НАРМС е асоциация - сдружение с нестопанска цел, което е събрало в редиците си хора, развъждащи говеда от породие монбелиард и симентал. Освен дейност, която подпомага стопаните, НАРМС поддържа информационен сайт, в който се публикуват новини, споделят се добри практики и др. Преди няколко дни сътрудниците запознаха хората със семейство Илчеви от град Първомай и тяхното семейно стопанство. Във фермата се отглеждат чистопородни Монбелиарди като за тях се грижат всички! – малки и големи членове на семейството, разказва авторът от НАРМС.
Първомай се намира в област Пловдив и е в близост до областните градове Пловдив, Стара Загора и Хасково. Отличава се развита лека промишленост, земеделие и животновъдство. Има богата културна история, а в центъра на градчето е разположен живописен градски парк, непосредствено до красивото градско читалище.
Събеседник е синът на семейство Христо и Иванка Илчеви – Йордан. През последните години той постепенно поема от своите родители тежките отговорности по стопанството, което те са създали. Хващаме го по време на жътва и за да успеем да поговорим преди да тръгне към полето отиваме във фермата още в 7 ч. сутринта.
– Здравейте, разкажете ни малко повече за себе си.
– Здравейте и добре дошли! Казвам се Йордан и преди няколко дни навърших 40 г. Завършил съм СПТУ по механизация на селското стопанство. С животни се занимавам откакто се помня. Родителите ми цял живот са отглеждали животни и ние сме израснали между тях – биволи, крави и овце.
След като мандрите започнаха буквално да се подиграват с цената на биволското мляко преминахме изцяло на крави. Биволът дава малко мляко, но качествено, а цената беше същата като на цената на кравите. Биволът е много икономичен за отглеждане, но количеството мляко е малко. Например, най-млечната биволица беше достигнала 18 литра дневен млеконадой, но при цена 40 стотинки на литър просто сметката не излизаше. Маслеността на биволското мляко започва от 6 и стига до 12%.
– В такъв случай – честит рожден ден „на патерица“ от екипа на Асоциацията! Дано успехът и здравето бъдат Ваши неотлъчни спътници!
С какви крави започнахте, когато решихте да приключите с отглеждането на биволи?
– Започнахме с различни породи, които се предлагаха от ликвидираните ТКЗС-та. Основно черно-шарени и джерсей. В началото само с 5-6 животни, после 10, 20 и така постепенно ги увеличавахме.
През 2008 г. купихме стопанството, в което се намираме в момента. По това време то беше база за гушене на патки. С много труд и реконструкции го превърнахме в краварник, но не беше никак лесно, тъй като сградите бяха напълно празни и общо взето всичко се изграждаше от нулата. Отне ни близо 2 години да завършим ремонтите и през 2010 г. започнахме да отглеждаме животните тук.
– В момента колко и какви животни има във фермата?
– Днес основната порода, която отглеждаме е Монбелиард. Има и 2 Симентала и няколко кръстоски. Общо стадото наброява около 100 животни.
Още преди да се преместим в тази ферма се насочихме към порода Монбелиард. Ветеринарният доктор, който обслужваше стопанството ни я препоръча, поради двойното й предназначение. Ние искахме да отглеждаме животни за угояване и за мляко, и породата се оказа идеална за тази цел.
Не сме купували Монбелиард отвън. През 2005 г. започнахме да осеменяваме кравите от наличното стадо със семенен материал на породата и постепенно да го изчистваме. Когато се преместихме в новото стопанство решихме, че е важно да минем под селекционен контрол. Искахме чистопородно стадо, а Асоциацията предлага възможно най-качествения семенен материал на достъпни цени, а и искахме някой да следи как се развива породата при нас.
Първоначално се обърнахме към черно-шарената Асоциация, но когато техен представител видя животните ни препоръча да се обърнем към НАРМС. С тяхно съдействие решихме да преминем изцяло на порода Монбелиард.
– Вече над 10 години отглеждате Монбелиард. Какви са разликите с другите породи?
– Единственият плюс на черно-шарените крави е количеството мляко. Но, при правилно хранене и отглеждане с времето Монбелиард не им отстъпват и в това направление. Те са спокойни, здрави, лесно се заплождат и отелват, а качеството на млякото е несравнимо по-високо!
Някои колеги споделят, че имат проблем с копитата, но при нас не е така, защото ние ги отглеждаме пасищно. Храним ги в обора в момента, тъй като от високите температури и сушата всичко по ливадите изгоря за съжаление.
– За да сте независими от природните условия смятате ли да преминете към свободно-боксово отглеждане?
– Проектът ни е вече готов, но както разбирате това изисква сериозна инвестиция, а от продукцията много трудно се спестяват средства за реконструкции. Първото, което със сигурност ще направим са хранителни пътеки.
– Със собствени средства ли се справяте или успяхте да се възползвате от програмите за подпомагане?
– Само със собствени средства и банкови кредити! По най-трудния начин!
Докато говорим с Данчо, към нас се присъединяват баща му, съпругата и двете му прекрасни дечица. Отдалеч си личи, че задружното семейство се справя заедно и с работата, и с трудностите! Животът на Данчо е бил предопределен от любовта на родителите му към животните и по всичко личи, че той също ще я предаде към следващото поколение.
Дъщеря му отдавна помага с желание във фермата, а когато питаме малкия Христо какъв иска да стане като порасне, той без колебание ни казва, че ще има ферма като баща си и дядо си.
– Вие сте изцяло семейна ферма и всички заедно се грижите за животните. Всички ли помагат?
– Така е. Родителите ми, съпругата ми и двете ми деца – всички работим заедно, но безспорно движещата сила на фермата е майка ми, Иванка! Тя е неуморна! В момента дои кравите сама и години наред тя върши работа за 10 работници без почивен ден, без оплакване и без оправдания!
