С всичко това, което се случва с коронавируса, може да е много трудно да вземете решение какво да правите днес. Трябва ли да изчакате за повече информация? Направете нещо днес? Какво?

Ето какво ще разгледам в тази статия, с много диаграми, данни и модели с много източници. Колко случаи на коронавирус ще има във вашия район? Какво ще се случи, когато тези случаи се материализират? Какво трябва да направиш? Кога?

Когато приключите с четенето на статията, ще видите, че коронавирусът идва при вас. Идва с експоненциална скорост: постепенно и после внезапно. Въпрос е на дни. Може би седмица или две. Когато това стане, вашата здравна система ще бъде претоварена. Вашите съграждани ще бъдат лекувани в коридорите. Изтощените здравни работници ще се пречупят. Някои ще умрат. Те ще трябва да решат кой пациент получава кислород и кой ще умре.

Единственият начин да се предотврати това е социалното дистанциране днес. Не утре. Днес. Това означава да запазим колкото се може повече хора вкъщи, започвайки веднага. Като политик, лидер на общността или бизнес лидер, вие имате силата и отговорността да предотвратите това.

Може да имате страхове днес: Ами ако греша? Ще ми се смеят ли хората? Ще се ядосат ли на мен? Ще изглеждам глупаво? Няма ли да е по-добре да изчакате другите да предприемат стъпки първо? Ще се навреди ли твърде много на икономиката?

Но след 2–4 седмици, когато целият свят е в затворено положение, тези няколко дни на социално дистанциране ще спасят животи. Така хората вече няма да ви критикуват. Ще ви благодарят за правилното решение.

Добре, нека да видим данните.

Колко случая на коронавирус ще има във вашия район?

В първия период заразата се разпространяваше експоненциално, докато Китай не предприе мерки за сдържането ѝ. Но тогава заразата успя да излезе от Китай и сега се намираме в пандемия. В момента повече случаи по света се дължат на Италия, Южна Корея и Иран.

Заради многото случаи там е почти невъзможно да видим какво се случва в другите страни. Но нека все пак приближим фокуса към тях.

Има десетки държави с експоненциално нарастване на случаите. И всичките те са Западни.

Ако поддържате тези нива на нарастване за само една седмица, ето какво получавате.

Ако искате да разберете какво ще се случи, трябва да видите какво вече се е случило в Китай, в източните държави, които имат опит със SARS, както и Италия.

Това е една от най-важните таблици. Стълбовете в оранжево показват случаите, които са диагностицирани през този ден в провинция Хубей. Сивите ленти - реалното положение на всекидневни случаи на коронавирус. Китайските власти са открили това, като са питали пациентите кога са започнали техните симптоми. Властите няма как да знаят от първия момент, че някой току-що е проявил симптоми. Те го разбират, когато пациентът отива при лекаря и му бъде поставена диагноза.

Колонките в оранжево показват какво властите са знаели, а сивите показват какво наистина се е случвало.

На 21 януари броят на новите диагностицирани случаи (в оранжево) избухва: има около 100 нови случая. В действителност през този ден е имало 1500 нови случая, които започват да нарастват експоненциално. Но властите не знаят това. Те знаят, че изведнъж има 100 нови случая на това ново заболяване.

Два дни по-късно властите блокираха Ухан. Към този момент броят на диагностицираните нови всекидневни случаи е около 400. Трябва да се обърне внимание, че решението е взето, когато в града има само 400 нови случая на ден. В действителност те са 2500, но те няма как да знаят това.

Ден след това други 15 града в провинция Хубей са блокирани.

Ако погледнете графиката, до 23 януари, когато Ухан е поставен под блокада, можете да погледнете сивата графика: тя нараства експоненциално. Истински случаи избухват. Щом Ухан е поставен под блокдата, случаите се забавят. На 24 януари, броят на истинските случаи (отново сиви) се срива. Два дни по-късно е достигнат максималният брой истински случаи и оттогава той намалява.

За още 12 дни изглежда, че заразата продължава да се разпространява. Но това не е така. Просто хората отиват на лекар по-често, а системата за идентифицирането им е по-добра. Тази концепция за официални и истински случаи е важна. Имайте го предвид за по-късно.

