Паметта на св. свещеномъченик Игнатий Богоносец през тази година е записана в църковния календар на Българската православна църква – Българска патриаршия на 19 декември, а не на 20, както всички редовни богомолци знаят.
Този голям светец от втората половина на първия и началото на втория век се чества особено тържествено заради неговите заслуги за разпространението на Христовата вяра, както и заради мъченическата му смърт при отстояване на спасителната ни вяра. В преклонна възраст светителят пътува седмици наред за Рим, където е бил хвърлен на зверовете като наказание, задето не е пожелал да се откаже от вярата си, както са го принуждавали властниците на този свят.
Св. Игнатий е известен с прозвището си Богоносец, за което има две традиционни обяснения: първо, защото винаги е носел Бога в сърцето си; второ, защото като малък е бил онова дете, което Иисус Христос е взел в обятията Си и е казал знаменити думи: „И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил“ (Марк 9:36-37). При това второто обяснение не изключва първото. Но думата ни тук е за датата на неговата памет.
Както пише св. Димитрий Ростовски в своите Чети-минеи, мъченическата кончина на св. Игнатий се е случила на 20 декември 107 г. На тази дата се отбелязва обикновено паметта на древния свещеномъченик. Постепенно обаче с установяването на празничните цикли в календара на Църквата се стига до „сблъсък“ на някои празнични чествания. Така например празникът Рождество Христово има период на „предпразненство“, който започва от 20 декември (има и „попразненство“, но това е друга тема), т. е. започва от деня на паметта на св. Игнатий Богоносец. Това налага службата на 20 декември, първия ден от предпразненството на Рождество Христово, да се съчетава със службата на св. Игнатий и така се постъпва всяка година, в която 20 декември е в делничен ден.
В която година обаче се случи 20 декември да е неделя (а това е Неделя преди Рождество Христово), към неделната или наричана още възкресна служба се прибавя и тази на предпразненството на Рождество Христово. В такъв случай не остава възможност да се отдаде подобаваща почит на св. Игнатий и се прави изтегляне на неговата памет с един ден напред – на 19 декември. На този ден службата на св. Игнатий се съчетава с тази на св. Бонифаций, чиято памет постоянно се чества на 19 декември. По този повод в Типика, книгата за реда и начина на извършване на богослуженията през годината, е записано: „Когато 20 декември – свещеномъченик Игнатий Богоносец – се случи в неделя, службата на св. Игнатий се пренася в предния ден (събота)“. Такъв е случаят и тази година – 2020-та, а това се случва периодично през няколко години.
Според поверието, който излезе от къщата днес, не трябва да се връща с празни ръце. Най-характерен за Игнажден е обичаят „полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата ви днес, зависи каква ще бъде следващата година.
Някои народни поверия гласят:
- Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.
- Не се иска и не се дава нищо назаем.
- Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят.
- Не се вари боб, за да не бие градушка.
- Не се пере, за да не налети болест.
- Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
- Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
- Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.7
- Хората вярвали и че ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
- Ако вали дъжд пък, през април ще има дъждове и плодородие.
- Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Имен ден имат Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огнемир, Огнемира, Светослав и Светослава.
