България страда от липса на работна ръка, а страни като Германия изтеглят български медици и сезонни работници, без да им плащат колкото на своите хора. В България са възмутени, пишат немскоезични издания.

Не е тайна, че в Западна Европа разчитат на сезонни работници за прибирането на реколтата, които са основно от Източна Европа. Германия например приема по 300 000 сезонни работници годишно, а във Великобритания само през следващите няколко седмици ще има нужда от 90 000 души. Франция, Испания и Италия също изпитват затруднения в момента, тъй като мерките за ограничаване на пандемията от коронавирус пречат на чужденците да пътуват до тези държави.

Работа в чужбина - единствен източник на доходи за много българи

За много българи и румънци сезонната работа в чужбина е основен източник на доходи, посочва швейцарският вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг" (НЦЦ). От избухването на пандемията от коронавирус досега над 200 000 българи - т.е. близо 3% от цялото население на страната - са се завърнали обратно. В родината им обаче ги смятат за рисков фактор, тъй като те се прибират от райони с още по-голямо разпространение на заразата, коментира швейцарското издание.

Най-бедната европейска държава - България - от години страда от липса на персонал в здравеопазването, допълва картината АРД и обяснява, че прехвърлянето на български и румънски медици с чартърен полет до Австрия, станало наскоро, е породило огромно възмущение в България. Още повече, че се очакват още полети, с които ще заминават сезонни работници от България за Германия и Великобритания. На 2 април германското правителство съобщи, че ще разреши на 80 000 сезонни работници от Източна Европа да пристигнат в Германия, за да помагат в селското стопанство.

Опасенията на България

В България обаче се опасяват, че сезонните работници ще се завърнат в родината си заразени от коронавирус, което допълнително ще натовари ограничените възможности на и бездруго закъсалото българското здравеопазване. Изданието цитира призив на синдиката „Подкрепа" гастарбайтерите да останат в приемните страни до края на пандемията, където и да бъдат лекувани, ако се наложи.

„В писмото на „Подкрепа" се долавя и принципната критика срещу една система, в която богатият Запад ползва евтина работна ръка от Югоизточна Европа, без да я третира по същия начин, по който се отнася със своите собствени работници", коментира НЦЦ и добавя: „Щом работодателите сега имат даже средства да платят за чартърен полет - гласи аргументацията - може да се предположи, че в нормални условия те би трябвало да могат да плащат и по-високи заплати", заключава изданието.