Останалите региони в Китай бяха добре координирани от централното правителство, така че те взеха незабавни и драстични мерки. Това е резултатът:

Равните линии са китайските региони със случаи на коронавирус. Всеки от тях е имал потенциал да стане експоненциален, но благодарение на мерките, взети в края на януари, всички те спряха вируса, преди да може да се разпространи.

Междувременно Южна Корея, Италия и Иран имаха цял месец да се учат, но не се поучиха. Те започнаха същия експоненциален растеж на Хубей.

Случаите в Южна Корея стават много, но се чудите защо те не се увеличават толкова в Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд или Хонконг? Всички тези страни бяха засегнати от SARS през 2003 г. и всички се взеха поуки. Те научиха колко смъртоносна може да бъде тази епидемия и знаеха, че трябва да приемат сериозно и сегашния случай. Ето защо всичките им графики, все още не са експоненциални.

Засега имаме истории на правителства, които осъзнават заплахата и я сдържат. За останалите страни това е съвсем различна история.

В Южна Корея коронавирусът беше сдържан до първите 30 случая. Пациент 31 беше супер разпространител, който го предаде на хиляди други хора. Тъй като вирусът се разпростраява преди хората да проявят симптоми, по времето, когато властите осъзнаят проблема, вирусът вече е успял да се разпространи. Сега те търпят последиците, но и усилията им за ограничаване се оказват успешни. Италия и Иран вече имат повече случаи от Южна Корея.

Щатът Вашингтон

Вече видяхте как растат случаите в западните страни и колко лоши са прогнозите само след една седмица А сега си представете, че сдържането не се случва като в Ухан или в други източни страни и получавате колосална епидемия. Нека разгледаме няколко случая, като тези в щата Вашингтон, залива на Сан Франциско, Париж и Мадрид.

Щатът Вашингтон е Ухан, но в САЩ. Броят на случаите там нараства експоненциално. В момента е на 140, но има нещо друго интересно, свързано със статистиката със смъртността. В един момент щатът имаше три случая на заразени и един смъртен случай. От други места обаче знаем, че смъртността от коронавируса е между 0,5% и 5% (повече за това по-късно). Как може смъртността да бъде 33%?

Оказа се, че вирусът се разпространява без да е открит от седмици. Това означава, че властите са знаели за само три случая, един от които приключва със смърт. Това е като оранжевите и сивите стълбове в китайската статистика. Властите знаят само за данните, изобразени в оранжево и всичко изглежда добре, но има стотици, може би хиляди истински случаи.

Това е проблем. Вие знаете само официалните случаи, а не истинските. Но трябва да знаете и истинските. Как можете да прецените истинските? Оказва се, че има няколко начина.

Първо, чрез смъртността. Ако имате случай на смърт в своя регион, можете да го използвате, за да познаете броя на истинските случаи. Знаем приблизително колко време отнема заразата до смъртта - средно 17.3 дни. Това означава, че човекът, който е починал на 29 февруари в щата Вашингтон, вероятно се е заразил около 12 февруари. Тогава знаете коефициента на смъртност. За този сценарий използвам 1% смъртност (ще обсъдим по-късно подробностите). Това означава, че около 12 февруари в района вече е имало около 100 случая. От тях само един е завършил със смърт 17,3 дни по-късно.

Сега използвайте средното време за удвояване на случаите на коронавирус. То е 6.2. Това означава, че за 17-те дни, отнели този човек да умре, случаите трябваше да се умножат по ~ 8 (= 2 ^ (17/6)). Това означава, че ако не диагностицирате всички случаи, днес една смърт означава 800 истински случая. Днес щатът Вашингтон има 22 смъртни случая. С това бързо изчисление получавате около 16 000 истински случаи на коронавирус днес. Около официалните случаи в Италия и Иран взети заедно.

Ако разгледаме подробностите, осъзнаваме, че 19 от тези смъртни случаи са от един клъстер, който може би не е разпространил вируса широко. Така че, ако разгледаме тези 19 смъртни случая като един, общият брой на смъртните случаи в държавата е четири. Актуализиране на модела с този номер, ние все още получаваме около 3000 случая.

Този подход на Тревър Бедфорд (американски вирусолог) разглежда самите вируси и техните мутации, за да оцени броя на случаите. Изводът е, че в момента в щата Вашингтон вероятно има около 1 100 случая.

