Изследване хвърля светлина върху кемалистката пропаганда и изселването от България на турското население. Основният акцент е върху миграцията на нашенци, напускащи страната през тридесетте години на миналия век под давление на реформите на Кемал Ататюрк в Турската република и очакване за по добри дни.Изследването е под наслов”България,мюсюлманското малцинство и турската пропаганда /1923-1944 г/. Ето основният извод на авторът д-р Димитър Гюдуров,преподавател в Нов български университет:”Сложните,наболели и неразрешени проблеми в дипломатическите отношения между София и Анкара се оказват първопричина за емигрирането на турците. Но основния мотив на населението е изцяло икономически и подчинен на максимата „парица е царица”.
Една година след подписването на договора от Ангора/Анкара/,в който двете страни се ангажират с решаването на проблемите на изселниците турци и тракийските бежанци,българските държавни институции започват да изготвят доклади със списъци напусналите до 1925 г.турци и на последвалата емиграция до 1931 г.от новоприсъединените земи. Целта е парирането на турските претенции за имоти в Родопите и създаването на поземлен фонд за оземляване на тракийските бежанци. Важни са два критерия-напуснал и останал в Турция, както и напуснал и завърнал се в България. На турското население и по двата признака се гарантират всички законови права върху частната собственост.На едните продажба на имотите,а на другите влизане във владение.
Между май и декември 1931 г. става ясно и за имотите на изселилите се турци от Пашмакли/Смолян/; Егри Дере/Ардино; Кошукавак/Крумовград/,Кърджали,Мастанли /Момчилград/и Ортакьой/Ивайловград/. В Кърджалийска околия по първа категория са 28 семейства и 122 души,като са иззети имоти от 249 дка за 1 055 625 лв и къщи за 99 990 лв.,а подлежащи за взимане къщи и обработваеми земи са за 233 840 лв.
Димитър Гюдуров прави следното заключение:”Държавата не упражнява правото си на власт, защото позволява на част от турското население да продава явно и тайно имотите си и да разполага свободно с получените средства.”
Георги Кулов
