Големите търговски вериги у нас излязоха с остра позиция срещу проекта за правителствено постановление, изискващ от тях да продават български храни на минимум половината си площ. Сдружението за модерна търговия, в което членуват "Аванти", "Билла", "ДМ България", "Кауфланд”, "Лидл България ЕООД & Ко” и др., обяви искането за погазващо основните принципи на пазарната икономика.

Ето какво се казва в позицията му:

"Според представен ни днес от Министерството на земеделието, храните и горите проект на постановление на Министерския съвет за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските вериги, продаващи храни трябва да се обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.

Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители".

Според сдружението "предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството. В резултат може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество".

Те прогнозират, че противно на целта на проекта - да подкрепи българските производители, за много от тях ще има негативни резултати, като най-тежко ще пострадат производителите на над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България.

“Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги - категорични са от сдружението.

Оттам подчертават, че "предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България".

Според тях така не може да се помогне на българските производители, а ги прави по-неконкурентоспособни. Според сдружението се защитават основно интересите на сивия сектор, който "в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата". Апелираме към Министерския съвет да не приема постановлението - пише още в позицията.

Икономическите аргументи на бизнеса са:

1. Споделяме желанието за по-силно потребителско търсене на български стоки, но задоволяване на това търсене не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път, като водещото за потребителите е цена-качество, а попълването на асортимента се прави според бизнес модела на всеки търговец, неговото пазарно позициониране и натрупаните анализи за търсенето от страна на потребителите.

2. Ограничаването на промоциите директно вдига цените храните. Около 1/3 от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително в без това тежък за всички български потребители момент.

3. Обособяването на блокове за български стоки на различни по рода си продукти/продуктови групи, които са поне 50% от площта на продаваните продукти, при отчитане на оборудване, информационни/указателни табели и отстояния, води автоматично до допълнителна загуба на 20-30% площ за търговците, което представлява квази данък за дейността.

4. Технологията на листване на нови артикули/продукти в търговските вериги е пряко свързана с гарантирането на интересите на потребителите. В тази връзка търговските вериги изискват наличие на поне един от общоприетите международни сертификати, както и извършване на одити на производствените бази и на самите продукти, съгласно политиката на съответната компания за безопасност и качество на новите продукти. Процесът отнема не по-малко от 4-6 месеца работа на търговците и одитните дружества.

5. Разстоянието от 200 км. е определено от локацията на търговския обект, при положение, че логистичният модел на работа на търговските вериги стъпва на доставки до централен склад, от който на свой ред се доставя до филиалната мрежа с цел оптимизиране на логистичните разходи и единен контрол на количество и качество на доставките, което също оптимизира разходите. Предложената регулация постига точно обратното - увеличени логистични разходи.

6. Организирането на блокове/щандове - проектиране, произвеждане, доставка на оборудване, намиране на нови доставчици, договаряне с тях, подписване на договори и старт на поръчки и доставки - ще отнеме месеци (по първоначална оценка минимум 6 месеца), в които на производителите няма да може да се помогне с реализация на продукцията, на потребителите няма да може да се осигури нужното количество продукти, а за търговските вериги ще възникнат много допълнителни разходи и ограничения на продажбите, които ще доведат до нуждата от съкращаване на персонал и допълнително засилване на негативните ефекти от кризата, вместо тяхното намаляване.

7. Има риск от невъзможност за покриване на количествата на ниво производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните. Твърде е вероятно липсата на стимули за конкуренция между производителите да доведе до влошаване на качеството на предлаганите стоки

8. Нуждата от допълнителна инвестиция за извънредно оборудване ще рефлектира върху крайната цена към клиента и ще направи стоките с български произход неконкурентни.

9. Българските производители, които все още не работят с големите търговски вериги трябва също да направят големи инвестиции. Необходимото качество на храните по европейски стандарт не може да се постигне в рамките на няколко дни, дори и месеци, от тези български производители, които и досега не са могли да го направят.

10. Липсва ясна дефиниция за „продукт, произведен в България”. Не става ясно как ще се прилага изискването, когато в храната са вложени суровини с различен произход, включително когато определени суровини традиционно не се произвеждат в България. Същевременно, не се държи сметка, че много традиционни български продукти под български марки се произвеждат в България, но с небългарски суровини, а много продукти под чуждестранни марки се произвеждат в България с български суровини.

