Ако сме фенове на сирената, вероятно можем да изброим поне няколко вида. Независимо дали предпочитаме по-твърди или по-меки, натурални или с добавки, има един вид сирене, което трудно бихме се престрашили да опитаме.

Пренасяме се в Италия и веднага се размечтаваме за биволска моцарела, горгонзола, пармезан, рикота и пекорино. Но на остров Сардиния обаче ни очаква един по-различен млечен специалитет с бонус - яйца и ларви на насекоми.

Казу марзу (Casu Marzu) в превод значи "гнило сирене". То е традиционно за Сардиния и всъщност представлява пита пекорино (твърдо сирене от овче мляко), в чиито пукнатини мухи снасят своите хиляди яйца. През 2009 г. то печели рекорд на Гинес за най-опасното сирене в света.

Освен традиционния процес на узряване, това сирене се "обработва" и от специален вид сиренни мухи Piophila casei, които снасят яйцата си в него, а от тях се излюпват ларви.

Те си проправят път през питата и чрез стомашните си киселини усвояват протеините и разграждат мазнините. В резултат на това сиренето става с много мека, кремообразна текстура под твърдата кора. В нея се изрязва дупка първо за да могат ларвите да си свършат работата, а след това - за да може да се загребе от резултата на техния труд.

И това определено не е гледка за гнусливи, защото малките червейчета продължават да се движат в сиренето, докато то се сервира. Някои си хапват всичко с охота, дори движещия се бонус, а други предпочитат да го намачкат, за да се получи еднородна смес. И така могат лесно да ни преметнат, че в сиренето всъщност няма нищо нередно...

Ако успеем да преживеем малките гадинки в питата, казу марзу се слави с наситен вкус, който ни напомня на тревни пасища, както и с пикантен послевкус, който остава за дълго. Освен това, местните смятат, че е афродизиак. Разбира се, най-голямата група са тези, които са на мнение, че казу марзу носи риск за здравето.

Сиренето се произвежда обикновено в края на юни, когато овцете навлизат в оплодителен период. Ако в деня на производството му духа топъл вятър, това е добре дошло, защото води до по-фина текстура и така е по-лесно на червейчетата да си проправят път. След три месеца деликатесът е готов.

Това сирене не се предлага в търговската мрежа, но местните продължават да си го произвеждат и можем да го опитаме "нелегално" на някои места в Сардиния. За продажбата му има глоба от 50 хиляди евро.

А на казу марзу трябва да се гледа не толкова като на странна атракция, а като начин да се запазят местните обичаи. Затова и жители на острова се борят да го превърнат в един от символите си, предава CNN.