Ако през есента на миналата година преобладаващото мнение на хората у нас е било, че икономическата криза пряко не ги засяга, през май тази година мнението им вече е коренно различно и почти половината от тях твърдят, че кризата е влязла по един или друг начин в дома им. Това сочат поредица изследвания, проведени от Институт "Отворено общество" за отражението на икономическата ситуация в страната върху населението на България, пише Медиапуул.
Докато при изследването на института през октомври миналата година всеки трети от анкетираните е определял кризата като нещо абстрактно, което ще се отрази негативно на българската икономика като цяло, а само 26% са се опасявали, че ще я усетят лично, през март процентът на реално засегнатите вече е 45, а два месеца по-късно – през май – те вече са 47%.
Намаляването на заплащането – основен признак на кризата
Като най-силен ефект от кризата пострадалите от нея сочат намаляването или замразяването на трудовото възнаграждение – 35% от анкетираните. На второ място като негативен ефект е посочено увеличаването на разходите по обслужването на кредитите – 31%.
Значителен е делът на хората със собствен бизнес или на свободна практика, на които доходите са се понижили чувствително. Това са 17% от пострадалите от кризата. Сред тях са проектанти, адвокати, дребни бизнесмени, строители, финансови консултанти, търговци.
Неблагоприятната икономическа ситуация е довела до намаляване на работния ден и съответно на заплащането на 13% от засегнатите. В принудителен отпуск са излезли 11%, а заради страх от съкращение или уволнение 11% полагат извънреден неплатен труд. Принудата към такъв труд е защитна реакция на работодателите, а страхът да не останат без работа пък кара наетите служители и работници да се съгласяват на влошаващи се условия.
За 9% от хората кризата се изразява в отказан кредит. 8% от пострадалите са вече съкратени. За мнозина са в сила по няколко от посочените негативни ефекти, защото те логично са свързани, като например спадът в дохода води до отказ от отпускане на кредит.
Хората със средни доходи и на средна възраст - най-засегнати
Проучването на "Отворено общество" обрисува и профила на най-засегнатите от кризата. Това са хората на средна възраст със средна образователна квалификация и със средни доходи (400-600 лева на член от домакинството). Регистрира се и спад на доходите сред по-високо образованите и с по-високо от средното за страната възнаграждение.
Докато през март като най-пострадали от кризата са се усещали представителите на ромската общност, два месеца по-късно значително нарастване на засегнатите се регистрира сред турците. Това вероятно е така, защото поради липсата на достатъчно строителни поръчки, спада наемането на работници, които в последните години масово се набират от районите със смесено и турско население.
Страхът от престъпността - по-голям от страха от безработица
Въпреки кризата страховете за личното добруване сред хората не са доминирани от състоянието на личните финанси. Най-много хората се плашат, че животът като цяло ще стане по-несигурен (84%), след това - от нарастването на престъпността (79%), а чак на следващо място – от спада на доходите (71%) и безработицата (58%).
Почти половината от анкетираните посочват като основание за притеснение вероятното напускане на страната от децата и внуците им. Всеки трети се плаши от етнически конфликт или загубване на бизнеса. Голяма част от хората посочват повече от едно основание за страх.
Всеки трети, теглил кредит, се затруднява да го изплаща
От проучването на "Отворено общество" става ясно, че последиците от кредитната експанзия тепърва ще се усетят в условието на стагнирани доходи и повишаваща се безработица. Всеки трети (35%) от работещите българи има теглени кредити или изплаща стоки, взети на лизинг. От тях една трета нямат проблеми с обслужването, но 28% се затрудняват всеки месец да съберат пари за вноските, а на 20% половината от доходите отиват за покриване на заеми.
Докато при изследването на института през октомври миналата година всеки трети от анкетираните е определял кризата като нещо абстрактно, което ще се отрази негативно на българската икономика като цяло, а само 26% са се опасявали, че ще я усетят лично, през март процентът на реално засегнатите вече е 45, а два месеца по-късно – през май – те вече са 47%.
Намаляването на заплащането – основен признак на кризата
Като най-силен ефект от кризата пострадалите от нея сочат намаляването или замразяването на трудовото възнаграждение – 35% от анкетираните. На второ място като негативен ефект е посочено увеличаването на разходите по обслужването на кредитите – 31%.
Значителен е делът на хората със собствен бизнес или на свободна практика, на които доходите са се понижили чувствително. Това са 17% от пострадалите от кризата. Сред тях са проектанти, адвокати, дребни бизнесмени, строители, финансови консултанти, търговци.
Неблагоприятната икономическа ситуация е довела до намаляване на работния ден и съответно на заплащането на 13% от засегнатите. В принудителен отпуск са излезли 11%, а заради страх от съкращение или уволнение 11% полагат извънреден неплатен труд. Принудата към такъв труд е защитна реакция на работодателите, а страхът да не останат без работа пък кара наетите служители и работници да се съгласяват на влошаващи се условия.
За 9% от хората кризата се изразява в отказан кредит. 8% от пострадалите са вече съкратени. За мнозина са в сила по няколко от посочените негативни ефекти, защото те логично са свързани, като например спадът в дохода води до отказ от отпускане на кредит.
Хората със средни доходи и на средна възраст - най-засегнати
Проучването на "Отворено общество" обрисува и профила на най-засегнатите от кризата. Това са хората на средна възраст със средна образователна квалификация и със средни доходи (400-600 лева на член от домакинството). Регистрира се и спад на доходите сред по-високо образованите и с по-високо от средното за страната възнаграждение.
Докато през март като най-пострадали от кризата са се усещали представителите на ромската общност, два месеца по-късно значително нарастване на засегнатите се регистрира сред турците. Това вероятно е така, защото поради липсата на достатъчно строителни поръчки, спада наемането на работници, които в последните години масово се набират от районите със смесено и турско население.
Страхът от престъпността - по-голям от страха от безработица
Въпреки кризата страховете за личното добруване сред хората не са доминирани от състоянието на личните финанси. Най-много хората се плашат, че животът като цяло ще стане по-несигурен (84%), след това - от нарастването на престъпността (79%), а чак на следващо място – от спада на доходите (71%) и безработицата (58%).
Почти половината от анкетираните посочват като основание за притеснение вероятното напускане на страната от децата и внуците им. Всеки трети се плаши от етнически конфликт или загубване на бизнеса. Голяма част от хората посочват повече от едно основание за страх.
Всеки трети, теглил кредит, се затруднява да го изплаща
От проучването на "Отворено общество" става ясно, че последиците от кредитната експанзия тепърва ще се усетят в условието на стагнирани доходи и повишаваща се безработица. Всеки трети (35%) от работещите българи има теглени кредити или изплаща стоки, взети на лизинг. От тях една трета нямат проблеми с обслужването, но 28% се затрудняват всеки месец да съберат пари за вноските, а на 20% половината от доходите отиват за покриване на заеми.