Властта прокарва законова промяна, която ще ѝ разреши увеличаване на държавния дефицит на годишна основа да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и обяснява това с "извънредни обстоятелства извън контрола на Министерския съвет, имащи сериозно въздействие върху финансовата позиция на сектор "Държавно управление", тоест с пандемията от коронавирус.
Промяната е внесена в Закона за публичните финанси от ресорния министър Кирил Ананиев днес. Срокът за общественото обсъждане на законопроекта е съкратен наполовина и за мнения по проекта са дадени едва 14 дни.
Сегашният таван от 3 на сто е идентичен с определения в Договора за функционирането на ЕС, но в мотивите на Ананиев се посочва следното:
"Разразилата се в световен мащаб пандемия от COVID-19 и последвалата я глобална икономическа стагнация, довела до свиване на икономическата активност и заетостта и отразила се крайно неблагоприятно върху редица сектори от икономиката, поставиха на тежко изпитание фискалните рамки на огромен брой държави, в т.ч. и на България. В тази връзка спазването на фискалните правила, които понастоящем са в сила, се превърна в огромно предизвикателство за почти всяка държава от ЕС, като прогнозите са за значително влошаване както на бюджетните дефицити, така и на нивото на държавния дълг през настоящата година, а също така евентуално и в бъдещ период. По тази причина в рамките на ЕС беше активирана клаузата за дерогация (частична отмяна), която позволява по време на извънредни обстоятелства за известен период от време разходите, пряко свързани с последиците от преодоляването на пандемията, да бъдат изключени от обхвата при изчисляването на бюджетния баланс".
В проекта се предвижда също промяна в размера на ограничението на годишния бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма, изчислен на касова основа. Той се променя от сегашните 2% от БВП на 3% от БВП. Надвишаването на националното ограничение е свързано единствено при извънредни обстоятелства - става ясно от мотивите на министъра, който допълва, че това е свързано с осигуряване на възможности за по-голяма гъвкавост при наличието на извънредни обстоятелства.
Изключват се разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС, вкл. по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от ЕС, от обхвата за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, който не може да надвишава 40% от БВП, с цел да не се ограничава усвояването на средства от европейските фондове и програми.
Това министърът обяснява с подсигуряването на достъпа до милиардите по Плана за възстановяване на Европа:
"Следва да се отбележи, че в отговор глобалните предизвикателства, свързани с овладяване и преодоляване на последствията от възникналата пандемия от COVID-19 е в ход реализация на Плана за възстановяване на Европа, предвиждащ възможности за държавите членки на ЕС за достъп до ресурси от фондове, програми и механизми, което налага промени на фискалните правила, за да се позволи безпроблемното им използване. Това доведе до необходимост от преразглеждане на регулациите и правилата в областта на фискалната политика и тяхната гъвкавост на фона на глобалните предизвикателства пред икономиката и бюджета, което е водещ мотив за разработването на настоящия законопроект".
Съкратения срок за обществено обсъждане той обяснява с малкото време, което остава за подготовка и внасяне на законопроекта за държавния бюджет за 2021 г.
🚙
той няма вина