Какво представляват металните цинтове и за какво са използвани те?

Какво е въшкарник и защо така се нарича?

Къде, освен в чинията, може да стои порция шницел с гарнитура?

Отговорите на тези въпроси наглед се намират в Историческия музей на Димитровград, където гостува изложбата "Когато момчето става мъж...", представяща предказармената подготовка, битието в казармата и последващото й влияние върху поколения български младежи.

Това е една изложба, която представя казармата по времена социализма във всички етапи, през които преминава един млад мъж, след като завърши средното си образование. Няколко са темите в нея: началното военно обучение, ритуалите по изпращането на момчето в казармата. Сред тях е този: на новобранската му сакото на младежа да се окичи от роднините по раменете с петолевки, които символично пресъздават офицерски пагони. Следващият етап описва първите 40 дни в казармата, клетвата, след това останалата част от военния живот.

Изложбата представя казармата от една страна покрай нормативната уредба, свързана с нея, и основните нормативни документи, по които е организирана, а от друга- представите на хората за казармата като ритуал и свещенодействие за превръщането на младежа в мъж.

Всички артефакти: документи, бойно снаряжение, предмети от бита в казармата в експозицията, са събрани от етнолога д-р Илия Вълев, който е родом от Димитровград, но от години живее и работи във Велико Търново и е част от екипа на Регионалния исторически музей там.

Изложбата, която е с първа спирка в родния му град, ще бъде представена и в други краища на страната. Тя е базирана на докторантурата на Илия Вълев, която е най-голямото изследване, правено досега у нас на казармата от соц.времето, прехвърлено след това и в книгата му „Младежки страсти, мъжки времена“.

Макар сам да не е бил в казармата никога, строгият режим оттам не му е чужд, тъй като баща му е бил военен.

„Изследвах темата 11 години. Провокира ме идеята и от личен интерес, и от професионална гледна точка. Личният-баща ми, който беше военен. Професионалният, като етнолог, бе търсенето на отговора кой от съвременните ритуали е наследил Коледуването-ритуал в миналото, който е свързан с възмъжаването на момчетата, останал днес като традиция. Така стигнах до извода, че влизането в казармата е наследникът на Коледуването в по-ново време“, казва д-р Илия Вълев.

Всички експонати от изложбата "Когато момчето става мъж..." са събирани от него по времето, когато е правил проучването за докторантурата си. Изложбата е отворена и всеки, които има интересни предмети от казармения живот и е готов да се раздели с тях, може да ги предостави за експозицията. Д-р Вълев ще е много благодарен за това, защото сам е свидетел:мъжете трудно се разделят с вещите си от войнишките години.

В Димитровградския музей наред с интересните експонати от войнилъка, не по-малко интересни са писанията в специално оставената книга в изложбената зала, където вече има попълнени казармени спомени от посетители на експозицията.

Без никакво колебание те дават отговор на въпроса за металните цинтове, както и защо „въшкарникът“ се нарича така.

Цинтът, например е обущарски гвоздей с голяма глава,който се набива на подметката, за да се намали износването й.

Такива са набивани върху гьона на войнишките чепици, които са носили наборниците в Българската народна армия почти до 80-те години на миналия век. От казармените легенди се знае, че гьонът на войнишките чепици бил наричан и „водохранилище“. Когато се напоят с вода чепиците, цяла зима нямат изсъхване, казват хората, били в казармата цели две години. Всяка вечер десетки  подгизнали обувки били нареждани край печката на дърва и въглища да съхнат. „При тези изпарения как да се събудиш навреме сутринта без проблем“, питат реторично преживелите го. А пък цинтовите обувки така натежавали с метала, че можели да послужат и като оръжие, обаче пък как се ходело с тях километри при учение, никой не иска да си спомня, нито пък как се тича по гладка повърхност.

След Освобождението униформите на българската войска първоначално заимстват руските образци. В началото на 20-и век и особено в навечерието на Балканските войни служебното облекло на воините се опростява, става практично и изчистено от излишни украшения.
Тогава се създава емблематичната кафява шаячна зимна войнишка униформа. Тя е на въоръжение почти век, чак до ново време. Стотици хиляди българи са изкарали казармата си, облечени с вълнената кафява униформа – куртка, бяла якичка, панталон, кожен колан, кепе, гети. Кожените колани са толкова здрави, че много от мъжете си ги използват и до днес. Бялата якичка обаче била най-представителната част от униформата и най-голямата мъка на войниците. Тя трябвало винаги да толкова бяла, че буквално да свети, иначе-наказание. Перялия я всяка вечер. Обаче поддръжката на бялото била доста трудна задача, защото в банята се влизало един път седмично за душ от главата до петите. По устав войниците били длъжни да се мият голи до кръста всяка сутрин и вечер на чешмата, не всички спазвали това обаче.

Куртката и панталон наричали „въшкарник“. На въпроса „Защо?“ съпругът на главната уредничка в Историческия музей на Димитровград Недялка Тодорова отвърнал простичко: Като ги облечеш през ноември, ги свалящ чак в началото на май. „Но как сте ги прали през зимата, как са съхнели?“- продължавала да настоява тя. „Никак. С едно ножче остъргваш калта и продължаваш!“-отвърнал й мъжът й.

От казармените истории, разказани от мъжете, дошли да разгледат изложбата и споделили от своя опит като войници, директорката на Галерията Антоанета Станчева е особено впечатлена от не една и две. Сред любимите й обаче е тази, която показва находчивостта на българския наборник по онова време. Знаете ли как се крие алкохол за Нова година при строгия режим в казармата?- пита тя ведро и веднага разказва, това, което е чула от тях: Войниците, които оставали в казармата и по празниците, пъхали седмици преди това шишетата с домашна ракия в дулата на танковете, които се държали леко нагоре. За да могат а бъдат извадени бутилките вързвали с конец. После стискали палци да не ги вдигнат  под тревога и да се наложи да свалят дулата за учение.

Ако не се случела такава издънка, в Новогодишната нощ в казармата настъпвал истинско веселие. На някои места на Нова година празнично се падало по една чаша вино и по една чаша лимонада на войник. Всички обаче и дори след това скромно количество били здраво развеселени.

Друга от показателните истории за това какво е млад мъж в разцвета на силите си две години да е почти непрекъснато сред себеподобни, е следната: Войник дава кръв, но медицинската сестра била доста надарена в деколтето. Навела се над него, но кръв от вената му така и не потекла. Почудила се, почудила се и накрая се усетила, че не става въпрос за някаква аномалия, просто кръвта на младежа отивала на друго място....

„А знаеш ли какъв ужас е цяла нощ да си бил наряд и в момента, в който дават за обяд шницел с гарнитура /рядък празник в казарменото меню/, и сядаш да ядеш за първи път от месеци шницел, точно тогава бие тревога?! Слагаш в единия джоб шницела, в другия-гарнитурата и хукваш...“, разказал друг от посетители на изложбата.

Красимира Славова