Нито един от тези подходи за изчисление на разпространението на заразата не е идеален, но всички модели водят до едно послание – броят на заразените са много повече от официално откритите.

Това е броят на тестовете, извършени от властите на 3 март. Ето и даните:

Франция обявява общо 1,400 случая (на 10 март) и 30 смъртни случая. Ако използваме горният метод, то в страната има реално заразени между 24 000 и 140 000 души. Таблицата с данните от Китай показва, че когато в Ухан си мислят, че имат 444 случая, те имат 27 пъти повече. Ако Франция смята, че има 1400 случая, може да има десетки хиляди

Испания има много сходни числа като Франция. Това означава, че важат същите правила - Испания вероятно вече има над 20 000 истински случая.

В региона на Мадрид има 17 смъртни случая, което означава, че истинският брой случаи вероятно е между 10 000 и 60 000.

Ако прочетете тези данни и си кажете: "Невъзможно. това не може да бъде вярно". Помислете пак. С броя на случаите в страни като САЩ, Испания, Франция, Иран, Германия, Япония или Швейцария, Ухан вече беше блокиран.

И ако си казвате: "Е, Хубей е само един регион", нека ви напомня, че този регион има население от близо 60 милиона души. Той е с населението на Франция.

2. Какво ще се случи, когато тези случаи на коронавирус се материализират?

Знаем, че коронавирусът вече е тук. Той е скрит и расте експоненциално. Какво ще се случи в нашите страни, когато удари? Това е лесно да се узнае, защото вече имаме няколко места, където се случва. Най-добрите примери са Хубей и Италия.

Процент на смъртност

Световната здравна организация (СЗО) цитира 3.4% като средна смъртност (% хора, които се заразят с коронавирус и след това умират). Това число е извън контекста, така че нека да го обясня.

Това много зависи от страната и момента. Смъртността е между 0.6% в Южна Корея и 4.4% в Иран. Какво е това? Можем да използваме трик, за да го разберем.

Има два начина, по които можете да изчислите смъртността. Първият е броят на смъртни случаи към всички случаи, а вторият е броят на смъртните случаи към затворените случаи. Първият вероятно ще бъде подценяване, тъй като много открити случаи все още могат да завършат със смърт. Второто е надценяване, тъй като има вероятност смъртните случаи да бъдат затворени по-бързо от тези, които ще се излекуват.

Това, което направих, беше да видя как двата метода се развиват във времето. И двете от тези числа ще се сближат до един и същ резултат, след като всички случаи са затворени, така че ако проектирате минали тенденции към бъдещето, можете да предположите какъв ще бъде крайният процент на смъртността.

Степента на смъртност в Китай вече е между 3,6% и 6,1%. Ако проектирате това в бъдеще, изглежда, че той се сближава към ~ 3,8% -4%. Това е двойно повече от сегашната оценка и 30 пъти по-лошо от грипа. Този процент е съставен от две напълно различни реалности – провинция Хубей и останалата част от Китай. В Хубей смъртността е 4.8%, а в останалата част на Китай е 0.9%. Натрупаните данни предполагат, че след края на епидемията в Италия и Иран коефициентът на смъртност ще бъде като в Хубей.

Южна Корея е най-интересният пример за разминаването на двамата статистически модела за изчисление на смъртността. Броят на починалите сред общия брой заразени е само 0,6%, но смъртните случаи сред затворените случаи е около 20%. Ако са взети всички възможни мерки са сдръжане, моето предложение, че смъртността ще остане около 0,5%.

На круизния кораб има 706 случая на зараза и 6 смъртни, но има 100 незатворени случая. Смъртността ще бъде между 1% и 6,5%.

Какво можете да заключите:

Страните, които са подготвени, ще видят смъртността от ~ 0,5% (Южна Корея) до 0,9% (оставаща част от Китай). Останалите ще отбележат смъртност между 3 и 5%.

Казано по друг начин: бързото действие драстично намалява смъртните случаи 10 пъти.

Какъв ще бъде натискът върху системата

Около 20% от случаите се нуждаят от хоспитализация, Около 5% от случаите се нуждаят от отделението за интензивно лечение, а около 1% се нуждаят от включване на животоподдържащи машини. Проблемът е, че тези машини не се произвеждат и купуват бързо. Преди няколко години в САЩ имаше само 250 такива машини. Това означава, че ако имате само 100 000 инфектирани, ще се нуждаете от 1000 такива машини. В системата обаче няма дори достатъчно маски за предпазване на медицинския персонал.

