Ако някой си мисли, че грипната ваканция за децата е измислена, като превантивно средство за разпространението на заразните инфекции в съвремието, то вероятно ще му е любопитно да разбере, че това не е патент на съвремието. Такива в Хасково, а и в цяла България, са били обявявани и преди век.

В хасковския вестник „Нова борба” на издателя Георги Шумков, който е в архива на отдел "Нова история на България" в РИМ –Хасково, историкът Милен Вълчев се е натъкнал на съобщение за  въвеждането на извънредни мерки заради върлуващата инфлуенца /грип/ отпреди 93 години.

"В броя на вестника от 29 януари, 1927 г.  се съобщава, че са затворени салоните на кината за дезинфекция и са наложени извънредни мерки,  а учениците са били пуснати в грипна ваканция. В Хасково по това време е нямало смъртни случаи, но въпреки, че в статията е посочено, че болните намаляват, от нея става ясно, че в Бургас от тежката инфлуенца са починали 18 души.

В брой на вестника от  31 януари  пък се съобщава, че учениците отново са се върнали на училище, но само тези в гимназиален и прогимназиален клас, малките до 4 клас са си останали  вкъщи. В пресата се публикуват и  признаците на инфлуенцата. Има съобщение и за това, че е  организиран курс за учителите как да различават симптомите на болестта. Всичко това  означава, че вероятно преди 93 години е имало бум на грип и хората са предприели също ограничителни мерки, както това се прави и днес при пламналата зараза.А степента на заболяването се е описвало например като „лошо гърло” ли „кашлящи”, разказва  Милен Вълчев.

Със съвети как да се предпазват от различните болести и как а ги разпознават, на всеки десет дни във вестника са публикували и бюлетин на различните заболявания, който върлуват в Хасково. Така става ясно, че през тези години е имало доста разнообразие на заразните болести. „Хората са страдали от много и най- различни болести. В публикациите се посочва съответната болест, колко са заразените, колко от тях са се  излекували и за колко изходът е летален. И  преди близо сто години се е подавала информация за  тежка ситуацията, така, както се прави и при тази,  която преживяваме днес. Разликата е, че днес комуникациите са много напреднали и тя се съобщава по няколко пъти на ден.”, казва Вълчев.

По повод разновидните заразни болести и каква бич са били те за хората и в стари времена, когато са били не добре изучени от лекарите, той дава и друг пример. „Попадал съм на протокол от 1925 година от заседание на Общинския съвет на Любимец. На него съветниците   обсъждат, че трябва да се назначи в града общински лекар, защото по това време, става ясно от протокола, от 10 хил. население на Любимец,  60 % са  туберколозните.”

Именно заради тежките болести, от които е страдало българското население, след Октомврийската революция от 1917 година  руските лекари  мигранти, са били толкова радушно приети у нас.

„Медицина започва да се изучава в България през 1918 година в СУ, дотогава всички български лекари са завършвали в чужбина, на-често в Русия, Германия,  Австро-Унгария и Италия.

След Октомврийската революция у нас идват над 120 руски лекари, повечето от тях са специалисти по борба с маларията-силно разпространена в цяла България в този момент, както и с туберкулозата. Сред тях е и  д-р Успенски, който е бил лекар в с. Елена. Друг лекар, който работи в Хасковска област, е епидемиологът д-р  Георги Цукровски, който е бил в Свиленград.”

Красимира Славова