Гръцката цивилизация се появи около 700 г. пр.н.е. От медицинска гледна точка характерното за тази епоха е, че лекарите са използвали рационалното мислене в своята работа. Освен това те успели да обърнат ъгъла на познанията от „разчитане на божествена намеса за изцеление“ към „практични и естествени решения за подобряване на здравето“. Любопитното в случая е, че някои от техните теории продължават да влияят на науката и мисленето на съвременните хора.
Древните гърци са възприели концепцията „Здрав ум в здраво тяло“ и тяхното виждане за медицина съчетава както физическото, така и психическото благополучие на индивида. Най-известната и вероятно най-важната медицинска фигура в древна Гърция е била Хипократ. Днес всички го познават като „бащата на съвременната медицина“.
Медицина и математика
В ранните години на Древногръцката цивилизация медицината все още не е била определена като отделен сегмент и не е представлявала конкретна тема, ангажираща умовете на учените и философите. След време обаче специалистите в други области са добили знания в областта на опазването на човешкото здраве и именно те са обособили медицината като отделна дисциплина.
Питагор е живял през VI век пр.н.е. Той е бил математик, който е внесъл теорията си за числата в естествените науки. Неговите последователи вярвали, че числата имат точни значения (особено 4 и 7). Те твърдели, че 7x4 е равно на 28, а това е продължителността на лунния месец, както и на менструалния цикъл при жените. Освен това 7x40 е равно на 280, колкото са дните на една нормална бременност.
Вярвали също така, че ако бебето се роди в седмия месец от бременността, а не в осмия, ще се радва на по-добро здраве. И още - идеята за 40-дневен карантинен период (за избягване на заразяването с вируси и бактерии) идва не откъде да е, а от разбирането за числото 40. То е смятано за свещено и затова човек трябвало да се изолира от останалите за такъв период от време.
Култура и философия
Древните гърци жадували за дискусии, базирани на логиката. Било им любопитно, защо съществуват нещата такива каквито са и защо се случват определени събития. Тази жажда за знания проправила пътя за развитието на математиката и естествените науката, обясняват историците.
По думите им, има много древни записи, които показват, че в онзи период е създадено първото медицинско училище в град Книдос (днешна югозападна Турция, някъде между Бодрум и Мармарис). Това се е случило между 700 и 500 г. пр.н.е. Именно в този първа образователна институция, разполагаща със стационар (помещение с болнични легла – бел. ред.), древните лекари започнали да наблюдават пациенти. Така те разбрали как се развиват определени заболявания, какви симптоми се изявяват и как се повлияват от различните терапии.
Алкмеон Кротонски е живял около 500 г. пр.н.е. От запазените до днес сведения става ясно, че е работил в това училище. Според историците, ангажирани с този период, той пише обширни трактати за медицината, въпреки че вероятно е бил по-скоро философ, отколкото доктор. По всичко изглежда, че той е бил първият човек, който се е запитал какви са възможните вътрешни причини отключващи болестта. Именно Кротонски е предположил, че страданието на тялото може да е в резултат от екологичните особености на средата, начина на хранене и вредните навици на хората.
Войни и Олимпийски игри
Редно е да се отбележи също така, че древните гърци са били велики търговци, т.е. те били сравнително заможни. Умеели да популяризират и да се наслаждават на различните културни дейности, включително на поезията, публичните дебати, политиката, архитектурата, скулптурата, комедията и драмата. Писането им било фонетично – гъвкава форма на писмено общуване, която е по-лесна за разбиране от хората, в сравнение със съществуващите до тогава йероглифите.
Но има още два решаващи фактора (освен финансовите възможности и наличието на фонетична писменост), които са насърчили древните гърци да търсят изцеление и укрепване на здравето – това са военната активност през онези векове и провеждането на грандиозни спортни игри.
Докато военните лекарите били заети с лекуването на различни видове рани, с отстраняването на чужди тела (като например счупено острие на копие в тъканите) и с грижата за общото здравословно състояние на бойците, то провеждането на Олимпийските игри е повишило необходимостта от поддържането на общото здравословно състояние. Или иначе казано, древните гръцки лекари насърчавали спортуването и предотвратявали нараняванията. Ето защо те изработили различни техники в тази посока. Тяхно дело е например постигането на концепция преди състезание. Освен това спортистите трябвало да загреят и да се раздвижат, за да се избегнат травмите.
