Правейки смислени неща всеки ден, осигуряваме пауза от стреса и даваме възможност на организма да активира собствените си натурални защитни сили. Това каза в интервю за БТА кризисният психолог Десислава Георгиева. По думите й здравословният страх ни предпазва до голяма степен от това да бъдем заразени с коронавирус или да се поддадем на по-негативни мисли и преживявания. Прекомерният страх обаче би довел до несправяне на организма ни като имунна система да отговори на такъв агресор, какъвто е вирусът в момента.

Минаха няколко месеца от началото на необичаен период в живота на хората - появата на COVID-19. Има ли драстична промяна в нагласите, възприятията и страховете на хората?

Вече 9 месеца живеем в ситуация на пандемия и според мен сме във фазата на обезверяването, тъй като прекалено дълго продължава една неясна ситуация, провокираща усещането, че губим контрол. Последните два месеца рязко зачестиха и негативните новини, защото все повече се стеснява кръгът от познати на всеки, които са под карантина, или заразени, или е в недобро здравословно състояние. Всички очаквахме ситуацията да се поуспокои, но нещата стават по-сериозни.

От какво се появява усещането за загуба на контрол - от вирус, с който не можем да се справим или от невъзможността на властите да се справят?

Властите би трябвало да правят най-доброто, на което са способни, не визирам само властите у нас. Има лутания от прекалено строги мерки до неглижиране на ситуацията. Ние сме в по-умерена степен т.е. все още не ни е забранено да напускаме домовете си. От друга страна, имаме усещането, че държим нещата под контрол и всичко зависи само от нашите решения. Ситуацията обаче през послединте месеци показва точно обратното. Чувството за контрол ни дава усещането за сигурност и неуязвимост. Всъщност, това в което живеем всеки ден, доказва обратното и по този механизъм буди нашите страхове. Ако се страхуваме в разумни граници е добре, защото здравословният страх ни предпазва до голяма степен от това да бъдем заразени или да се поддадем на по-негативни мисли и преживявания. Прекомерният страх обаче би довел до несправяне на организма ни като имунна система да отговори на един такъв агресор, какъвто е вирусът в момента.

Смятате ли, че лекарите и властите дават разнопосочни съвети, объркващи хората още повече и допринася ли това до увеличаване на страха?

Има такова нещо. Липсата на единомислие и на стройни послания, които да следват един курс, безспорно води до неразбиране и до усещане, че въпреки нарастващия брой на заразените "аз не съм заразен и няма нужда да спазвам до такава степен правилата". Всеки от нас има право да пречупва ситуацията през личния си житейски опит. Докато вирусът не ни засяга пряко, сме склонни да гледаме по-лековато. Всички сме свидетели обаче в последните месеци и на множество конспиративни теории, които намаляват нашата тревожност - да вярваме, че някой друг е отговорен или че ако този вирус е създаден в лаборатория по някакъв начин, ни препраща към мисълта, че той би могъл да бъде контролиран по-лесно. Посланията от страна на отговорните хора е важно да бъдат единни, но наблюдаваме обратното и моето усещане е, че се лутаме между това лесно да се въвлечем във някаква невярна информация, водеща до купуване на големи количества лекарства, които не са ни необходими към дадения момент. Кризисната ситуация, каквато в момента е пандемията, води безспорно до хаос, това е доказано в миналото. Всички очакват, че от тази ситуация ще излезем по-добри и по-силни, но не съм сигурна нито че ще станем по-добри, нито по-лоши, но че ще трябва да преминем през нея е ясно за всички.

По какъв начин прекомерният страх руши имунната система?

В организма ни има естествени механизми и клетки, които са отговорни да ни предпазват от външни агресори, но когато сме под стрес, този естествен механизъм се възпрепятства. В момената най-добре е всеки от нас да прави някакви смислени неща всеки ден, за да може да осигури филтър между негативната информация, която "тече" непрекъснато и да осигури пауза, в която организмът да активизира собствените си натурални защитни сили, за да се справи. Освен да намерим фокуса в смислените неща, може да се придържаме и към хигиена на информационния поток. Добре е да се информираме от надеждни източници, но и да не се гледат новини на всеки час.

Повишаването на нивото на адреналина нарушава ли защитните ни сили?

Покачването на нивото на адреналина е нормална част от защитната ни реакция да устояваме на вътрешни и външни дразнители. Сам по себе си адреналинът не трябва да го нарочваме като нещо вредно, но той е поредица от биохимични процеси, които се случват и когато дълго време сме под стрес, това е свързано с изчерпване на ресурсите ни за справяне. Трябва да сме наясно с това, за да може да търсим пътя за излизане от стреса. Доказано е, че остра стресова ситуация, макар и интензивна, преминава за по-кратко време и ако човек добре намери начина да я асимилира, в дългосрочен план последствията биха били по-малки. Ежедневният стрес, на който сме подложени, е този, който има способността за изчерпва по невидим начин организма ни и в крайна сметка да ни доведе до различни заболявания.

На какво се дължи факта, че в една и съща ситуация двама души реагират много различно - единият изпада в паника, а другия успява да се справи адекватно?

На много фактори - на личности характеристики, на житейската ситуация, в която се намира към този момент, на наличието на подкрепяща среда. Хората, които имат здрави социални връзки, реагират по-адекватно. От началото на пандемията апелираме да има физическа дистанция, но не и социална изолация. Имаме потребност от свързване с други хора, от обмяна на информация, от съпричастност както от наша страна, така и от страна на околните към нас.

Как се отразява ситуацията от март досега върху децата?

