Евтини лекарства с устойчиво потребление изчезват от страната и превръщат българите в аптечни туристи. За това алармират отново от Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства.

Много от тези медикаменти нямат никакъв проблем с лекарствената безопасност, но се дерегистрират и напускат българския пазар, защото не издържат ценово или маркетингово не устройват вносителите, обясни в предаването „Преди всички“ Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства. 

„Извън Covid най-големият проблем е, че България всяка година я напускат 500 вида лекарства. Нашата територия не е добър домакин на фармацевтичните продукти - поради големия ценови натиск, поради малкия си пазар", заяви Маринкова. 

През последната седмица всеки втори сигнал на платформата за липсващи лекарства е за нискомолекулярен хепарин, азитромицин и лекарства, свързани с лечението на Covid, посочи Маринкова. Причината – презапасяване и недостатъчен внос конкретно при един от доставчиците на нискомолекулярен хепарин.

„Когато нещо не е достатъчно, нито една забрана не е в състояние да го възстанови“, коментира Боряна Маринкова по повод новите мерки, които здравното министерство предложи на аптеките, за да се намали презапасяването с лекарства.

В подобни ситуации трябва да се търсят алтернативни, извънредни доставки, подчерта Маринкова. От Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства предлагат промяна в Закона за здравето, касаеща извънреден внос при епидемична обстановка.

Липсва ли аспирин? Има над 20 продукта, но се изчерпват един или два от тях, защото са част от формални или неформални протоколи за лечение на Covid, поясни Боряна Маринкова пред БНР.

„Изчерпана е дори хранителна добавка, която няма нищо общо със ситуацията.“

От аптеките изчезват антибиотици, превърнали се в популярни и разпознаваеми. Същевременно са налични съдържащи същата съставка медикаменти, стана ясно от думите на Маринкова. Тя даде пример със силно търсения азитромицин.

„Три са държавите в Европа, в които няма генерично заместване и една от тях е България“, допълни Боряна Маринкова.