Церемонията за 93-ото издание на наградите на Академията за кинематографично изкуство и наука не беше точно като филм, но определено беше шоу, направено за хора, които обичат киното, писа Асошиейтед прес.
И упорито не се опита да бъде нищо повече. Тя не беше реклама на номинираните филми, които публиката може и да е гледала, но може и да не е гледала у дома, не беше добре обиграна рутина, нито пък звезден концерт. Въпреки, че все пак успя да се превърне в нещо като музикална игра за два часа и четиридесет минути от вечерта. Носителката на наградата "Оскар" за най-добра актриса Франсис Макдорманд каза при получаването на статуетката: "Не ме питаха, но ако го бяха сторили, щях да им предложа караоке".
Шоуто тази година беше небивало и ако нямате представа за филмите, церемонията може да ви се е сторила леко мистична. Впечатляващите музикални изпълнения от новия музей на Академията и от Исландия бяха предварително записани и излъчени в шоуто преди церемонията. Нямаше монтажи, почти никакви клипове и само един трейлър на предстояща премиера ("Уестсайдска история" на Стивън Спилбърг) по време на прекъсванията.
С изключение на бързата разходка на Реджина Кинг из историческата жп гара Юниън Стейшън в Лос Анджелис, с която започна шоуто, като цяло атмосферата беше елегантна, обрана и искрена.
Продуцентите си бяха поставили почти непосилни задачи за церемонията тази година - да вдъхнат живот н формата, да почетат филмите, да върнат блясъка на шоуто, да избегнат нов срив в рейтинга, да развълнуват публиката и да я накарат да се върне в киносалоните и да направят истинско присъствено шоу без Зум. Висок залог. Да не говорим за извън-пандeмичния факт, че единственото по-предсказуемо нещо от Оскарите е, че хората ще ги критикуват - твърде дълго шоу, твърде скучно, твърде много поучения, няма никакви послания, доста неадекватно, твърде много монтажи, няма достатъчно монтажи. Много хора обичат да мразят Оскарите и това няма да се промени, независимо какви формати и места за провеждане на церемонията се подбират.
Юниън Стейшън, която е легендарно място за филмови сцени, предложи грандиозно и ново място за разгръщане на събитието. Шоуто беше заснето в 24 кадъра, като филм. Обявяващите наградите бяха представени като участващи в продукцията актьори. Когато шоуто започна обаче, стана ясно, че жп гарата не е нито в поддържаща роля, нито пък е символ. Тя бе просто фон, в който бяха разположени елегантните маси в стил ар деко, около които бяха разположени номинираните. Бяха ли участващи в продукцията актьорите Харисън Форд, Брад Пит, Рита Морено и Рийз Уидърспун? Те бяха просто обявяващи наградите. Нито един от тях не направи и опит да общува с другите.
Режисьорът Стивън Содърбърг, който бе продуцент на шоуто тази година заедно със Стейси Шър и Джеси Колинз, насърчи всеки от лауреатите "да разкаже история" и да направи лична речта си при получаване на наградата, отбеляза Ройтерс.
Разширената ораторска част в шоуто изглежда бе приета радушно от аудиторията в Юниън Стейшън, но предстои да разберем как я е възприела публиката пред телевизорите у дома от резултатите от рейтингите, които през последните години показват стабилен спад.
Церемонията бе оцветена с интересни лични анекдоти, имаше красиви и забавни моменти, които вероятно нямаше да се случат, ако оркестърът по традиция бе сложил набързо край на речите на лауреатите, добави Асошиейтед прес. Ако беше така, дали щяхме да чуем Даниъл Калуя да благодари на родителите си, че са направили нужното, така че него да го има? Или пък да чуем как режисьорът Томас Винтенберг разказва през сълзи, че дъщеря му е загинала в автомобилна катастрофа четири дни след началото на снимките на "Още по едно"?
Интимната атмосфера и повечето време за изказвания сякаш бе връщане към ранните дни на Оскарите, когато бяха нещо повече от излъчван по телевизията банкет за 270 души и победителите бяха готови да споделят лични истории в речите си. Те говореха пред малка група приятели и колеги, а не пред анонимните лица на спонсори и на приятели на финансистите и кинокомпаниите, които обикновено изпълват 3400-те места в "Долби тиътър". Пък и пътеката до сцената бе щадящо кратка. И беше вдъхновяващо да чуем на нея Марли Матлин на жесто-мимичен език и Пон Джун-хо на корейски.
С напредването на вечерта обаче се появяваха все повече въпросителни. Най-голямата промяна бе решението наградата за най-добър филм да не бъде връчена накрая. Макар вероятно замисълът да е бил шоуто да завърши със звезда, а не с екип продуценти на сцената, резултатът не беше добър. След като "Земя на номади" спечели голямата награда, Франсис Макдорманд изглеждаше по-слабо заинтересувана от личната си награда. Още по-странно стана, когато шоуто завърши минорно - наградата за най-добър актьор не отиде при Чадуик Боузман, както се очакваше, а при Антъни Хопкинс, който не беше в Лос Анджелис. И просто така, 93-ата церемония за наградите "Оскар", свърши.
Въпреки всичко това обаче церемонията беше най-доброто наградно киношоу за последната година. Да се надяваме, че то ще е и последното шоу по време на пандемия, която ще ни се наложи да приемем, обобщи Асошиейтед прес.