Природата срещу суеверията
Тъй като гръцките лекари не вярвали, че всички заболявания и разстройства се дължат на някакви свръхсили и зли енергии, те предписвали различни билки за овладяването на болестните състояния. Дотогава най-популярните форми на терапия била заклинанията и опитите за отблъскване на злите духове. Древните гърци обаче успели да променят тези остарели схващания.
Около 300 г. пр.н.е. Александър Велики превърнал Гърция в голяма империя, която се простирала чак до Близкия изток. По негово нареждане бил построен град Александрия в Египет, превърнат по-късно в център за образование. Там се обучавали и голяма част от най-добрите за времето си медици.
Редно е обаче да се отбележи също така, че древните гърци все още вярвали и почитали своите богове. Въпреки че науката постепенно станала все по-критична, част от болестите все още се обяснявали с намесата на някаква висша сила. А хората масово продължавали да се молят за изцеление на боговете си.
Четирите течности в човешкото тяло
Древногръцкият философ Емпедокъл е автор на идеята, че цялата естествена материя се състои от четири елемента – земя, вода, въздух и огън. Тези стихии се привличат или се отблъскват. Теорията служи за основа на естествения отбор при живите същества – или иначе казано, налагат се онези хора, които имат най-добра комбинация между четирите стихии.
Това схващане подтикнало лекарите да създадат Теорията за флуидите (течностите в тялото). Тези четири течности били кръвта, слуз (лимфа), жълтата жлъчка и черната жлъчка и съответствали на земята, водата, въздуха и огъня. Медицинската логика била, че ако се поддържа баланса на тези четири флуида, хората щели да се радват на много добро общо здраве.
По-късно древните гърци свързват всяка телесна течност съответно със сезоните, органите, нрава и елементите. На черната жлъчка съответствали далака, меланхолията, зимата и сухата земята, на жълтата жлъчка – белите дробове, целеустремения нрав (тип холерик), пролетта и водата, на лимфната течност – главата, веселия нрав (тип сангвиник), лятото и въздуха, а на кръвта – жлъчен мехур, флегматизма, есента и огъня.
От медицинска гледна точка, когато всички телесни течности са в синхрон и работят правилно, човекът никога не би трябвало да боледува. Някакво страдание би възникнало само в случай, че някой има твърде много или твърде малко от една или друга телесна течност.
Апропо, тази теория се радвала на голяма популярност в Западна Европа чак до XVII век. Въпреки това, независимо от опитите на древните гърци да обяснят процесите в човешкото тяло чрез Теорията на флуидите, те срещали големи трудности в медицинската си практика. Едва в края на XIX век учените категорично отрекли тази теория и я обявили за невярна.
Хипократ - бащата на медицината
Хипократ е живял от 460 до 370 г. пр.н.е. От биографичните данни за него става ясно, че е бил обучен в лечителския храм на остров Кос и вероятно е бил възпитаник на Херодик. В началото той странствал много по света, но след като се установил на острова той създал медицинско училище и започва да преподава в него.
Приема се, че Хипократ има основен принос към развитието на медицината. Трудовете, които са му приписвани, са наречени „Хипократов сборник“. Този „сборник“ наброявал около 70 книги, които са дописвани и след смъртта му от негови ученици. Това кара историците да смятат, че в действителност може би само 6 книги са негови. Те твърдят също така, че програмите за обучение на Хипократ вероятно са вдъхновили и други автори, които отричали суеверията, божествения произход на болестите, магията и т.н. Този процес обхваща около 200-годишен период.
Хипократовото училище извършва истинска революция в медицината и я утвърждава като професия и самостоятелна научна дисциплина. Дотогава тя е била част от философията и е използвала предимно ритуали и заклинания за гонене на зли духове от човешкото тяло. Бащата на съвременната медицина и неговите ученици обаче са систематизирали и описали всички свой наблюдения, свързани с различните заболявания и са изследвали здрави хора като контролни групи.
Днес обществото свързва името на Хипократ с клетвата, която всички млади лекари дават при дипломирането си. Те се заклеват да практикуват медицина етично и честно.
