Ако има център на българския алевизъм на Балканите , то това безусловно е текето Къзъл Дели баба при гръцкото село Руса, Димотишко. То днес се смята за едно от четирите най-тачени завиета на алевизма на Балканите.(1) Причината е, че тук се съхранява къс от Черния камък, метеоритът дошъл откъм Каабето от далечна Мека през завието на Хаджи Бекташ Вели в Анадола. Обителта е в ръцете на българи-алиани от направлението на мусаибите.(2) Мусаибите са малка алианска общност, населяваща днес земите, които някога са били включени във вакъфа на Сейид Али Султан/Казъл Дели Султан б.а/. Те обхващат,както територии в днешна Гърция, предимно в Димотишко, така и в днешна България-основно Крумоградско и Ивайловградско. Характерното за тях, е че са инфилтрирани в населените с общностите на бекташи и бобаи села в Източните Родопи. Компактно мусаиби населяват днешните села Падало, Бубино, Доборско, Пашкул, Чучулига, Карловско и др.(3). Основният им център на българска територия обаче е крумовградското село Постник/Теке б.а./, където се намира текето на неговия побратим Ахад баба.(4)
Това което прави впечатление, че жителите на селата населени с мусаиби в Гърция са запазили българския си език, за разлика от тези в България. И до днес се самоопределят като помаци, докато единоверците им в България отдавна са се определили като турци. Въпреки това според изследователят алеви Мухаррем Алиосман сред мусаибите в Крумовградско и Ивайловградско са запазени много следи от „помашкия” фолклор и мироглед.
В околностите на текето Казъл Дели съществуват следните населени с българи-алиани селища: Комотини и селата: Рушенлер/Руса/; Бобалар; Караюрен; Хюселер; Кютеклю; Метимлер; Хаджаали; Демирйорен; Ебир Дервент; Ташал; Камберлер; Саланджък; Хебилкьой; Могаджък. Общият брой на мусаибите-българи е 2500, с 500 по малко от преди 10 години. Те избягват да говорят български. Общуват на турски. Въпреки това се самоопределят като помаци. Това сподели Мехмед Исмаилоглу, ханифе деде на мусаибите-българи. Наскоро е избран. Той ръководи само мусаибите, които са се откъснали от останалите алевити в Западна Тракия(5).
Самото название мусаиби означава побратими. Българите-мусаиби извеждат названието от случилото се побратимяване между жителите на свещените градове за мюсюлманите Мека и Медина под давление на Пророка Мохамед. В същност названието има още по-дълбока символика. То е свързано с обявявяването на Имам Али ибн Абу Талиб , наричан от алианите Хазрети /свети ,ар./ Али,който е зет и братовчед на Пратеника на Аллах, за първи негов побратим.(6)Това прави алианите, които тачат Хазрети Али, основни радетели за каузата на исляма. Вероятно символиката има и локална натовареност свързана с побратимяването на местното българско население с бекташите-дервиши, които разпространяват алевизма по тези земи. Побратимът е на особена почит при мусаибите. Смята се за повече от брат.
Какво сочат последните проучвания на историята на текето Казъл дели баба?Според турската изследователка Айше Каяпънар голяма част от познанието за Сейид Али Султан,каквото е името на Казъл Дели Султан дължим на велиетнамето му.Според него рождената дата на Казъл Дели е през 1310 г.За година на смъртта му някои изследователи приемат 1402 или 1412 г от Р Хр.
Според вилаетнамето Сейид Али Султан и съратниците му тръгнали от люлката на суфизма Хорасан и като дошли в Анадола посетили дергаха на Хаджъ Бекташ Вели.Оттам навлезли в османските владения. Според преданието Сейид Али Султан участвал в балканските походи на Гази Умур бей по заповед на Абдал Муса. По късно Казъл Дели Султан придружавайки Сюлейман паша, син на Гази Орхан се прехвърлил в Румилия и участвал в завоеванията на Тракия. Стигнал дори до Шумен.(7)
Д-р Невена Граматикова конкретизира, че Сеийд Али Султан е от посветените от Хорасан. Той идва в Румелия като дервиш, заедно с Сейид Рюстем Гази,с когото заедно се включват в газавата.(8)
Сейид Али Султан става герой в много от нефесите на алианите. Според Невена Граматикова сред алевийско-бекташийските общности в Тракия и Анадола има групи, свързващи себе си освен духовно и генетично с Казъл Дели Султан. В Одринско и Димотишко е тачен като бекташийски светец, а в Източен Анадол,като бобаи.(9)
Айше Каяпънар отбелязва,че Сайид Али Султан се настанява до един от родопските проходи до река Казъл дели,където построява завието си. Името на реката дава и прозвището му.
Турската изследователка потвърждава наблюденията на Невена Граматика за духовната обвързаност на Казъл Дели Султан.Има сведения,че Сайид Али Султан е имал връзки със направлението на бобаите в алевизма, сочи Айше Каяпънар.
Направлението на бобаите в алевизма е по-ранно от това на бекташите и неговите членове се смятат за посветени в по-висша степен от последователите на Хаджи Бекташ Вели.
