Войните водени за обединението на Българското племе, свършиха нещастно за националната кауза. Катастрофата в 1918 година се отрази твърде разрушително върху държавният живот и създаде вълнения, които разклатиха устоите на държавата ни, изложиха на опасност да рухне.

    Партизанските ежби около държавната власт отвор широко място на частни и групови интереси от долно естество. Ръководните цели на държавната ни политика и Националният идеал, отричан от едни и недостатъчно ефикасно прокарвано от други, остана силно компрометиран в очите на широките народни маси, за да създаде тежки разочарования и да засили леви течения. 

    Покрусената народна дума и смутената обществена съвест, подронвани от партизански домогвания, подириха отговорностите. Умопомрачение и зли нрави, присъщи и на голяма част от интелигенцията, създадоха чрез взаимни обвинения без мярка и край тежка духовна атмосфера на морално падение. Всеки с обществено влияние се домогва да обяснява нещастието ни както разбира или както му изнася в момента, при като личните подбуждения или интереси преобладават.

    Навикнахме години наред да гледаме на държавата като плячка на една или друга партия и да я използваме за партийни цели, изгубихме съвест и съзнание, че имаме длъжност и носим отговорност за делата си, или да оправдаем делата са пред поръчните като нас противници, изопачаваме и най – очевидните истини. 

    Има партийни кръгове, които гузни от своите отговорности, намират добра сметка други други да изплуват и техните грехове, а ония които ловят риба в мътна вода изкористят положението и да извлекат за себе си добри дивиденти. Това именно е най – трагичното за отговорните и за истинските родолюбци и най – отвратителното в нашите партизански нрави.

    В този хаос от словоборства не се вижда една светла и искрено изповядана идея като мерило за делата в миналото и като програма за обнова и съвземане въз основа на горчивия опит. Не! Надмогват партиен егоизъм, материалистичен и анархистичен индивидуализъм за смяна на общите интереси. 

    Сега повече от по – рано се появяват характерните страни на нашите нрави. Отричаме морално достойнство на другите, за да го запазим само за себе си. Каквито качества сами нямаме, не ги признаваме и на другите или „Качествата“ на другите поставяме в зависимост от своите интереси. Всеки съди за другите според лошото в себе си. Доброто се задушава от злото като цвете в буркан. Лишени от истинско превъзходство, рушим всичко наоколо, за да се виждат „големи“ нашите малки фигури.

    Изобщо отричаме доброто, защото не го виждаме в себе си, защото : „в доброто вървят само ония малцина, които сами го вършат“. Такива не ще да са много у нас. 

    С какво сега сме по – различни? Избори! Предстоящи избори! Политически програми и т.н., и т.н., думи, които напоследък са най – често чуваните по медиите. И обещания, много обещания за всичко това, което ще се случва в близко и далечно бъдеще, но при едно условие ако се спечели вота.

    А ние избирателите се опитваме да вярваме на партии и политици, които обещават най – много, без да си даваме сметка, че най – щедро обещават онези, които изобщо не възнамеряват да спазват дадената дума.

    Интересно е , че много малко се говори за постигнатите резултати, даже и от тези, които бяха депутати в Парламента. А страната ни продължава да е лидер в Европейския съюз в редица негативни класации за качеството на живот. Никой не казва и дума за тежка бюрокрация, множеството регулации и широко разпространената корупция, която изгони чуждите инвеститори. Ние сме с най – висока смъртност в Европейския съюз и на едно от първите по смъртност от COVID 19. 

    Десетина години наред лекомислено похабявахме присъщите на народа добродетели и поощрявахме слабостите му; сеехме ветрове, да жънем сега бури, да събираме плодовете на една просташка и лукава демагогия, както от ляво, тъй и от дясно, за да достигнем до сегашното си морално разтеглене, да не смеем вече да наричаме нещата с истинските им имена и да въздигнем слабостите си в добродетел. Дотолкова, че вместо да се стреснем от ударите на съдбата и пред опасностите за утрешния ни ден като малък народ и да подпрем с общи усилия пътя за спасителния изход, ний воюваме помежду си до самоунищожение, т.е. вършим тъкмо това, което не трябва и което помрачава нашето бъдеще.

    Страхувам се, че напоследък се очертава някаква тенденция да се забрави миналото и то не само близкото, но и по – далечното. Даже се опитваме да забравим и тези, които са ни освободили от турско робство.

    Опит от историята на много народи е показател , че поуките от миналота са толкова важни, както за настоящето, така и за бъдещето. Ненапразно народната мъдрост гласи: „Народ, който не познава история си, е обречен да я повтори и то заедно с грешките“. 

    В управлението на държавата няма континюитет. Направено от другите преди нас е по принцип лошо за нашите управници. Държавата става „своя“ за партии, които управляват, и е „чужда“ за другите които нямат осезателни облаги от нея. Наистина властта се поема от името на партиите, но лошото, че у нас не се  управлява държавнически; у нс се експлоатира с общите интереси в опозиция, а на власт се управлява партизански. У нас държавата се използва като плячка за партиите. 

    Ние Българите притежаваме мерки за нашето родолюбие, за нашата издръжливост, за нашата любов към Отечеството. Това е мярка на изправения човек. Казват, че 7 – 8 милиарда години природата се е мъчила да накара животното, което стъпва на четири крака да се изправи на два. 

    Какво е това чудо – наведеш се на ляво, наведеш се на дясно, колко да се наведеш, колко да се изправиш? До като накрая човекът се изправил.

    Изправил се е Вазов. Неговата мярка, неговото изправено чело, неговата стойка, неговите думи звучат още по – силно и още по – страшно в нашето нашето време, което се опитва да наведе човека и да му промени стойката. Не само в България започваме да стремим към неговата стойка, която можем да наречем горилска; широки плещи, къси крака, наведени напред и с глава с чело към земята….Чуйте им говора! Горилите се бият по гърдите, за да покажат какви гръдни кошове имат, какви плещи имат нагоре. Погледнете как световните лидери в момента се бият по гърдите и гърмят: и това можем и това можем. 

    Отдавна е време, да се отърсим от постоянните ежби и всякакви други нецивилизовани действия и то не само сега преди избори, а изобщо, защото те рушат страната ни и докарват само непредвидими негативни последствия. Крайно време е да прозрем, че сме длъжни да поставим националните интереси над тясно партийния келепир. 

    Само тогава в парламента ще застанат не случайни „месии“, а хора, способни да ни поведат към възстановяване, укрепване и издигане на държавата от дъното, където се намираме в Европейския съюз.

О. З. Майор Златко Колачев – секретар на 

Общинския и Областен съвет на СОСЗР – Кърджали