Съвети за лесна адаптация при смяна на часа

Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. Във Великобритания обаче се прилага от няколко десетилетия по-рано. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното часово време влиза в сила от 3,00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.


Проблемът със смяната на часовото време е чисто адаптационен, но въпросът е дали този адаптационен процес не повлиява по-съществено организма при по-възрастни лица или такива с хронични заболявания. Периодът в рамките на първите една до две седмици е най-труден и през него се наблюдават най-често влошавания или рецидиви на някои хронични заболявания. Най-често проявата им се обяснява със стреса, през който преминава организма, до неговото приспособяване.


По данни на Световната здравна организация смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при над 45% от европейците. Мнозина учени са категорични, че местенето на часовника с час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма.


От тези промени на първо място страда отделянето на мелатонин и съответно прякото му влияние върху ритъма сън-бодърстване. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява заспиването.


Тази промяна води до изостряне на хроничните заболявания, като най-често се наблюдава влошаване на симптомите при страдащи от астма, хипертония, язва на стомаха и някои психични разстройства. Увеличават се съществено и епизодите на депресия.


Част от хората са по-чувствителни към светлината и за тях се оказва проблем продължителността на светлата част от денонощието. Много често въвеждането на лятно часово време предизвиква десинхроноза, представляваща нарушаване на синхрона между механичния и биологичния часовник.


Най-честите симптоми са отпадналост, чувство на дезориентация и дезорганизираност, главоболие и умора. Възможни са още спад в имунната защита на организма, раздразнение, апатия, нежелание за работа, загуба на апетит, гадене и чувство за тежест в стомаха.


Специалистите съветват през периода на адаптация да повишим физическата си активност. Подходящи са както разходки, така и практикуване на любим спорт или занимания във фитнес залата. Но физическото натоварване трябва да бъде по-рано през деня, за да няма обратен ефект и да доведе до безсъние.


Препоръките са в първите дни от лятното часово време да не приемаме кафе, шоколад и енергийни напитки след 17 ч. Консумацията на алкохол също не е препоръчителна. При възможност в рамките на първата седмица след смяна на времето не трябва да се поемат задачи в офиса, които изискват повишена концентрация. Здравословното хранене също може да допринесе в рамките на адаптационния период.


Пациенти с хронични заболявания трябва редовно да приемат предписаните им медикаменти, а при промяна в здравословното им състояние и поява на притеснителни симптоми своевременно да се консултират със специалист.


Много често изключваме алармата сутрин и обичаме да си доспиваме „още мъничко“. Това ни дава още няколко минути блаженство, но също така ни кара да се събудим и значително по-изморени. Избягването на този ще допринесе за по-добрата кондиция.


Дрямката в следобедните часове е добър начин да дадем рестарт на мозъка си и да възстановим тонуса, стига тя да е възможна по време на работния процес. Специалистите препоръчват още намаляване на времето пред телевизора, компютъра или смартфона, особено 1-2 часа преди лягане.

Източник: http://puls.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини