През последните няколко години рапаната се превърна в силно експлоатационен и икономически значим вид и затова вече му се обръща сериозно внимание, включително и в Генералната комисия за Черно и Средиземно море, разказа за БТА директорът на Института по рибни ресурси във Варна доц. д-р Елица Петрова-Павлова. За да бъде проучена популацията и да бъде взето решение за нейното управление, е стартирала съвместна изследователска програма на България, Румъния, Грузия, Украйна и Турция.
Целта е страните да се обединят и да направят изследвания в един и същ период от време, обясни Петрова. По думите й, данните ще се събират двукратно. Първото изследване е направено миналата година през месеците октомври и ноември. Петрова уточни, че за нашата страна са били определени 53 точки по цялото крайбрежие в диапазона между 5 и 45 метра дълбочина. Второто изследване ще бъде направено през юни тази година, след което данните ще бъдат обобщени. Учените проследяват цялостно състоянието на популацията от рапани - размер, тегло, възраст, пол. Хубавото при изследователската програма е, че всички държави работят по една и съща методика, обясни Петрова. По думите й, при събирането на информацията се ползва включително един и същ уред, изработен специално за проекта.
Първите данни за състоянието на вида вероятно ще бъдат представени в края на тази година, допълни Петрова. Според нея, събраната информация ще бъде основата, на която да се стъпи при вземане на решения за управлението на вида. Специално за рапаните това е много сложно, обясни Петрова. Тя припомни, че видът е инвазивен за Черно море, "пристигнал" през 1946 г., но повлиял сериозно върху екосистемата и особено върху намаляването на популацията на черната мида. От 90-те години на миналия век обаче рапаните са икономически значим вид и затова, трябва да се търсят балансирани решения, е позицията на Петрова.
За популацията на калкана директорът на института посочи, че ежегодно българските учени правят по две трални снимки, чрез които следят състоянието й. Засега данните сочат стабилни стойности, допълни Петрова. По думите й, моментната биомаса на калкана се движи между 800 и 1100 тона, макар че има доста маломерни калкани. Да, биомасата е стабилна за периода 2014-2020 г., през който правим изследвания, но не може да говорим за цялостно подобряване, посочи Петрова. Според нея, е редно да се прецизират периодите за забрана за улов на калкан. От миналата година обсъждаме тази тема с колегите от Румъния и вероятно ще излезем със съвместно предложение, уточни Петрова.
През май миналата година българските учени са започнали работа и по международен проект за Черноморския басейн за подобряване на мониторинга чрез използване на иновативни технологии. Институтът е водещ партньор, а останалите са от Гърция, Румъния, Молдова и Грузия. Идеята е да направим преглед на иновативните технологии, свързани с морските изследвания, обясни Петрова. По думите й, е планирана експедиция, която трябва да се проведе през юли. При плаването ще бъдат направени демонстрации и изпитани модерни уреди за изследване на рибните запаси.
Според директора на ИРР, друг акцент в работата стават белите миди. Новите изследвания са стартирали през юли миналата година, а през настоящата ще продължат, за да бъдат обхванати различни зони пред българския бряг. Целта на учените е да проследят разпространението на видовете, състоянието на популацията и запасите. А междувременно интересът на рибарите към бялата мида непрекъснато нараства. Всъщност, за сега черната мида е единствената аквакултура добре развита пред българския бряг, докато при белите миди се изземват естествените запаси, допълни Петрова. Белите миди включват няколко вида, но в момента "златната треска" на рибарите е видът "Донакс", защото обитава малки дълбочини. В закона е записано, че за улова на белите миди е разрешен само водолазният способ, обясни Петрова. По думите й, проблемът е, че черупчестите са малки като размер и са заровени в пясъка и няма как водолази да се реализират промишлен добив. Това е и причината за нерегламентирани улови с риболовни уреди. Този бизнес вече съществува, затова, както при рапана, трябва да се търси баланс, е мнението на Петрова. Според нея обаче, трябва първо да се съберат актуални данни за състоянието на популацията и тогава да се вземат научно обосновани решения, свързани с управлението на този морски ресурс.
Бъдещето е на фермите за аквакултури, смята Петрова. По думите й, много фирми търсят учените от института за съвети за създаване на такива ферми - за раци, миди, скариди, дори за водорасли. Има интерес и към отглеждането на стриди, защото това също е доходоносно, допълни Петрова. Според нея, в недалечно бъдеще на дневен ред ще излязат други проблеми, отново свързани с екологията - колко ферми ще може да бъдат направени пред българския бряг, дали да са от отворен тип, с какво се хранят животните.
На въпроса дали през последните години в Черно море навлизат нехарактерни видове, директорът на ИРР отговори, че в акваторията попадат "чужденци". Нейната позиция е, че когато се говори за инвазивни видове, трябва да се има предвид дали ще уседнат или не и каква заплаха са за местните видове. Като пример за агресивни "нашественици" тя даде зоопланктонния вид "Мнемиопсис лейди", засечен от учените през 90-те години на XX век. Рискът е, че те се хранят с яйцата на рибите и по този начин могат да подронят запаса на популациите, обобщи Петрова.
