 |
| Стив Граник, ръководителят на екипа, който преосмисли брауновото движение. |
Дифузията е от решаващо значение за действието на лекарствата, при пречистване на вода, както и за нормалното функциониране на живите клетки. Ключът към разбирането на процеса е начинът, по който движението на една молекула се отразява на движението на другите.
Наречен Брауново движение (на ботаника Робърт Браун, който го отбелязва през 1828), феноменът е описан от Албърт Айнщайн през 1905, когато са публикувани основните принципи на статистическия подход в молекулярната теория на течностите.
Сега учени доказаха, че статистическия подход на Айнщайн не отговаря на поведението на флуидите в някои случаи на дифузия.
Опитът бил проведен със 100-нанометрови колоидни частици. Физиците наблюдавали брауновото движение при преминаването им през микоскопични тъбички, образувани от липиди (вещества, близки до мазнините в състава на кленките). В следващ етап на изследването била наблюдавана брауновото движение на частиците в пореста мембрана, състояща се от сравнително големи нишки. Движението на частиците било регистрирано с флуоресцентна микроскопия. То категорично не се извършвало според статистическата молекулярна теория на флуидите на Айнщайн.
Факултета по биоинженерство в Университета на Института Бекман, Илинойс и Лабораторията за изследване на материалите Фредерик Сейц са направили откритието. Какво е неговото значение? Ще стане ясно скоро, имайки предвид, че разработките на Бекман институт са в сферата на молекулярните и електронни наностуктури, бионаноневро технологиите, интелигентната интеграция човек-компютър, биопроцесорите и други футуристични технологии.
Що се отнася до специалната и общата теории на относителността на Алберт Айнщайн – до момента всички научни разработки повръждават верността им.
