На 15 юли 2020 г. земен път беше погълнат от отвратителна черна утайка. Каняда дел оро в Аризона бе залят от чудовищната река прах и кал след буря, която службите определиха като лека, докато в близост в Бигхорн бушува пожар.

Зловещо видео, публикувано от служителите на окръга Пима в Twitter, заснето от бивш служител, показва бързо движещата се тъмна утайка от пепел и сажди.

Смята се, че огънят в Бигхорн е запален от мълния. Пожарът обхвана над 119 531 декара от националнияв парк от 5 юни в регион, който обхваща различни екосистеми от кактуси до борова и елхова гора. Въпреки че е под контрол, огънят все още гори подножието на планините Каталина.

Но пожарите правят бъдещите дъждове опасни.

"Пожари като този в Бигхорн оставят земята овъглена, безплодна и неспособна да поеме вода", написаха служители на окръг Пима в Twitter. "Дори лек дъжд може да доведе до пагубни светкавични наводнения и кални потоци, често без предупреждение."

Огънят променя структурата на почвата, като минерализира органичните вещества и освобождава хранителни вещества, метали и токсини. След това новата структура на почвата отблъсква водата.

"Необходими са много по-малко валежи, за да се задействат потоци от отпадъци от изгорели басейни, отколкото от незагорели райони", обяснява Калифорнийският научен център за вода на USGS. "В Южна Калифорния едва 7 милиметра (0,3 инча) валежи за 30 минути са предизвикали потоци от отпадъци."

Със загубата на растителност, задържаща почвата на място, пепелта и рохката земя потеглят по водните пътища. Това намалява нивата на разтворен кислород, докато повишените хранителни вещества позволяват на цианобактериите да растат, а водораслите да цъфтят, като поемат още повече кислород.

Евентуалната липса на кислород задушава рибите, раците и други диви животни по водните пътища, което води до масови измирания като тези, наблюдавани след безпрецедентното лято на бушуващите пожари в Австралия през 2019-2020 г.

Ако рибата и другите диви животни по някакъв начин преживеят всичко това, те може да бъдат обречени на гладна смърт, неспособни да видят храната си в мътната вода, а и заради мътилката водните растения и водораслите нямат светлината, необходима за да фотосинтезират.

Бързо движещата се утайка запушва филтърните системи, когато попадне във вододайни хранилища и допринася за ерозията на всичко по пътя си.

"Потокът от отпадъци може да премахне растителността, да блокира дренажите, да повреди инфраструктурата и да застраши човешкия живот", поясняват възможните последици еколозите.

Тези събития могат да доведат до десетилетия на въздействие. В някои случаи рибните популации никога не се възстановяват, заяви екологът Ли Баумгартнер пред The ​​Guardian, като напомня пожарите през 1939 г., които унищожили рибните популации в австралийската река Лаклан.

Разбира се, ограничаването на изменението на климата, подхранващо пожарите, би било най-добрият начин за намаляване на появата на такива слизести утайки.