За пореден път българите доказахме, че мислим много повече за небцето и стомаха, отколкото за образованието и бъдещето на децата ни. Защо не ни е срам?
Да, кризата, предизвикана от коронавируса, ни удари като гръм от ясно небе и промени животът ни напълно. Много от нас загубиха близък, загубиха работата си, приходите си, някои дори и покрива над главата си. Загубихме и от културната липса на театрите, галериите и концертните зали. Съвсем забравихме какво е чувството да излезеш спокойно навън, без паническото усещане, че коварната болест те дебне на всеки ъгъл. Съвсем забравихме и какво е да прегърнеш приятел. Забравихме как се живее, но едно не забравихме – да си върнем кръчмите. И днес, когато светът стъпка по стъпка се връща към нормалния живот, ние го правим като побеснели зверове, които никога не са прекрачвали прага на кафене през живота си.
Напълнихме заведенията, а училищата и детските градини останаха празни. Дори и в някои офиси все още не могат да заработят, но няма страшно – има къде да изпием едно кафе. Нищо, че опасността да се заразиш, след като някой ти кихне по „ковидски“ в чашата е много по-голяма, отколкото ако децата се връщат поетапно към класните стаи. Съвсем скоро, мили родители, вие ще трябва да се завърнете в офиса, а детето ви ще трябва да ви чака у дома, защото няма да можете да го върнете в детската градина, а учениците ще завършат годината дистанционно.
Ама наистина ли беше по-важно първо да отворим вратите на заведенията? В момент, когато все още се страхуваме и когато децата ни са лишени от възможността да учат в нормална среда и да се развиват. И когато им отнехме и възможността да общуват по друг начин, освен онлайн. Но все пак си имаме кафенета и кръчми и с други думи – децата винаги могат да се съберат в някое заведение, нали?
Защо винаги мислим за щракането с пръсти и безцелните приказки, които си разменяме часове наред по кафетата? Нямаше ли как да бъдат отворени театрите и поне да се обогатяваме, като предстои да се „омешаме“? Нямаше ли да е по-разумно децата да се върнат в училище? Наздраве!
А бяхме млади
Дърво без корен – това сме ние! Това съвпадна с времето на мутрите, лесните пари, адреналина от мерцедеси втора ръка, кухите дебели мускули, кухите квадратни глави и кухия им статус на успели хора. Хората, които можеха да променят нещо и бяха горди българи, са възрастни или мъртви. На властта не и трябват умни и мислещи хора. Умишлено се унищожава качеството на българското образование.
г-жа Славова
Бивша учителка
Но помнете - отнемете ли на едно дете истинското детство, осакатявате го за цял живот.
ФФДГДФ
Майка
Наблюдател
1 Това с училищата е правилен ход, защото е опасно и за децата, и за учителите. Какво ще стане, ако едно дете или един учител се разболее? - отговорете си сами.
2. Ходя вече на кафе, изискванията се спазват, а кихането не може да се спре, както и ако ти се допръцка, ама там няма изследвания, а и гащите са двойни маски.
3. Някои много обобщават и възхваляват едно или друго време, но си припомнете думите на Апостола: " ... то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. "
4. Така че спокойно, защото многото приказки са все от Лукавия!
й