11. Структурата на българското производството не е равномерна на територията на страната, което означава, че освен до различно ценообразуване, това ще доведе и до неравнопоставеност на условията за различни производители в различни региони, заради разликата във възможностите им за производство. Няма субсидиране, което да може да ги уеднакви, тъй като наличието или развитието на потенциална работна сила, климатични особености и природа са фактори, които не се влияят от никакви регулации. С предложените регулации освен това част от магазините ще останат празни, или полупразни поради обективна невъзможност да бъдат заредени по изискванията на проекта.

12. Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече, получили са и получават експортни възможности в много европейски държави. “Притискането” на техните продукти чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.

13. Евентуална реципрочна мярка в тези експортни пазари за продуктите на изнасящите български производители (заради планираните сега с проекта ограничения за импортни продукти от тези страни) ще съсипе това диверсифициране на пазарните им експозиции, постигнато благодарение на мрежата от магазини на търговските вериги в Европа.

14. Проектът е дискриминационен към търговските вериги спрямо останалите участници в логистичната верига на снабдяване на населението с хранителни продукти.

15. Въпреки че изискването за дела на продуктите с български произход е отправено към търговците, изпълнението на регулацията на практика е в ръцете на потребителите и производителите. В същото време, противно на логиката в организацията на веригата на доставка на храни, отговорността и санкциите съгласно проекта са вменени само на търговците, което представлява дискриминация.

16. Прилагането на тази регулация ще увеличи цените на предлаганите стоки в търговските вериги, а оттам и разходите на потребителите. А по-високите цени на българските храни ще намалят потреблението им.

17. Целта да се помогне на българските производители се споделя от търговските вериги, но не се постига с настоящия проект. Той прави българските производители по-неконкурентоспособни.

18. Най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България.

19. Проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през задната врата.

20. Основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени. Предлаганите мерки водят до точно обратното.

Правните им аргументи гласят:

1. Кризисната ситуация, предизвикана от пандемията COVID-19, не оправдава въвеждането на нормативни мерки в противоречие на чл. 34 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), съгласно който „Количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект, се забраняват между държавите-членки“. Към момента мерки, подобни на предвидените в проекта, не са предприети в нито една държава-членка на ЕС.

2. Проектът представлява „технически регламент“ по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 от 9 септември 2015 г. Съгласно чл. 1 от Директивата, държавите членки са задължени да нотифицират пред ЕК подобни проекти преди да ги приемат. Справка в системата TRIS на ЕК показва, че България не е нотифицирала проекта и съответно той не е разгледан от ЕК. Евентуалното му приемане в противоречие с приложимата процедура ще доведе до наказателна процедура срещу България. За сравнение, България е нотифицирала в TRIS т. 5 от Решение № 159 от 08.03.2020 на Министерския съвет за предприемане на мерки във връзка със заболяването COVID-19 за забрана на износа на предпазни медицински средства (еднократни гащеризони, маски с филтър, хирургични маски, защитни очила, латексови/нитрилови ръкавици и калцуни). Много други държави също са нотифицирали проекти на законодателство с антикризисни мерки, което нагледно показва, че системата за нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 продължава да е задължителна и приложима в условията на пандемия и извънредно положение.

3. Освен нарушаване на свободата на движение на стоки, която стои в основата на единния вътрешен пазар на Европейския съюз, въвеждането на предвидената в проекта мярка представлява и ограничение на конкуренцията. Поради селективния й характер тя има всички белези на държавна помощ, която подлежи на нотификация пред Главна дирекция „Конкуренция“ на ЕК. Приемането на държавна помощ без предварително разрешение от ЕК е забранено от ДФЕС и представлява основание за образуване на дело от ЕК срещу България. Правилата за нотификация на държавна помощ също продължават да са приложими по време на криза. За сравнение, България е нотифицирала пред ЕК приетата с ПМС № 55 от 30.03.2020 г. мярка за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение (т.нар. мярка „60/40“). Постановлението на МС изрично предвижда, че мярката може да се приложи само след одобрение от страна на ЕК.

4. Практика от ЕС и друго държави-членки за подобна регулация.

На 15.02.2017 г. Европейската комисия откри процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС срещу Румъния и Унгария за това, че са въвели в националното си право протекционистки мерки, ограничаващи свободното движение на стоки и свободата на установяване. Основните критики на ЕК към влезлия в сила през 2017 в Румъния закон (големите търговци на дребно са задължени да предлагат най-малко 51% храни и селскостопански продукти от местни производители) са свързани със:

• Свободното движение на стоки.

