България достигна най-ниското ниво в развитието на демокрацията за последните 10 години. След като почти неотклонно влошаваше показателите си от 2020 г. насам, тя така и не успя да излезе от групата на бившите комунистически държави с полуустановена демокрация и пропада към категорията на хибридните режими между демокрация и авторитаризъм. Тази година заслугата за поредното отслабване на демокрацията в нас е на два фактора - продължаващото унищожаване независимостта на медиите и намесата на ГЕРБ в изборния закон и финансирането на партиите.

Това посочва в годишния си доклад за страни в преход американската фондация "Фрийдъм хаус". Този път авторите са избрали и заглавие, което обобщава всичко, случило се в района за 10 години: "Падането на демократичната фасада".

България - 10 години почти неотклонно надолу

Отстъплението от демократичните принципи е водещата тенденция на отминалото десетилетие сред обхванатите 29 държави от бившия СССР и неговите сателити страни на изток от Желязната завеса.

Всичките 6 държави от Западните Балкани, с които ЕС проведе вчера среща на върха, са хибридни режими. Към тях тази година за пръв път се присъединява и Унгария - единствената страна от Европейския съюз с такава оценка и напомняне за всички останали, поели по нейната траектория надолу от консолидирана демокрация до хибриден режим.

Полша - някога флагман на демократичните промени - е другият пример за пропадане, и то доста бързо, от 2015 г. насам, от консолидирана в полуустановена демокрация днес, каквито са България, Румъния и Хърватия. Това са страни, които "отговарят на относително високите стандарти за избор на националнилидери, но показват слабост в защитата на политически права и граждански свободи".

Единствено трите балтийски републики, Чехия и Словакия и Словения оформят групата на успелите да се изравнят по качество на демокрацията със Западна и Северна Европа.

За какво е споменавана България

Националният доклад за България още не е публикуван, но тя е помената на няколко пъти в общия доклад.

Първото е по повод опитите на управляващи в района от всякакви части на поитическия спектър да манипулират рамката за провеждане на избори. Става дума за прокарването на изкуствени процедури и създаване на такъв невидим за обществото процес, така че да се получава изгоден за властта резултат в гласуване, което би трябвало да е свободно и честно. "В България и Словакия правителствата подкопаха прозрачността навота и се месиха в изборните правила в ущърб на опонентите си", пишат авторите, даващи подобни примери от Унгария и Албания.

Пълен или частичен бойкот на работата на парламента от страна на опозицията (вкл. в България) е сигнал за объркване дейността на най-важната демократична институция и за липса на честност и легитимност на взетите там решения, казват още от "Фрийдъм хаус". "В някои случаи практиката за се форсира приемането на закони и ограниченията върху достъпа на опозицията до законодателен процес отдавна са го превърнали в посмешище. През миналана година важни поправки бяха приети без консултации, посред нощ или чрез извънредн иправомощия в Полша, Румъния и Унгария."

България е спомената и за нещо ново, на което се обръща внимание: "Пъстър сбор от крайно десни, екстремистки групи, накараха да се съобразяват с тях в страни като балтийските, Полша, България, Украйна, Грузия и Армения. Тези групи и техните ксенофобски послания не е задължително да са нови, но сега те демонстрират ново равнище на трансгранично сътрудничество и растяща подкрепа от техните американски и западноевропески партньори."

 

Има ли връзка между степента на демократичност и чистотата на въздуха? Данните са за броя смъртни случаи (на 100 000 души) заради мръсен въздух и индекс за демократичност в доклада от 2020 г. Графиката илюстрира част от доклада, дискутираща има ли демократизиращ потенциал в екологичните движения в района.

В доклада се посочва още, че медиите и гражданското общество продължават да понасят удари не само в автокрациите, но и все по-често в демокрациите в района. България например е с показател 3.50 пункта (от максимални 7) в категорията "Независими медии". Това е най-слабият резултат в използваните 7 категории, дори в "Корупция" индексът е по-добър, 3.75 пункта.

"Ново явление е превръщането на охулването и атаките срещу съдебната система и особено на конкретни съдии в толкова масов феномен, че той вече не е ограничен до известните случаи от Полша. През 2019 г. и началото на 2020 г. политиците отслабват независимостта на правораздаването и върховенството на закона във всички подкатегории, обхванати от "Държави в преход". Резултатът е понижаване на показателите в Чехия, Грузия, Латив, Черна гора, Полша и Словакия.

 

Нетният спад на демокрацията през годините винаги е бил водещата тенденция. В синьо е броят на държавите, отбелязали напредък през съответната година, в червено - броят на отстъпващите от постигнатото.

За България тази година показателите са следните (при 1 пункт най-лош, а 7 - най-добър резултат):

4.25 - демократичен характер на системата за управление; взаимна зависимост, ефективност и отговорност на законодателната и изпълнителната власт

5.50 - национални избори, рамка за провеждането им, функциониране на многопартийна система, участие на населението в политическия процес

5.50 - оценка организационния капацитет и финансовата стабилност на гражданския сектор, правната и политическа атмосфера, в която той действа, функциониране на профсъюзите, участие на лобисти групи в политическия процес, заплаха от антидемократични екстремистки групи

3.50 - състояние на свободата на медиите, включително какви са законите за оклеветяване, тормозът над журналисти и над редакционната независимост, функциониранена финансово жизнени и независими частни медии, функциониране на обществените медии

4.75 - оценка за защитата на конституционните и човешките права, независимост на правораздаването, статут на правата на етническите малцинства, гарантиране равенството пред закона, отношение към заподозрени и затворници, изпълнение на решенията на съда

4.50 - децентрализиране на властта; отговорности, избиране и капацитет на органите на местното самоуправление; прозрачност и отговорност на местните власти

3.75 - обществено възприятие за корупцията; бизнес интереси на високопоставени политици; закони за разкриване на финансовото състояни е и конфликта на интереси, ефективност на антикорупционни инициативи

4.54 - крайният резултат от изброените показатели, обобщен в "оценка за за демократичност"

59% - "процент на демократичност", отбелязващ къде се намира страната в скалата от 0 до 100 единици.