– Ние сме свидетели на неизчерпаемата енергия на майка Ви и й желаем още много години да е здрава и да бъде пример за трудолюбие, както досега! Наистина Вие сте много задружно и работливо семейство, но без работници не може. Как успявате да намерите работна ръка?
– Това е най-големия и труднорешим проблем не само в животновъдството! Така наречените „работници“ не искат да работят на трудов договор, искат да получават много пари и то авансово. Когато решат стават и си тръгват, и не ги интересува какво оставят след себе си! Предполагам, че и в много други ферми се случва същото.
Нещо трябва законодателно да се измисли, да се стимулира подготовката и привличането на кадри в животновъдството. Последното семейство, което дойде да работи тук, още в началото на разговора пожела да почива през уикенда. Аз освен да кажа сега на кравите събота и неделя да си почиват, да не ядат, за да не се налага да ги доим!
По-голямата част от хората, които идват да търсят работа, за съжаление, са от криминалния контингент и впоследствие създават много проблеми. Принуден съм да правя справка в полицията за всеки, който ще взема на работа. Съветвам всички колеги да го правят. В това отношение срещаме много затруднения.
– Какво е да си фермер в България?
– Най-много са изискванията в млечното говедовъдство. Наредбите се сменят една след друга и ние дори нямаме възможност да разберем за какво могат и ще ни проверяват. Не ни се разминава обаче нито глобата, нито спирането на субсидиите ако не сме спазили някоя нова наредба. Изискванията са големи, а насреща няма нищо. Извиват ни ръцете и ние нищо не можем да направим. От работа нямаме време да си вдигнем главата. Правили са ми проверка, кръстосана проверка и проверка на кръстосаната проверка. Свят да ти се завие!
– А с мандрите как работите? Дават ли по-добра цена за млякото на Монбелиардите?
– Някои мандри дават, но тази година с кризата с COVID-19 заплащанията се бавят, цените се намалиха. Уж нямат пазар, уж им намалели продажбите, а хранителните магазини са пълни и цените са същите.
– Как Ви ги обясняват тези противоречия – хранителните магазини пълни, цените – същите, а те намалят изкупната цена?
– Пазар имало, но за имитиращи продукти! За истинските – от 100% мляко, търсенето е намаляло според тях, тъй като поради кризата покупателната способност на хората е намаляла и пазаруват евтини неща.
Има мандри, за които е обичайно да искат „да хващат маймуни с трици“, но хората са си виновни, че ги купуват тези боклуци и си вредят на здравето! В тези мандри може и един литър мляко да е влезнал днес, а да са изкарали продукция за милиони. Сами се сещате как се случва това!
Контролът на Държавата липсва изобщо и в тази „пазарна икономика“ мандрите са тези, които определят цените и се разбират помежду си. Това си е монопол. Една мандра да обяви понижаване на цената със стотинки и до обяд всичките са ги намалили. Покачването обаче е много трудно и когато се случва е с по стотинка.
С мандрата, с която сега работя нямам проблем за щастие. Изплащат всичко навреме, но преди съм работил с много некоректни преработватели.
– Всички споделят Вашите проблеми, но всъщност не зависи ли от Вас като гилдия да се обедините и да защитите правата си?
– Системата е така направена , че ние да не можем да вдигнем глава от работа и бюрокрация, за да можем изобщо да се замислим за обединения и да си защитим правата. Тук се управлява на принципа „разделяй и владей“! За нас няма почивен ден! Освен животните имаме и земя, която чака да се обработи и като дойде и за капак някоя проверка и то човек да е робот няма да издържи! В момента е жътва и ние буквално живеем на полето.
Фермерите като нас, които сами си гледат животните, няма как да имат време да надигнат глава. Майка ми днес е станала в 5 часа да дои кравите, понякога не си и ляга от работа.
– Откога членувате в Асоциацията? През годините намерихте ли някаква полза от това сътрудничество извън субсидиите?
Намесва се бащата на Йордан – Христо Илчев:
– Вече седем години. Господин Атанасов си гледа работата извънредно стриктно и усърдно. В другите Асоциация изобщо не е така. Винаги сме получавали пълно съдействие по всякакви въпроси – дали за документи, дали да ни свърже с някого. Той буквално денонощно е на разположение.
Йордан:
– Така е наистина! Асоциацията винаги е била много коректен партньор! Получаваме винаги навреме качествен семенен материал и с всяко следващо поколение стадото се изчиства и продукцията се повишава. Вече обръщаме по-голямо внимание на храненето и следваме случния план. Административната помощ също е много важна и ние винаги можем да потърсим информация и да разчитаме, че е ще коректна. Много сме доволни!
– Какво бихте посъветвал хората, които тепърва тръгват по Вашите стъпки? Бихте ли избрал отново да бъдете фермер ако върнете времето назад?
– Разбира се! Това естествено е личен избор, но основния фактор, който влияе на подобно решение е любовта към животните. Има ли я човек ще си гледа животни, независимо дали е потомствен фермер и дали получава субсидия. Правят ли се нещата обаче само за пари не смятам, че ще се получат добре. Без любов към това, което правиш не може и винаги се отразява на резултатите. От животни много трудно се изкарват пари, да е ясно! Работата е много и почивен ден няма, но милионер не се става. Ако някой има такива илюзии трябва да се откаже навреме!
– Как виждате себе си и фермата след 5 години?
– Иска ми се да сме здрави, да работим и да сме модернизирали стопанството, колкото е възможно. Да направим доилна зала и да подобрим условията.
– Желаем Ви го от сърце! Благодарим за гостоприемството!
– Винаги сте добре дошли!
