избирателна активност в цялата община;
- нетипично по-висок резултат за водещата партия в дадена секция в сравнение с регистрираният резултат на партията в цялата община. В този модел една екстремна стойност на резултата на победителя става още по-съмнителна в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител;
- резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години;
- регистрирана рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години - рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията.
Анализът е предоставен на МВР и правоохраниителните органи. "Надяваме на по-ефективно противодействие от тяхна страна. Най-вече се надяваме на засиленото обществено внимание и на активната позиция на гражданите и медиите за това купения вот да има по-ограничено въздействие върху резултатите от предстоящите парламентарни избори през юли 2021", казва Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд в прессъобщение за данните от изследването.
Пълният анализ може да бъде видян - тук
Интереактивна карта с рисковите секции - тук . Картата е изработена от доктор Никола Тулечки от сдружение "Данни за добро".
Пълен списък с рисковите секции тук.
Най-много рискови секции в Кърджали, Монтана, Пазарджик и Сливен
Анализът на Антикорупционния фонд включва идентифициране на секции в избирателните райони и по общини. Резултатите показват, че през 2021 г. най-много рискови секции има в Кърджалийския избирателен район - между 31 и 41 %. Близо 30 % от гласовете в района са подадени в рискови секции. С най-голям дял от размера на контролирания и купен вот общо в цялата страна е Бургаският избирателен район. На него се падат 8% от всички гласове в риск в страната. На второ място е Кърджалийският със 7%, следват Пазарджишкият и Благоевградският с по 6% и Старозагорският с 5%.
Висок дял на гласувалите в секции в риск има и в избирателните райони на Монтана (14 до 22%), Пазарджик (14 до 22%), Сливен (16 до 22%), Търговище (15 до 21%), Разград (16 до 20%), Шумен (15 до 20%) и Враца (15 до 20%).
Най-много гласували в рискови секции са в общините Кирково, Криводол, Павел баня, Септември и Тервел.
През 2021 г. ДПС излиза напред по отношение на дела на потенциалните купени и контролирани гласове от общия брой гласове за конкретната партия с 27% . По този показател на второ място излиза партията Републиканци за България на бившия заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, като 13% от нейните гласове са подадени в рискови секции.
При ГЕРБ този процент е 11%, при коалицията "Воля"/НФСБ - 8%, а при БСП - 7%. За сравнение, на парламентарните избори през 2017 г. близо 6% както от гласовете на ГЕРБ, така и на БСП са подадени в рискови секции. През 2021 г. "Демократична България" има най-нисък дял на техни гласове, подадени в рискови секции (2%).
Авторите на анализа (Карайотова и политологът Марио Русинов) уточняват, че моделите отчитат отклонения в електоралното поведение в дадени секции, но не гарантират, че контролираният вот е единствената причина за екстремните стойности. "Съществуват икономически, социални и политически фактори, като например етническата принадлежност на населението или присъствието на силен политически представител в общността, които моделите към този момент не могат да вземат предвид", пише още в анализа.