Според изследване в европейски мащаб двойно се е увеличила честотата на агресивните прояви сред децата. Децата много отразяват поведението на родителите си, така че, когато има по-тревожни родители, независимо поради какви причини, трябва да си дават сметка, че това се пренася върху децата. Пренася се механизмът на поведение, не толкова чрез думите, които използваме, за да им обясняваме какво се случва. Децата имат всички емоции и чувства, мисли и преживявания както и възрастните хора, но нямат способността да ги изкажат.

Дори ученето от вкъщи повече от месец означава, че ситуацията не е обичайна. Една промяна на обичайния ритъм ни живот води до някакви въпроси. Ако има болен в семейството, ситуацията е още по-сериозна, а има и починали преподаватели. Децата са под въздействието на всичко, което се случва. Редно е да им се обясни на техния език, а нашите послания към тях трябва да бъдат в духа на това, че се справяме в ситуацията чрез добри примери. Акценът трябва да пада повече върху добрите примери - върху хора, които са преминали през болестта и са оздравели.

Какво, освен работа от вкъщи, бихте посъветвали работодателите, за да се намали тревожността сред служителите?

Възможно е да се организират информационни срещи по актуални теми за организацията, например за влиянието на стреса, както и какво е добре човек да направи за себе си. Напоследък доста актуални стават програмите за подпомагане на служителите по отношение на съхраняването на тяхното ментално здраве. Може един или два пъти в месеца работодателите да канят специалист, който да поговори със служителите как се чувстват, какво е различното да работиш от вкъщи. Работата от дистанция се отразява различно на всички. Наблюдавам, че има хора, на които им тежи, а други са много доволни от това, че са си вкъщи и съчетават работния процес.

Помагате ли на лекари, какво ги съветвате?

Да, с някои лекари на първа линия и много им съчувстваме. Знам какво е в обичайна ситуация да си на първа линия и виждам колко много физически и психически сили им коства да бъдат далече от семействата си и да помагат на други хора.

Лекарите споделят с нас както удовлетворението си от това, че помагат, така и разочарованието си, когато са направили всичко по силите им и не са успели да помогнат. Това специфично чувство на вина - от една страна обществото им вменява и задълженията, и вярата, че лекарите са целители, които могат да излекуват всеки болен, а от друга страна неспособността да се справят в определени ситуациии, защото имат лимитиран капацитет. Те не са богове. От трета страна, когато има негативен изход, реакцията на близките и на обществото има по-широко отражение върху лекарите, отколкото ежедневната спечелена битка.

Избягваме да им даваме съвети, но помагаме, изслушвайки ги. Това, което правим към всички, които се обръщат към нас, е изслушването и подпомагане с различни техники, с които да им се осигури пауза от няколко минути, в които да дадат възможност на организма да започне да се възстановява. Всеки е различен и припознава различни техники, които ние даваме като идеи, но дори изслушването без намеса, съвети и репликиране, има своя лечителски ефект.

Прекомерният страх би ли могъл да отключи психично заболяване?

Да, би могъл. Наблюдаваме в различни изследвания, че над 50 на сто от хората са силно невротични, има огромно завишаване на процента на използване на психо-активни вещества. Всичко това, за което говоря, е начин да се справим и да избягаме от този страх, който се е наместил в живота ни и се опитва да го контролира от март досега.

Мъжете или жените са по-устойчиви на сегашната стресова ситуация?

Нашата устойчивост зависи от ресурсите, с които разполагаме. Има всеобщо възприемане, че жените са по-емоционални, но те пък повече преработват емоцията си през говоренето. Мъжете са по-подвластни на емоциите, тъй като те по-трудно споделят. За мъжете по-естественият начин да се справят с предизвикателствата в живота си е чрез физически труд, чрез работата.

Страхът или нещо друго кара хората да проявяват физическа агресия?

Агресията не е само вербална или физическа, тя е и емоционална. Агресията е емоция, която най-трудно се поддава на контролиране. Емоциите са тези, които всъщност ни карат да действаме в ситуации, в които се чувстваме притиснати по някакъв начин. Емоциите като цяло трудно се повлияват от логиката и изисква даже и технологично време между дразнителя, който предизвиква нашата емоционална реакция и стигането на информацията до най-висшата част от мозъка ни - неокортекса.

В семейства, в които има добри взаимоотношения, не се наблюдават прояви на насилие. В семейства, в които се появява насилието, има предхождащ терен, който не е бил добър и на фона на настоящата ситуация се наслагва и води до ескалиране на напрежението.
Агресията се проявява и като защитен механизъм, за да се запази личното оцеляване, без да си даваме сметка как бихме могли да навредим на околните.

Агресията не се ли появява и заради страха от неизвестното?

Разбира се, в момента вирусът е невидим за нас. Ние сме в ситуация на война с невидим враг. Не знаем всъщност, говорейки с някого, дали той не е носител на вируса. Страхът от неизвестното е един от най-екзистенциалните ни страхове.

Ние, като общество, не одобряваме, не толерираме и не трябва да толерираме агресията, но тя ни е присъща. Агресията е доста древен механизъм на самозащита, който ни е вършил много добра работа в зората на човечеството, когато враговете са били навсякъде около нас и оцеляването ни е било трудно. Еволюцията на този защитен механизъм доста се забавя в годините, но това е нашата природа. Към момента не можем кой знае какво да направим срещу нея, освен да имаме добро отношение, въпреки реакцията на отсрещната страна и да се опитваме по всякакъв начин да бъдем по-търпеливи. Не е лесно, но трябва да имаме усещането, че всички сме на ръба на избухването. Би трябвало да си даваме сметка, че ако имаме претенции да сме разумни същества, би трябвало да си дадем пауза между това, което предизвиква у нас негативната реакция и времето да осмислим ситуацията.