Митрополит Антоний, познат и уважаван от родопчани духовник, се обърна към вярващите с послание, което публикува в личния си профил в социалната мрежа. На 23 март 2008 г., по предложение на митрополит Николай Пловдивски той е ръкоположен за константинийски епископ в пловдивския храм „Света Марина“ и е назначен за негов викарий в град Смолян. Година по-късно е назначен за ректор на Пловдивска духовна семинария, но с писмо до патриарх Максим и Святи Синод, той изпраща отказа си да оглави Пловдивската семинария, с мотива, че разкъсването между задълженията му към църквата в Родопите и новия пост ще попречи да изпълнява пълноценно и двете функции. От юни 2010 г. е назначен за викарий на митрополит Симеон Западно и Средноевропейски, а на 27 октомври 2013 г. е избран за митрополит на Западно- и Средоевропейската епархия на Българската православна църква.

Публикуваме обръщението му без редакторска намеса.

Скъпи в Господа,

Периодът на социална изолация, в който се намираме сега, изправя пред изпитания всички ни. Но нека погледнем на пандемията и като на възможност да станем по-добри. Сега е подходящо време да компенсираме вниманието и грижите за нашите близки, които не можехме да им дадем, когато всичко друго беше по-важно за нас от тези, с които живеем. Сега в домакинствата често възникват разногласия и дребни разпри поради напрежението и несигурността от непривичната ситуация, но нека приемем това като предизвикателство за нашето християнско търпение. Да приемем, че това е възможност да се опознаем по-добре, да се научим да съжителстваме като споделяме доброто и лошото и да умножаваме любовта, която Господ ни е дал. Сега е моментът да оставим всичко, което насилствено ни разделяше, и да се обърнем един към друг.
Нека животът ни бъде възстановен с Празника на Живота - Възкресение Христово! Да се променим! Нека бъдем истински родители, синове и дъщери, приятели и близки. Да възстановим съборените мостове на човешките взаимоотношения! Да върнем християнските ценности в нашия живот, докато не е станало твърде късно! Нека се запитаме: кой е нашият ближен? Нека си припомним, че Господ, Който е любов, ни обича безгранично! Обичат ни също скъпите ни роднини, близките ни, истинските ни приятели! Сега всички усещаме колко много се нуждаем от Бога! Повече от всякога днес човек се нуждае и от своя ближен, защото само заедно, подкрепяйки се, помагайки си и търсейки Божията милост, ще преодолеем всички житейски трудности!