Важно е средствата от новия дълг да се харчат благоразумно, каза Левон Хампарцумян

"Свиквайте с ниските лихви по депозитите" - така в неделя бившият изп.-директор „УниКредит Булбанк” Левон Хампарцумян, който е и председател на Българския форум на бизнес лидерите коментира новината, че от няколко месеца насам две от най-големите по активи банки в България понижиха лихвите по депозитите си до 0%.

"Има едно изкривено разбиране от периода на предишната криза, когато имаше няколко банки, които даваха безумно високи депозити. И от самия факт, че имаш депозит можеше да изкараш сериозен доход. Това не е естествено. Естественото нещо е парите да носят пари, когато се вложат в нещо, т.е. иначе какъв е стимулът на един предприемач да си влага парите, да рискува, да не спи, да се развива след като може просто да сложи един депозит и да си живее от него, от проста лихва", мотивира се Хампарцумян пред бТВ.

“Естественото нещо е парите да не носят голям доход и дори да не могат да се справят всеки път с инфлацията, ако са на един прост депозит”, добави още той.

Банкерът обаче подчерта, че се надява нулевите и отрицателните лихви да са временно решение, защото “дългосрочно те също са вредни”.

На 8 септември стана ясно, че в най-голямата банка у нас – УниКредит Булбанк, например, стандартните срочни депозити в левове и евро са с лихва от 0.00%, независимо дали срочността им е 1, 3, 6, 12 или 24 месеца. Същото е олихвяването и по куп други спестовни продукти, временно спрени от продажба – депозит "Флекси", "Многофакторен влог", депозит "Фен", депозит "Девет месеца и половина" и др.

Според тарифата на банката поддържането на стандартна спестовна сметка в левове струва 2.50 лв. на месец, а в евро – 2 евро. Детската сметка, както и срочният депозит обаче са без такса.

Банка ДСК също не предлага никаква доходност на вложителите по подновените или новооткрити влогове за 1, 3, 6 или 12 месеца в левове, евро, британски лири и швейцарски франкове.

В третата по големина банка – ОББ, все още има влоговете за граждани са с минимална положителна доходност. В левове за срокове от 1 или 3 месеца тя е 0.01%, за срок от 6 месеца – 0.05%, а за 1 година – 0.08%. Депозит "Екстра" със сума от 10 000 лв. до 49 999 лв. пък предлага лихва от 0.1%.

Лихвите по кредитите засега без промяна

Засега не бива да очакваме ръст по лихвите на кредитите, но зависи от икономическата ситуация, каза още Левон Хампарцумян.

"Ако икономиката се влошава или има някакъв вид нестабилност дългосрочна, тогава бихме могли да очакваме повишаване на общия риск и съответно малко по-скъпи кредити", уточни експертът.

По отношение на спестяванията, той посъветва българите да не си държат "всички яйца в една кошница".

"Да не си харчим всички пари, т.е. да имаме някакви буфери и да правим разумно харчене. Не трябва обаче да спираме да харчим, защото животът не свършва, нашата икономика има нужда от тези, които могат да харчат, защото това създава работни места, създава ново богатство. Няма универсален съвет в това нещо, но е важно да бъдем благоразумни", каза още той.

Експертът добави, че заради пандемията се наблюдава нарастване на лошите кредити, но това е очаквано. Той припомни, че банките и в България и в Унгария са удължили мораториума върху плащане на кредитите.

"Това не означава всички да спрат да си плащат кредитите, но тези, които не могат, могат да поискат разсрочване и това нещо няма да се отрази регулативно върху капитала на банките по начина, по който беше преди кризата. Т.е. регулаторите също са увеличили възможностите на банките да бъдат гъвкави", добави Хампарцумян.

Експертът бе категоричен, че банките в този период на пандемия и възстановяване от нея ще играят положителна роля “на мрежа за дистрибуция и за разпределение на подкрепа”.

Важно е благоразумното харчене на парите от новия дълг

По повод новината от предходната седмица, че българското правителство изтегли външен дълг от 5 млрд. лв., Хампарцумян коментира, че е важно парите благоразумно да се харчат.

"Технически сме свършили хубава работа, важно е как ще се изхарчат парите. Засега те не са взети да се харчат, взети са да създават буфери в едно несигурно време. Как вече и за какво ще харчи държавата тези пари, това предстои да научим и евентуално да участваме като общество и експерти в благоразумното харчене. Ако тези пари, в този 30-годишен период се умножат два, три, пет, 10 пъти, изплащането им няма да е проблем", заключи той.