Външните белези на болестите
Хипократ и последователите му от медицинската школа на остров Кос описват с изключителна точност редица заболявания и психични разстройства, включително анатомията на пръстите и евентуалните фрактури или настъпили изменения. Например, изтръпването на пръстите можело да е знак за хронично възпаление на белите дробове, сърдечни проблеми и т.н. Ако дланите са влажни, най-вероятно става дума за хиперфункция на щитовидната жлеза, а ако пръстите са студени – за проблеми с периферната нервна система или кръвообращението.
Хипократ наблюдавал и промените по лицето. Например, ако откриел остър нос, „потънали“ очи и слепоочия, студени уши, опъната и суха кожа, бледост на лицето и тъмни кръгове под очите, той подозирал, че пациентът е близо до смъртта. Скосената брадичка с необичайна форма и късата шия пък били знак, че човекът хърка докато спи. А наличието на прекалено окосмяване по лицето било симптом за проблеми в работата на вътрешните жлези.
Всички тези описания са толкова точни, че и до ден днешен някои лекари използват откритията на Хипократ при поставянето на една или друга диагноза.
Първите медицински термини
В медицинското училище на остров Кос за пръв път Хипократ започнал да говори за остри и хронични състояния, за епидемия, за възстановяване след боледуване, за криза, за пристъпи, за рецидиви и т.н. Може би малцина знаят, но с древногръцки корен са голяма част от медицинските термини, които лекарите използват и днес – биос (живот), генеа (раждане или произход), пфизис (битие), офталмос (око), пневма (дъх) и т.н.
Медицинска практика и изследвания
Двама известни гръцки философи – Аристотел (384-322 г. пр.н.е.) и Платон (424-348 г. пр.н.е.), стигнали до извода, че човешкото тяло няма никаква полза от отвъдния живот. Това мислене се разпространило много бързо и сериозно повлияло на древногръцките лекари – те започнали да изучават вътрешността на човешкото тяло и да систематизират промените в него.
В град Александрия учените активно правели аутопсии на трупове, за да изучат вътрешните органи. Понякога те дори разрязвали телата на престъпници, които все още били живи, за да сравнят органите им с тези на починалите от една или друга болест. Макар и варварски от днешна гледна точка, тези изследвания довели до няколко основни заключения.
Първо – мозъкът, а не сърцето, контролира движението на крайниците. И второ – кръвта се движи по вени, а не свободно из тялото. Странно е обаче, че в нито един от съществуващите документи не се отбелязва, че кръвта стига до върховете на пръстите на краката и ръцете, след което се връща в сърцето.
Любопитен е и факта, че древногръцкият военачалник и историк Тукидид (живял около 460-395 г. пр.н.е.) прави няколко съществени заключения, документирани за медицинската история. А именно, че молитвите са напълно неефективни срещу болестите, както и че епилепсията има научно обяснение, което няма нищо общо с гнева на богове или вселили се в тялото зли духове.
С течение на времето древногръцките медици и учени все по-често са търсили изцяло вътрешните и естествени причини за настъпването на различните заболявания. Те не изключвали дори влиянието на околната среда, обясняват още историците. По думите им, има и достатъчно доказателства, че лекарите в онези времена са използвали диагностични методи (щателен физически преглед, клинично наблюдение и т.н.), някои от които не са много различни от тези, които се използват днес.
Що се отнася до лечението – магията и заклинанията постепенно отстъпили място на билките. Много от откритите тогава естествени лекарства се подобряват през вековете и в монета се предлагат като хранителни добавки. Или иначе казано, гръцките лекари стават истински експерти в билкарството и затова масово започват да предписват различни тинктури и отвари. Те вярвали, че природата, а не суеверието, е най-добрият лечител.
Рецепти от Хипократовите трактати
При възпаления в областта на гръдния кош се препоръчвало на хората да ядат супа от ечемик плюс оцет и мед. Това служело за отхрачване и по-бързото изчистване на белите дробове от гнойни секрети.
При болка в едната страна на тялото се правел лек масаж с голяма гъба, предварително потопена във вода. Ако пациентът се оплаквал от болка в областта на ключицата, лекарят трябвало да изтегли кръв от свивката на лакътя, докато тя не стане ярко червено.
