Tази сутрин в Брюксел започва среща на лидерите на ЕС, които не са се виждали очи в очи от началото на пандемията от коронавируса. До необходимостта от преговори на живо се стигна, тъй като те от месеци не успяват да постигнат съгласие за седемгодишния бюджет на съюза (Многогодишната финансова рамка, МФР).
Планирано е той да продължи днес и утре. Преговорите по спорни теми в Брюксел или приключват много бързо, поради очевидна липса на съгласие, или преминават в маратонски разговори и отделни срещи на председателя на Съвета с лидерите на страните-членки.
Основният проблем е съпротивата на четирите "пестеливи" северни държави - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция - срещу увеличаването на бюджета, и желанието на източноевропейските страни да се запазят и дори увеличат фондовете за кохезия и регионално развитие. Нидерландският премиер Марк Рюте е песимист, че ще се стигне до споразумение, докато шведският му колега Стефан Льовен изрази предпазлив оптимизъм. Лидерите на Франция и Германия Еманюел Макрон и Ангела Меркел настояха за бързо споразумение.
Скорост е необходима, защото новата рамка трябва да влезе в сила през януари - а преди това трите основни институции на ЕС - Съветът, Комисията и Парламента - трябва да постигнат съгласието, което им убягваше през последните две години. Евродепутатите неведнъж вече заплашваха, че ще наложат вето на бюджета, ако той не посрещне изискванията им. Те настояват за повече финансиране за проекти, свързани с климатичните промени, цифровизация и образование. Освен това държат ЕС да има "собствени ресурси", от които да се финансира (предимно под формата на данъци върху едрия бизнес и финансовия сектор), вместо да разчита на вноските на страните-членки.
Кризата с коронавируса задълбочи разногласията, тъй като има спорове и как да бъде организиран възстановителния план за икономиката, който няма да е част от МФР. Планът на Еврокомисията е комбинация от грантове и заеми, което не се нрави на "пестеливите" - те предпочитат помощта да е под формата само на заеми.
Съветът на ЕС трябва да постигне единодушие по въпроса, а след това - да спечели съгласието и на Европейския парламент за бюджета и възстановителния план.
Предложението на председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел е за МФР в размер на 1.074 млрд. евро. Възстановяване на внесени, но непохарчени суми ще има за Дания, Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция. Еврокомисията ще може да набере назаем сума в размер до 750 млрд. евро чрез собствените си ресурси и да я използва за заеми и разходи през програмите на МФР. Мишел иска да се запази балансът между заеми, гаранции и грантове, за да не задлъжняват държавите-членки.
Държавите-членки ще трябва да подготвят планове за възстановяване и устойчивост за 2021-2023 г. в съответствие с препоръките на Европейския семестър. Те ще бъдат одобрени от Съвета по предложение на Еврокомисията през 2022 г. 30% от финансирането ще трябва да бъде за проекти, свързани с климата.
Част от предложението е условие за получаване на фондове да е поддържането на върховенството на закона и европейските ценности.
Какво иска България
На последния Европейски съвет през юни Борисов поиска да се насочи специално внимание към "най-бедните региони с цел преодоляване на дълбоките социално-икономически проблеми в тях".
Според него последното предложение на Еврокомисията "отразява нуждите за по-бързо възстановяване от кризата, така че, от една страна да се предотврати развитието на ЕС на две скорости, а от друга да се ускори конвергенцията."