През 1402 г.султан Баязид I дарява като владение доходите от три села на Сейид Али Султан: Бюйюк Виран;Търфъллу и Даръбюкю.След известно време тези села, дадени като мюлк, се превръщат във вакъф. Вакъфът се владее от синовете на Казъл Дели Султан като съдружници след неговата смърт.
През 1486 г.в завието живеят общо 50 души,а през 1570 г. те вече са 93,от които 33 са дервиши.Сред имената във вакъфа за засвидетелствани и такива на внуци на Казъл Дели Султан.(10)
Потомците на Сейид Али Султан в края на ХVI и нач.на XVIIв.започнали да се представят за сеиди, извеждайки потеклото си от родословието на Пророка Мохемед. В берат от 1641 г.на потомците на алевитския светец са потвърдени владелческите права. В документа основателят на вакъфа е наречен „светилото на учените Казъл Делю Султан”.(11) Владенията на саидите достигат до сърцевината на Крумовградско, като тук е едно от знаковите текета-това на Сейид баба.
Сведение за принадлежността на дервишите в текето Казъл Дели и мирянските групи свързани с него се открива в регистър от 1024 г.по Хиджра/30.04.1615 г.Р.Хр/.В него в село Бююк Виран е записана общност на бобаите на Казъл Диване Султан.(12).
Проф.Страшимир Димитров се спира на вакъфа на Казъл Дели Султан, като сочи,че той се разраства и обхваща населени места в днешна община Крумовград,Кърджалийско. Ето какво пише в берат на султан Муса Челеби от 1412 г.”…понеже още предишните бейове/султани б.а./направили селото на приносителя на това писмо шейх Казъл Делю вакъфско и свободно/мюселлем/,поради това аз също му връчих султански указ, щото от днес нататък да бъде свободно и опростено/муаф ве мюселлем/.(13)
В документа не се посочва името на селото.В изследване на проф.Махиел Кил се отбелязва,че през 1651 г. съществува селото Казъл Дели. В него са регистрирани 82 християнски домакинства. Християнско семейство говорещо български живее и днес в село Руса,което е в непосредствена близост до завието, носещо названието Казъл дели текеси. Основната част от жителите са българи-алиани.(14).В село Бююк Виран от вакъфа на Казъл Дели Султан според документ цитиран от проф.Страшимир Димитров живеят дервенджии, като се посочва, че те са неверници.(15)
Този факт,както и обстоятелството,че днес текето на Казъл Дели Султан се стопанисва от българи- алиани, които принадлежат към общността на мусаибите поставя въпроса,дали не става дума за формирането на локална общност от алевити,повлияна от дервишката пропаганда,намерила добър прием сред местното българско население.Все още от научно обяснение се нуждае и фактът,че мусаибите са общност смятана за по-високо посветена от тези на бобаите и бекташите.Какво прави българите-мусаиби толкова издигнати в йерархията на алевизма може да стане ясно само след допълнителни проучвания.Не е изключено една от причините е грижата за Черния камък.
Според проф.Орлин Загоров алевитския светец Казъл Деде Султан е особено популярен сред българите мохамедани, като влиянието му достига чак до нашенци в Албания.(16)
Проф.Страшимир Димитров сочи, че местните сеиди, потомци на Сайид Али Султан били ревностни разпространители на исляма. В настаняването в родопските села на свои сподвижници, дружинници,освободени роби те създавали малки мюсюлмански групи, мюсюлмански общини , в които били привличани нови мюсюлмани. По време на управлението на султан Селим I/1512-1521 г./във вакъфа на Казъл Дели Султан живеели значителен брой християни, твърди учения и привежда данни на села с християнски ханета в Източните Родопи.(17)
Преди прокарването на българо-гръцката граница, която поставя извън българска територия Казъл дели текеси, завието е било в тесни отношение с това на Ахад баба при с.Постник,Крумовградско. В регистър от 8.10.1677 г. е отбелязано село носещо името на Ахат баба. То е локализирано в планината Таг ардъ и по конкретно в казата Султан ери, както е известен районът на днешната община Крумовград в миналото.(18)
Катерина Венедикова отбелязва, че с течение на времето духовните и инициацонни връзки,т.е. връзките в посвещаване в тайна и тайнство между шейховете били дублирани между духовните заведения на братствата, които образували един вид вид мрежа.(19)
В тази мрежа вероятно е влизало и текето на вр.Коджаели,намиращ се българо-гръцката граница.То се е почитало от местните българи-мюсюлмани от двете страни на границата.Няма данни към коя алевитска общност принадлежат те:бекташи,бобаи или мусаиби.Тук местните помаци палели „лоеници”.Те почитали и теке в село Горни Юуруци,което е в непосредствена близост до с.Руса и Казъл Дели текеси.Почитат се и текета в Меден бук и Ботурче.(20)
За миряните ,почитащи алевитските текета в казата Султан ери Борис Дерибеев отбелязва,че се смятат за дошли от родината на суфизма Хорасан.Той твърди ,че най-старите казълбашки обители в Родопите са Чатал кая,на територията на Гърция.Поради религиозния натиск на сунитската власт част от алианското население се е пръснало,обезличило и дори крие религиозните си убеждения.(21).