Страните като Япония, Южна Корея, Сингапур и китайските провинции, извън Хубей, се оказаха подготвени. Поради това и смъртността там е ниска.

В Ухан, Италия и Иран обаче медицинските работници прекарват часове с една и съща предпазна екипировка, защото друга няма. В резултат на това те не могат да напуснат заразените зони с часове. Когато го правят, те рухват от умора и дехидратация. Смени вече не съществуват. Пенсионирани лекари са викани да запълнят недостига. Хората, които нямат представа за това какво се случва, се обучават за една нощ, за да изпълняват критични роли. Всички са на повикване, винаги. Докато не се разболеят. А това се случва често, защото те са в постоянна експозиция на вируса, без достатъчно предпазни средства. Когато това се случи, те трябва да бъдат в карантина в продължение на 14 дни, през които не могат да помогнат. В най-лошия случай, те са мъртви.

Най-лошото е в отделенията, когато пациентите трябва да споделят вентилаторите за поддържане на живота. Те няма как да бъдат споделени и лекарите трябва да определят кой да живее и кой да умре.

Точно това е, което определя смъртността. Ако искате вашият град или вашата страна да бъдат част от 4%, не правете нищо днес.

Какво трябва да направите?

Изравнете кривата. Това е пандемия и това е факт, който не може да бъде елиминиран. Но това, което можем да направим, е да намалим въздействието му.

Най-добрият пример е Тайван, който е изключително свързан с Китай и все още има по-малко от 50 случая.

Социално дистанциране

Има едно много просто нещо, което можем да направим и което работи - социално дистанциране. Ако се върнете към графиката на Ухан, ще си спомните, че щом бяха наложени ограниченията, случаите спаднаха. Това е така, защото хората не са взаимодействали помежду си и вирусът не се е разпространявал.

Проучванията са показаи, че този вирус може да се разпространи в рамките на 2 метра, ако някой кашля. В противен случай капчиците падат на земята и не ви заразяват. Най-лошата инфекция става чрез повърхности: Вирусът оцелява с часове или дни на различни повърхности. Ако се държи като грип, може да оцелее седмици на метал, керамика и пластмаса. Това означава, че неща като ключалки, маси или бутони на асансьори могат да бъдат ужасни вектори за заразяване.

Единственият начин наистина да се намали това е със социалното дистанциране: Да запазим хората колкото е възможно повече вкъщи, колкото е възможно по-дълго, докато това не се оттегли. Това вече е доказано в миналото. А именно през пандемията от грип през 1918г.

Можете да видите как Филаделфия не е действала бързо и има голям пик на смъртността. Сравнете това със Сейнт Луис, където властите действат бързо.

След това погледнете Денвър, който прие мерки и след това ги разхлаби. Те имаха двоен пик, като вторият е по-висок от първия. Данните показват, че предприемането на мерки 20 дни по-рано намалява наполовина смъртността.

Италия най-накрая разбра това. Първо заключиха Ломбардия в неделя, а един ден по-късно, в понеделник, осъзнаха грешката си и решиха, че трябва да заключат цялата страна. Ще отнеме една-две седмици, за да се види разултата. Спомнете си графиката на Ухан: между началото на блокдата и момента, в който официалните случаи започнаха да намаляват. Нужни бяха 12 дни.

Как политиците могат да допринесат за социалното разстояние?

Въпросът, който политиците си задават днес, не е дали трябва да направят нещо, а по-скоро какво е подходящото действие. Единствените два варианта, които те имат пред себе си, са ограничаване и смекчаване.

Сдържането гарантира, че всички случаи са идентифицирани, контролирани и изолирани. Сингапур, Хонконг, Япония или Тайван се справят много добре в това. Те много бързо ограничават хората, които влизат, идентифицират болните, незабавно ги изолират, използват тежки предпазни средства, за да защитят здравните си работници, проследяват всичките им контакти, поставят ги под карантина... Това работи изключително добре, когато сте подготвени и го правите рано, и не е необходимо да разрушавате икономиката си, за да го направите.

