Данните от мисията OSIRIS-REx на НАСА започват да разкриват загадките на странния астероид Бену.
Космическият кораб, който обикаля около Бену от декември 2018 г., се готви да вземе проба от повърхността на астероида по-късно този месец.
За подготовката на тази операция той събира информация, от която се разбра, че астероидът, от който се е откъснал Бену може да е имал течаща вода.
Бену е астероид, съставен от купчина отломки, образуван, когато нещо се е врязало в по-голям астероид преди милиарди години и парчетата са се сляли в много по-малки астероиди. Чрез изследването на Бену, който е голям около 500 метра, можем да научим повече за астероида, от който произхожда и който вероятно е бил на няколкостотин километра.
Когато OSIRIS-REx достигна Бену, се забеляза нещо странно - някои от скалите имат ярки жили с дължина до 150 сантиметра и ширина 14 сантиметра. Тези жили са твърде големи, за да са се образували върху самия Бену, разказва Хана Каплан (Hannah Kaplan) от Центъра за космически полети Годард на НАСА, така че те вероятно са били части от по-големи пукнатини на родителския астероид на Бену с дължина до няколко километра.
„Те дават основание да се предположи, че е имало течни потоци в доста големи мащаби върху родителския астероид на Бену“, отбелязва Каплан. Това е така, защото жилите са изградени от карбонати, вид съединение, което обикновено се образува от взаимодействието между водата и скалите.
Всъщност над 98% от повърхността на Бену изглежда е покрита с карбонати и органични молекули, сложни въглеродни съединения, които се разглеждат като прекурсори на живота. И все пак, въпреки че вероятно е имал както вода, така и органични вещества, на астероида, от който произхожда Бену, едва ли е имало живот.
Космическият студ и вакуум, липсата на атмосфера, изобилие от радиация не са "благоприятна среда сама по себе си, но има много фактори, които правят едно място технически обитаемо“, обяснява Каплан.
Една от основните цели на OSIRIS-REx е да изследва въглерода в Бену, защото Земята вероятно е построена от скали, подобни на нея, и те може би са донесли тук съставките на живота.
„Същите видове органични вещества може да са били доставени в ранната Земя и може да са били началото на част от органичната химия, довела до живота, такъв, какъвто го познаваме“, отбелязва Каплан.
Има и разлики по повърхността на Бену, които са трудни за обяснение. Покрит е с камъни, но най-големите са най-вече в южното му полукълбо. Самите камъни също са странни, като някои са толкова порести, че празното пространство достига до 55% от тях, повече от всеки метеорит, изучаван някога.
На Бену има два вида скали - порести, по-тъмно оцветени и по-плътни, по-светли, които често имат карбонатни вени. Те може да са дошли от две различни области в тялото на астероида, от който произхожда на Бену, като по-плътните скали са от по-дълбоко.
Това обаче не дава отговор на всички загадки на Бену, тъй като някои са свързани с еволюцията на астероида, след като е бил отчупен от по-големия родителски астероид.
„Начинът, по който цветът на Бену се променя с течение на времето, е доста по-различен от този, който сме виждали на други планетни повърхности като Луната или други астероиди, които сме посещавали“, разказва Даниела Дела Джустина (Daniella DellaGiustina) от Университета в Аризона.
Астрономите могат да датират различни области на Бену, като сравняват по-пресните региони с дванадесет по-изветрени, разкривайки как те се променят с течение на времето. Скалите на Бену изглежда с времето стават по-сини, докато тези на други космически скали обикновено стават по-червени. Това може да се дължи това, че тези пълни с карбонати скали взаимодействат със слънчевия вятър и микрометеоритите по различен начин от скалите без карбонати, предполага Дела Джустина.
На 20 октомври OSIRIS-REx ще вземе малка проба от повърхността на Бену, преди да се насочи обратно към Земята. Когато пробата стигне тук през 2023 г., изследователите ще могат да експериментират директно с този образец, надявайки се да отговорят на много от тези въпроси.
Източник: Asteroid Bennu was once part of a space rock with flowing water, NewScientist
