Всички чухме за заразените с Covid-19 жени, работещи в цех за играчки в Доспат. И чухме дотам. Някак заобиколихме основното в информацията: че това са десетки жени, които са ходили болни на работа, защото не могат да си позволят друго. Не отидат ли на работа, няма да си получат заплатата. 

Публикуваме текст на Ваня Григорова във връзка с тези жени. Жените, които работят винаги. И дали ще пият аналгин, за да си прикрият симптомите, или нещо друго, изобщо не им е проблем. По-голям проблем от коронавируса са трудовите им договори. Между другото, в текста има един подобен.

Случаите на установени заразени с коронавирус в област Смолян днес са с 52 повече. Вероятно по-голямата част са от огнището в цеха за играчки от Доспат, където още вчера имаше 51 заразени. И което стана причина за лавина от упреци към работничките, защото, според слухове, били пили аналгин, за да могат да продължат да ходят на работа. Те са „безотговорни“, това е „простотия“, дължи се на „родопски и верски манталитет“. Толкова е лесно да се нахвърлиш върху малкия. И е толкова изкушаващо да влезеш в ролята на морален съдник.

Не познавам конкретното предприятие. Но масово в цеховете, особено в Родопите, работниците са тежко експлоатирани.
– получаване на минимална работна заплата, ако бъде изпълнена нормата, ОПРЕДЕЛЕНА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ;
– ваучери за храна, АКО НЕ СИ ОТСЪСТВАЛ ОТ РАБОТА;
– 80 лв. над МРЗ, АКО НЕ СИ ОТСЪСТВАЛ НИТО ДЕН ОТ РАБОТА.

Снимката е на такъв договор и това е фирма, която произвежда изключително скъпи костюми и рекламира във всички големи български телевизии. Работа на такива договори, ако въобще има договори, не е изключение, а е норма в България.

Имаш право на живот, АКО НЕ СИ ОТСЪСТВАЛ НИТО ЕДИН ДЕН ОТ РАБОТА!

В случай че някой се поинтересува какво би могло да накара болни хора да правят всичко възможно да не отсъстват от работа, препоръчвам изследването „Експлоатация и съпротива“ с автори Георги Медаров, Жана Цонева и Мадлен Николова. 

У нас има вече няколко примера на разпространение основно през работните места, както беше и в Италия. И ако смятаме да виним работници за това, не бива да се чудим защо условията и възнагражденията са такива, каквито са. Очевидно като общество предпочитаме да бием слабите и да се подмазваме на силните. Така слабите никога няма да станат силни.