Мащабите на сдържането в Китай, например, бяха умопомрачителни. Те са имали до 1800 екипа от по 5 души, всеки проследяващ всеки заразен човек. Всеки, с когото са взаимодействали, след това всички, с които са взаимодействали, и са изолирали групата. Ето как успяха да овладеят вируса в държава от милиарди.

Това не са направили западните държави. И сега вече е късно. Към днешна дата САЩ има три пъти повече случаи, които Хубей имаше по времето, когато бе блокиран. Сега сдържането вече не е достатъчно. След като стотици или хиляди случаи нарастват сред населението, предотвратяването на повече от идването им, проследяването на съществуващите и изолирането на контактите им вече не е достатъчно. Следващото ниво е блокирането на социалните контакти. Целта му е намаляване на степента на заразяване. Без тази мярка един заразен обикновено прехвърля вируса средно на трима души. Целта е този коефициент да бъде сведен под 1.

Тези мерки изискват затваряне на фирми, магазини, училища... Колкото по-лошо е положението ви, толкова по-тежко трябва да бъде социалното дистанциране. Колкото по-рано наложите тежки мерки, толкова по-малко време ви е необходимо да ги спазвате и по-малко хора ще се заразят. Това трябваше да направи Ухан. Това е принудена да стори Италия. Защото когато вирусът е разгневен, единствената мярка е всички заразени области да спрат да го разпространяват наведнъж.

С хиляди официални случаи - и десетки хиляди истински такива - това трябва да правят страни като Иран, Франция, Испания, Германия, Швейцария или САЩ. Но те не го правят.

Някои бизнес работят от вкъщи, което е фантастично. Някои масови събития се спират. Някои засегнати райони са в карантина. Всички тези мерки ще забавят вируса. Но това не е достатъчно да достигнем скорост на предаване под 1, за да го убием.

И ако не можем да направим това, трябва да го приближим до 1 за възможно най-дълго, за да изравним кривата.

Италия затягаше мерките постепенно. За съжаление, това даде ценно време за разпространение на вируса. Ако искате да сте в безопасност, направете го в стил Ухан. Хората може да се оплачат сега, но ще ви благодарят по-късно.

Малко статистика за бизнеса

Ако вашата компания има 100 служители в района на щата Вашингтон, където има 11 смъртни случаи от коронавирус, то има 25% вероятност поне един от служителите ви да бъде заразен. Ще трябва незабавно да влезете под карантина.

Ако вашата компания е в Париж и има 250 служители, днес има 0.85% вероятност някой от вашите служители да има коронавирус, а до утре ще е 1.2%. Ако това ви е достатъчно, трябва да затворите офиса си.

Този модел е приложим за всички публични институции. Ако все още се колебаете, защото никой не проявява симптоми, просто осъзнайте, че 26% от заразите се случват, преди да има симптоми.

Този теоретичен модел показва различни общности. Едната не предприема мерки за социално дистанциране, едната ги предприема по-рано, а другата по-късно. Всички числа са напълно измислени (избрах ги да приличат на случилото се в Хубей, с ~ 6000 ежедневно нови случаи в най-лошия случай). Те са просто там, за да илюстрират колко важни могат да бъдат тези решения. Можете да видите, че еднодневното забавяне достига максимум по-късно и по-високо, но след това ежедневните случаи се сближават до нула.

Но какво да кажем за кумулативните случаи?

В този теоретичен модел, който много наподобява Хубей, забавянето с един ден създава 40% повече случаи. Така че, може би, ако властите на Хубей бяха блокирали града на 22 януари, а не на 23-ти, те биха могли да намалят броя на случаите с изумителните 20 000.

И не забравяйте, че това са само случаи. Смъртността ще бъде много по-висока, тъй като не само ще има директно 40% повече смъртни случаи. Ще има и много по-голям срив в системата на здравеопазването, което ще доведе до 10 пъти по-висока смъртност, както видяхме по-горе.

Така че еднодневната разлика в мерките за социално дистанциране може да завърши с експлодиране на броя на смъртните случаи в общността ви чрез умножаване на повече случаи и по-висока степен на смъртност. Това е експоненциална заплаха. Всеки ден има значение.

*Томаш Пуейо (Tomas Pueyo) e автор в американското онлайн издание Medium. Той е специализирал поведенческа психология в Станфорд.