Авиацията представлява 3,5% от всички човешки дейности, движещи климатичните промени, показват нови изследвания.

Ново международно проучване предоставя безпрецедентни изчисления на въздействието на авиацията върху климата от 2000 до 2018 г., за да даде най-изчерпателна информация до момента.

Констатациите показват, че две трети от въздействието на авиацията се дължи на емисии, които не са въглероден диоксид, а останалата 1/3 - на CO2.

Изследването е ръководено от британския университет в Манчестър, в сътрудничество с многобройни академични и изследователски институции по целия свят, през последните пет години

Анализът, публикуван в Atmospheric Environment , е първият по рода си от 2009 г. насам и ще бъде от голяма полза за заинтересованите страни - политиците, индустриалните органи и неправителствените организации.

Изследователите са оценили всички фактори в авиационната индустрия, допринасящи за изменението на климата, включително емисиите въглероден диоксид (CO2) и азотен оксид (NOx), както и ефекта на contrails и contrail cirrus - облаците от ледени кристали, създадени от реактивните двигатели на самолетите на голяма надморска височина.

Анализирани са водните пари, сажди и аерозолни и сулфатни аерозолни газове - фини частици, суспендирани във въздуха, открити в изпусканите газове от самолетните двигатели.

Изследването е уникално, тъй като е пълният първи набор от изчисления за авиацията, който използва нова метрика, въведена през 2013 г. от Междуправителствената комисия по изменение на климата.

Екипът установил, че въздействието на контрейлс е по-малко от половината от очакваното по-рано, но все пак е най-големият принос на сектора за глобалното затопляне, като отразява и улавя излизащата топлина от атмосферата.

Емисиите на въглероден диоксид представляват втория по големина принос.

Водещият автор професор Дейвид Лий, професор по атмосферни науки в Университета на Манчестър Метрополитън и директор на неговата изследователска група "Център за авиация, транспорт и околна среда", заяви:

"Предвид зависимостта на авиацията от изгарянето на изкопаеми горива, нейните значителни CO2 и не-CO2 ефекти и прогнозирания растеж на флота, е жизненоважно да се разбере мащабът на въздействието на авиацията върху днешните климатични промени, особено с оглед на изискванията на Парижкото споразумение за достигане на нетни нулеви емисии на CO2 до около 2050 г.

Но оценката на не-CO2 ефектите на авиацията върху атмосферната химия и облаците е сложно предизвикателство за съвременните системи за моделиране на атмосферата.

Трудно е да се изчисли приносът, причинен от редица атмосферни физически процеси, включително как се движи въздухът, химичните трансформации, микрофизиката, радиацията и транспорта."

Подобни проучвания са били проведени през 1999, 2005 и 2009 г., но това е най-актуалното и най-обширно.

Учените установяват, че въздействието на авиацията върху изменението на климата е сравнимо с другите сектори като морския транспорт, наземния транспорт и производството на енергия.

Професор Лий и неговият екип изчисляват, че емисиите на CO2 от глобалната авиация през цялата история на индустрията - дефинираният период е между 1940 и 2018 г., са 32,6 милиарда тона.

Приблизително половината от тях са генерирани само през последните 20 години, което се дължи главно на увеличаването на броя на полетите, броя на маршрутите и размерите на флота, особено в Азия, макар и частично компенсирани от технологични подобрения на самолетите и реактивните двигатели. Средно размерите на въздухоплавателните средства са се увеличили, както и ефективността при използване на капацитета на самолета, за да побере повече пътници в едно и също пространство.

Изследователският екип е изчислил, че тези 32,6 милиарда тона са 1,5% от общите емисии на CO2 до този момент.

С включването на не-CO2 въздействията в изчисленията, авиацията дава 3,5% от всички човешки дейности, които движат изменението на климата.

Изследователите отбелязват, че макар Парижкото споразумение за климатичните промени от 2016 г. да включва вътрешната авиация в целите за намаляване на отделните държави, то не разглежда международната авиация, която представлява 64% от въздушния трафик. За разлика от директните емисии на парникови газове, които не са CO2, като азотен оксид и метан от източници като селскостопанския сектор, не-CO2 ефектите на авиацията не са обхванати от бившия Протокол от Киото.

"Тъй като пандемията на COVID-19 се променя, въздушният трафик вероятно ще се възстанови, за да отговори на прогнозираните темпове на непрекъснат растеж, емисиите на CO2 допълнително ще се увеличават и, разбира се, ще отнеме векове историческите емисии на CO2 да бъдат премахнати."

Екипът също така отбелязва как промените в горивната технология за намаляване на емисиите на NOx могат да увеличат емисиите на CO2.

Съавторът Дейвид Фахи, директор на лабораториите за изследване на земната система към Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ и гост-професор в Манчестърския университет, казва: "Нашата оценка ще помогне на вземащите решения и индустрията при предприемането на бъдещи действия за смекчаване, като същевременно предпазва този важен сектор от всякакви неточни твърдения относно ролята му в климатичната система."

Atmospheric Environment (2020). DOI: 10.1016/j.atmosenv.2020.117834