• Нарушение на свободата на установяване, поради ограничаването на правото да на избор на продуктите, които се предлагат. Ограничение на тези права е възможно само в изрично определени случаи и при прилагане на принципа на пропорционалността.

• Предвижда се чрез държавно регулиране едни производители/доставчици да се облагодетелстват за сметка на други, което създава съмнение за забранена държавна помощ.

• През февруари 2020 Румъния е предприела стъпки за изменение на Закона си след наказателната процедура на ЕК.

През 2016 г. по повод мотивирано становище на Европейската комисия Словакия е оттеглила текст в закон за храните, съдържащ изискване към търговските вериги с голям оборот да публикуват и докладват информация относно произхода на стоките, които предлагат. Според Европейската комисия това изискване има ефект на количествени ограничения на свободното движение на стоки, тъй като води до създаване на предубеждение на потребителя към стоките с произход извън Словакия и насърчава търговските вериги да продават местни стоки. В миналото неуспешни опити за въвеждане на мерки за насърчаване на потреблението на местни стоки са били предприемани и в други държави (напр. Ирландия, Германия).

5. Проучването ни на държави извън ЕС, които са въвели ограничения относно храните, показва следното:

• Само няколко държави извън ЕС (които не подлежат на европейските регулации) са въвели временно ограничение/забрана за износа на конкретни храни – Русия, Казахстан, Сърбия и Виетнам. Така например, Русия е ограничила износа на зърно в периода април-юни 2020 г., Казахстан е забранил износа на пшенично брашно, елда, захар, слънчогледово олио и някои зеленчуци до 15 април 2020 г., Сърбия е забранила износа на слънчогледово олио и други продукти. Дори тези държави обаче не предвиждат задължителна квота стоки от местно производство за търговците на храни.

• В Индия е съществувало задължение за 30% местни доставки, което се счита за анахронизъм и през 2019 г. е преразгледано, тъй като препятства навлизането на пазара на търговци като Apple, IKEA и много други, които разчитат на собствени марки със световна дистрибуция.

6. § 3 от преходните и заключителните разпоредби предвижда, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник и се прилага до 31.12.2020 г. Същевременно, § 1 предвижда, че постановлението се приема във връзка със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. След като предвидените в постановлението тежки и антипазарни ограничения на търговията с храни се разглеждат като мярка в контекста на извънредното положение, то е налице е необяснима диспропорция между срока на извънредното положение (до 13.05.2020 г.) и тези ограничения (до 31.12.2020 г.). Тя няма нито юридическо, нито икономическо основание и води до още по-съществено засягане на интересите на пазарните оператори и на потребителите.

7. Правните ни аргументи се подкрепят и са обследвани и обосновани в решение на КЗК № 228 от 28.02.2017 по ЗИД на ЗХ в същата посока. Заключението на Комисията гласи: „Въвеждането на разпоредби, които да уреждат използването на понятието „българско“ за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС.

Задължението за обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. част от количествата на определени групи предлагани продукти да са произведени в България ограничава конкуренцията в няколко аспекта. Тази регулация създава географски бариери за свободното движение на стоки, което е свързано с риск от излизане от пазара на някои чуждестранни доставчици, включително може да доведе до отпадане на продукти, които не са взаимозаменяеми с български. Всичко това е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите като ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки, поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималния процент, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите. Освен това, разпоредбата не само поставя в привилегировано положение българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно. Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите. Пазарната икономика се основава на взаимодействието между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещното търсене. Трябва да се има предвид също, че в действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки в тази насока, които ограничават конкуренцията. Дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са произведени в България, също може да ограничи конкуренцията, като ограничи свободното движение на стоки, създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона, характерен за периода преди либерализиране на външната търговия. Нормативното определяне на по-кратък срок за плащане за бързо развалящи се храни представлява допълнителна ненужна намеса в свободата на договаряне, която е възможно да се окаже в ущърб на доставчиците, които е трябвало да защити, при евентуално предоговаряне на други условия по договора.

Подпомагането на българските производители не следва да се осъществява чрез мерки, които не само че не са в състояние да реализират заложените цели, но и ограничават конкуренцията, трябва да бъдат съобразени с правилата за държавни помощи и в рамките на правните възможности, предоставяни от Общата селскостопанска политика на ЕС.“