На днешна дата се навършват 61 годни от смъртта на Пеньо Пенев, наричан често „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности.
Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба.
В нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в стая №118 на хотел „Москва” в Димитровград от мизерия и отчаяние се самоубива 28-годишният Пеньо Пенев, автор на една-единствена публикувана приживе книга – стихосбирката „Добро утро, хора!”.
В нарочно предсмъртно писмо до Началника на Окръжното управление на милицията в града, Пенев снема отговорността за своята смърт от своите близки и познати. Въпреки това, по-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от реалността. Самият той в последните години на своя живот тъне в нищета, като няма средства за лечението на своето непризнато дете и продължава от идването си в града да живее в тясна квартира на Жилфонд под наем.
За своите 29 години има два брака и един син.
Душата ми не е модерен ресторант...
Душата ми не е модерен ресторант,
за да гуляят в нея разни дами!
Не искам да пилея гордия талант
в дребнавости и лични, празни драми! -
Когато цялата планета ври в борби
и взрив тежи на дните в небосводите,
когато следната година може би
война ще връхлети върху народите!
На колебливостта отхвърлям гневно бремето
в излишна нежност и сантиментални думи!
Аз искам в крак да бъда
с марша смел на времето
и да воюват
стиховете ми - куршуми!
За теб е труден моят път сред грохота,
разбил съня на празна суета.
Довиждане! Мен чака ме епохата,
Сина си слънчев чака вечността.
Тази година, заради въведеното извънредно положение, няма да има официално поднасяне на венци и цветя пред паметника - костница на поета Пеньо Пенев в едноименния парк в бригадирския град. Поклон и вечна памет!
