Когато на 15 април 2019 г. пожарникарите влизат в горящата катедрала Нотр Дам, те знаят точно кои творения на изкуството трябва да спасят и в какъв ред. Действията им са определени от протокол, който е разработен специално за подобни бедствия.

Една от мерките била да поддържат налягането на водата, с която гасят, ниско. Друга - да не обливат витражите, за да не се спукат горещите стъкла от студената вода. За щастие усилията им бяха възнаградени и много от ценните предмети в катедралата са спасени.

Сега съдбата на катедралата и нейната реконструкция са в ръцете на учените, които си служат със способи от всички области на познанието - от геология до металургия.

Те използват случая, за да проведат и допълнителни изследвания, за да получат много допълнителна информация за средновековното минало - дори за това какъв е бил климатът по онова време.

Много от пробите, които учените изследват, са взети с роботи, поради опасности като отравяне с олово, например. То идва от изгорелите покрив и кула. Изследователите допускат, че при пожара може да е била замърсена с олово и река Сена. Затова и ще проверяват дали то се открива в определени количества чак на 100 километра по течението.

Камъните, от които е изградено зданието, са предимно от варовик, а той е много чувствителен към високите температури. С покачването им той променя цвета си и става все по-ронлив, докато накрая, при 800 градуса по Целзий, не се превърне в прах от калциев карбонат. Именно по цвета на камъните учените ще преценят и кои от тях може да бъдат използвани отново в реконструкцията на катедралата, и кои са опасни.

Някои важни части от катедралата са много нестабилни и заради факта, че варовиковите камъни са изпълнени с пори и напоени с вода от гасенето на пожара, но и от дъжда. Изпаряването на водата с времето променя теглото им и баланса на сградата, която е частично укрепена.