На 5 януари се отбелязва Зимният Кръстовден. Денят преди Богоявление е наричан още Попова Коледа, Кръста, Водокръст, Водокръщи. В народните вярвания това е краят на „мръсните дни“, които започват от 25 декември. Смята се, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са "некръстените" дни, в които новороденият Исус Христос не е получил все още Светото кръщение.

В този ден в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата и пуска в нея кръст. После със светената вода и китка босилек ръси къщата, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст попът хвърля в река или във водоем.

Този ден е първият от поредица водни обреди. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, често наричани Водици.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо, което се сбъдва.

На този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят "совойници". Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на стопаните и с песни наричат за здраве и късмет. Придружени са, подобно на коледарите, от по-малки момичета, които носят торбите с даровете за совойниците – дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на Попова Коледа е постна – боб, зеле, постни сарми, плодове.