Прокуратурата предлага промени в Наказателно-процесуалния кодекс, като с това се цели да отпаднат тежките и тромави процедури.
Заместник-главният прокурор при Върховна касационна прокуратура Красимира Филипова и говорителят на главния прокурор Сийка Милева представиха на брифинг предложения за подобряването на ефективността на наказателния процес.
Сийка Милева заяви, че редица социологически проучвания показват, че обществото смята за сериозен проблем на правосъдната система тромавото и бавно наказателно правосъдие у нас.
"Множество доклади на различни европейски институции констатират липсата на ефективност по наказателни дела, свързани с корупция по високите етажи на властта, организираната престъпност и по дела с "висок обществен интерес", добави тя.
По думите й всички сме ставали свидетели как години наред дела, които са предизвикали остра гражданска реакция и медиен интерес, са забавяни от тежкия процесуален формализъм.
Говорителят на главния прокурор допълни, че още през юни Иван Гешев е обявил, че държавното обвинение ще представи експертни предложения за ускоряване на наказателния процес чрез законодателни изменения.
"Със заповед на главния прокурор е създадена работна група от прокурори при Върховната касационна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура и Апелативна прокуратура–София за проучване и анализ на актуалните проблеми през последните три години в прокурорската практика по приложението на НПК. Резултатите са обобщени в доклад", поясни Милева.
В основата на предложението са намаляването на формализма в българския наказателен процес, разширяването на компетентността на военните съдилища и прокуратури и използването на наличния ресурс на следователите.
"Многократно в ежедневната си работа, ние прокурорите, сме определяли изискванията на НПК за форма и съдържание за прекалено завишени, както и стандарта на доказване у нас за ненужно висок. Поради това предложените от нас изменения ще бъдат крачка напред към преодоляване на формализма и осигуряване на подходящия стандарт в съответствие с Конвенцията", заяви Красимира Филипова.
Тя даде пример с формално нарушение при събирането на доказателствата, което води до изключването им при решаването на дело, без да се отчитат значението и важността им.
"Предлагаме годността на доказателствата да се преценява във всеки конкретен случай, като не се допускат доказателства, само когато са събрани при съществени нарушения на правилата или са налице съмнения в достоверността им", обясни Филипова.
Тя допълни, че в България сложността на обвинителните актове, които са с ненужна детайлност, описателност и повтаряемост, понякога стигат до стотици страници, но такива са изискванията към настоящия момент. В противен случай се стига до връщане на делата обратно на прокуратурата с твърдения за процесуални нарушения.
Сийка Милева припомни, че през май Иван Гешев е сезирал изпълнителната и законодателната власт с експертно предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в частта му за престъпленията по транспорта заради ръста на катастрофите след употреба на алкохол и наркотици.