Трябва да отбележим,че днес на българска територия живеещите мусаиби ,безспорно са потомци както на местни жители,така и на въдворени принудително алевитски бунтовници от Анадола.Сплавта обаче са завиетата,които сплотяват алевитските общности и са непресъхващ извор на солидарност.
Въпреки превратностите на времето и сега всяка година мусаибите се събират на Касъм /Димитровден/ на текето Казъл Дели баба. За алианите целия месец ноември носи името Касъм. Особен обаче е 8 ноември. На този ден приключват есенните им маета/събори/ в Източните Родопи. Почита се сина на Казъл дели баба, който е смятан за светец. Името му е Мюрсел Бали Оглу.
За да отдадат почит идват алевити от България, Турция, Северна Македония,Албания, а през 2019 г.и от Румъния.
Всички те влизат в текето Казъл Дели баба за да произнесат молитва пред гроба на алевитския светец. Палят свещи и правят дарения. Миналата година от България групата наброява 90 души. Българската група е най-многобройна.Води ги дедето на мусаибите в Източните Родопи Юсеин деде и председателят на алевитската организация „Джем Южна България”-Мустафа Али Мустафа,също от общността на мусаибите.
Важна част от поклонението е молитвата на гроба на Казъл дели баба. Преди нея алианите правят обиколки,докосват гроба и целуват пръстите си.Палят свещи.
Още по- важно обаче е поклонението пред т-нар.Черен камък. Мусаибите твърдят , че това е метеорит, изпратен от Аллах за благодат на тяхната общност. Мустафа Али Мустафа показва на групата от Източните Родопи как трябва да коленичат пред Черния камък.
В дергяха на Казъл Дели баба алианите изпълняват и своите нефеси. Юсеин деде пее във възхвала на алианските светци Пир султан, Елмалъ баба и Отман баба в съпровод на сас.
В текето Казъл Дели баба е вплетена цялата история на алевизма. То е жив Коран. Тук са всички символи на исляма, споделя за Кърджали бг вести председателят на сдружението на алевитите от Румъния Шакир Айдоган. Той добавя, че всички символи на алевитското направление в исляма са вплетени тук. Посочва и един универсален символ-шестолъчната звезда. Мустафа Али Мустафа обяснява , че за мусаибите това е символ на живота, на пресичащите се два триъгълника на доброто и злото. Този знак е познат от синагогите.Известен е като Звездата на Давид.
На 9 ноември паметта на Мюрсел Бали Оглу събира стотици алевити на събор. Организацията е перфектна.Съборът започва с молитва пред тюрбето на Мюрсел Бали Оглу, произнесена от халифе дедето/главното деде/ на мусаибите в Гърция Мехмед Исмаилоглу.
Цитирана литература:
1.Информацията дължа на Мустафа Али Мустафа ,председател на алианското сдружение „Джем Южна България”
2.Алиосман М.,Бит и култура на алианите в Източните Родопи.,сайт История на света
3.Алиосман М., цит.съч.
4.Венедикова К.,Ислямът в района на село Постник в Източните Родопи.,Сб.Родопско краезнание.,Кърджали,2001 г.,с.,116-128
5.Кулов Г.,Мусаибите-побратимите в исляма.,сайт Кърджали бг вести,9.11.2019г
6.Табатабаи М.Х.,Шиизъм.,С.,2013г.,с.194-195
7.Каяпънар А.,Алиано-бекташийски завиета в Източните Родопи(XV-XVI век ).,Годишник на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий”,год.II,Велико Търново,2018 г.,с.497-500
8.Граматикова Н.,Неортодоксалният ислям в българските земи.Минало и съвременост.,С.,2011 г.,с.,491-506
9.Граматикова Н.,цит.съч.
10.Каяпънар А.,Алиано-бекташийски завиета в Източните Родопи
11.Димитров Стр.,Състояние и задачи на демографските проучвания в Източните Родопи.,Сб.Демографски и социални проблеми в Източните Родопи.,Пловдив,1988 г.,с.,5-41
12.Граматикова Н.,цит.съч.
13.Димитров Стр.,Цит.съч.
14.Кил М.,Разпространение на исляма в българското село пре османската епоха (XV-XVIII в.)Сб.Мюсюлманската култура по българските земи.СМОБ,т.2.56-125
15.Димитров Стр.,Цит.съч.
16.Загоров О.,Алевизмът.,т.,II,с.144-149
17.Димитров Стр.,цит.съч.
18.Венедикова К.,Ислямът в района на село Постник в Източните Родопи
19.Венедикова К.,цит.съч.
20.Груев М.,За разпространението на хетеродоксния ислям сред българите мюсюлмани.В:Минало,С.,2000 г.,кн.2,с.35-43
21.Дерибеев Б.,Ахрида.Непозната земя.,С.,1982 г.,с.168
Георги Кулов
