Промените в действащия Закон за радиото и телевизията предложени за обществено обсъждане

Държавата в лицето на Съвета за електронни медии да започне да упражнява ефективен контрол и регистрация на платформите за видеоклипове в интернет предвижда проектозакон за промяна на Закона за радиото и телевизията, предложен от Министерски съвет. От 1 до 31 август тече периода на обществено обсъждане на проекта, който е публикуван в страницата на Министерството на културата.

Под контрола на СЕМ ще попаднат всички доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, които са в юрисдикцията на Република България, както и електронните варианти на вестници и списания, в чието редакционно съдържание има видеоклипове и анимирани изображения.

Съветът за електронни медии ще поддържа постоянен регистър на доставчиците на платформи. Всеки, който предлага подобна услуга, ще трябва да предостави пълни данни за собствеността, URL на сайта, в който ще се качват видеоклипове, а при прекратяване на дейността ще трябва да се отпише. Неспазването на тези условия ще доведе до финансови санкции. СЕМ ще е длъжен да проверява и съдържанието на клиповете, качени на платформите, за да бъдат спазени други изисквания, посочени в закона – опазването на децата от вредни влияния, количеството и вида на рекламите и продуктовото позициониране.

За да се регулира медийният пазар, ще бъдат изготвени множество кодекси за поведение и стандарти, изрично посочени в закона. Те задължително трябва да включват: Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“; Единен стандарт за регулация на нивата на звука в рекламата, приет в индустрията; Национални  етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение „Национален съвет за саморегулация“, съобразени с Кодекса за поведение по чл. 17а, ал.3; други стандарти за прилагане на европейските директиви. Освен това в закона е предвидено СЕМ съвместно с  доставчиците на медийни услуги, включително Българската национална телевизия и Българското национално радио, да изработи Кодекс за поведение, съдържащ мерки за   оценка, означаване и ограничаване на достъпа до предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата.

Законът за радио и телевизия предвижда и забрана на рекламата пред деца на храни, които са вредни за тях, съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар.

Сериозни промени се предвиждат при регулацията на рекламата в електронните медии и интернет платформите. Ако в любителските клипове, качени в интернет, се съдържа неподходяща реклама, доставчиците на услугата носят отговорност, включително и финансова. За целта те ще трябва да въведат функция, която да идентифицира потребителите, които качват съдържание при тях, като при това ъплоудърите ще трябва да декларират дали видеото съдържа аудиовизуални търговски съобщения.

В телевизиите също ще има промени по отношение на рекламата. Премахва се ограничението от 12 минути реклама на час. Според новите мерки рекламата може да заема 20% от времето между 6 и 18 ч. Общо 72 минути може да бъде рекламата в праймтайма между 18 ч. и полунощ. Разпределението зависи от доставчика на медийната услуга.

Сериозна част от проектозакона е отделена на изискванията за улесняване на достъпа до медийни продукти на хората с увреден слух или зрение.

Законът става по-категоричен по отношение на журналистическите правила. В чл. 15 без уговорки се казва, че доставчиците на медийни услуги и журналистите не са длъжни да разкриват  източниците на информация. В досегашния вариант на закона съществуваше изключение, че това не важи при висящи съдебни производства или жалба на засегнатото лице. Новият проект позволява журналистите да включват и информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

За сметка на тази защита, са разхлабени ограниченията при отразяване на личния живот на гражданите. Досега законът предвиждаше забрана за отразяване на личния живот на хората без изричното им съгласие. Новият текст гласи:

"Доставчиците на медийни услуги зачитат правото на личен живот и спазват правилата за защита на личните данни на гражданите, като вземат предвид баланса между правото на личен живот и правото на свобода на изразяването и информацията".

Премахнато е задължението на медиите да се извинят на засегнатото лице, което беше изрично условие в сега действащия закон.

Друга новост в проекта е въведената задължителна квота от 30% европейски произведения в каталозите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка. Това няма да важи само за тези, които имат под 1% зрителски дял.

В Закона за телевизия и радио се въвежда и терминът „медийна грамотност“. Предвижда се да бъде разработена политика за медийна грамотност, която да помогне на гражданите да правят информиран избор за медийното съдържание и услуги, да ги използват безопасно и сами да създават медийно съдържание с отговорност и етика. Задачата да изработи националната политика за медийна грамотност е на министъра на културата. Той лично ще докладва и на Европейската комисия за нейното изпълнение.