На 19 март 2021 г. роувърът "Кюриозити" направи поредица от снимки на небето на Марс, за да регистрира движещи се марсиански облаци. Има няколко различни ъгли, за да се види структурата на облачността на Марс.
Марсианските прашни бури могат да изхвърлят фини частици в атмосферата, около които се образуват облаци. Прашните бури са най-често по време на перихелий, когато планетата получава 40 процента повече слънчева светлина, отколкото по време на афелий.
По време на афелия в атмосферата се образуват облаци от воден лед, които взаимодействат с праховите частици и влияят на температурата на Червената планета. Прашните бури допринасят за загубата на вода на Марс.
През пролетта на южното полукълбо от слънчевото нагряване на места под сухите ледени отлагания на южния полюс се натрупва газ CO2 под налягане под повърхността на полупрозрачния лед, който се загрява от абсорбираната от по-тъмната субстанция радиация.
Откак кацна в района на кратера Гейл на 6 август 2012 година, "Кюриозити" измина около 25 км по повърхността на Червената планета. Неговата скорост е 0,14 км/ч. През декември 2012 г. двугодишната мисия на роувъра бе удължена за неопределено време. "Кюриозити" все още е в експлоатация и към 22 март 2021 г. е активен на Марс в продължение на 3066 сола (общо 3150 дни или 8 години, 228 дни) от кацането му. По данни към април 2020 год., той се е движил в по-малко от 800 марсиански дни.
Роувърът има 2,1 м роботизирана ръка с кръстовидна кула с пет устройства, които могат да се въртят на 350 градуса. две от устройствата са рентгеновият спектрометър (APXS), и апаратът Mars Hand Lens (MAHLI), останалите три са свързани с вземането на проби и подготовката им.
На самия роувър има рентгенов спектрометър за алфа частици, апарат за рентгенов и флуоресцентен химически и минераложки анализ, инструмент за газов анализ и други, благодарение на които учените са по-наясно със ситуацията на Марс.