Пневмонията се лекувала с потапяне във вана с топла минерална вода. Но пациентът трябвало да седи във водата напълно неподвижен. След няколко такива процедури той започвал да отделя храчки и да изчиства дихателните си пътища от излишния гноен секрет.
Като профилактика, а понякога и като терапия, се препоръчвало балансиране на четирите течности в тялото. Например, при настинка лекарят не се опитвал да сваля температурата на пациента си, а го поддържал леко топъл, за да може тялото му да се възстанови по-бързо.
От запазените книги става ясно също така, че никой вече не е разчитал на „духовните“ лекарства. Въпреки това обаче се споменава, че много медици все още се молели на боговете, предписаната от тях терапия да е правилната и бързо да даде резултати.
Гръцкият бог на изцелението се наричал Асклепий и за него се строели специални храмове, които в последствие се превърнали в медицински училища, стационари за лечение на болни хора, физкултурни салони и обществени бани (предхождащи днешните СПА центрове). Някои лекари все още вярвали, че Хигея и Панацея (дъщерите на Асклепий), ще пристигнат със свещените си змии, за да изцелят болните. Днес обаче всички знаят, че Хигия не съществува. Но пък от нейното име произлиза думата хигиена. А змията от древногръцката митология е символ на фармацевтите.
Военните лекари откриват хирургията
Постоянните войни, които са се водели през онези векове, са дали възможност на древногръцките лекари да натрупат добър практически опит в оказването на първа помощ. Реално погледнато те са първите висококвалифицирани експерти в шинирането на счупени кости, фиксирането на изкълчени крайници и лечението с билкови отвари. Имали добри умения и в лечението на гръбначните изкривявания, дисковите хернии и т.н.
Военните лекари можели да отстраняват от тъканите парчета от счупени кория и други части от древните оръжия. Те също така извършвали ампутации – например, за да спрат разпространението на гангрена. Умеели да зашиват рани с конец, като след това са обгръщали мястото с плат напоен в оцет, вино, олио, речна или морска вода, мед и стрити на прах сухи билки.
След хирургичните интервенции военните лекари насърчавали пациентите си да консумират целина, за която смятали, че има противовъзпалителни свойства. Те обаче не разбирали, как се появяват инфекции. Вярвали, че гнойта е полезна за отстраняването на токсините от тялото – идея, която съществувала до Средновековието, но днес е напълно отречена.
Липсата на ефективни анестетични и антисептични средства не позволявала на военните лекари да извършват по-дълбоки операции. Ето защо повечето им пациенти получавали тежки вътрешни възпаления и умирали.
Важността на общественото здраве
Древногръцките власти не били наясно с важността на общественото здравеопазване и не са го популяризирали, така както са правели по-късно римляните. Хората обаче разполагали с частни и обществени бани, някои от които били разположени в райони с естествено топла изворна вода.
По-заможните и образовани гърци се стараели да поддържат постоянна телесна температура, да си почистват редовно зъбите, да се къпят веднъж седмично или по-често, да спортуват, както и да се хранят здравословно. Освен това те стриктно и целогодишно поддържали баланса между четирите основни течности в тялото (жълта жлъчка, черна жлъчка, кръв и лимфа).
Лекари също така вярвали в ползата от това да се поддържа баланса и всичко да се прави умерено. Има данни, че мъжете в древна Гърция са успявали да доживеят средно до около 70-годишна възраст. Те обаче са имали привилегията да поддържат добра обща хигиена, да се хранят здравословно и да живеят спокойно. Общата средна продължителност на живота вероятно е била далеч по-ниска поради високата детската смъртност, инцидентите по време на раждане, инфекциите, бедността, нередовното хранене и други особености на епохата.
В един от своите трактати Хипократ отбеляза, че „бедните хора са прекалено съсредоточени върху изхранването си, за да се притесняват за цялостното си здраве”.
Наученото се предавало от лекар на лекар
През 129 г. от новата ера се ражда Гален. Той и други негови съвременници спомогнали за разпространението на гръцките идеи (в областта на медицината) в Римската империя и дори извън нея. В резултат на това голяма част от това, което гърците научили и преподавали за болестите, се запазило и продължило да съществува като основа за развитието на съвременната медицинска наука.
