В дълбините на европейска пещера живее най-мързеливото и невзрачно създание, наричано някога дракон. С кожа в телесен цвят, то си е спечелило прозвището “човешка риба”.
Протеят от вида Proteus anguinus със своите сладки, къси крайници всъщност е земноводно – вид саламандър, адаптирал се към живот в условия на вечен мрак. Този начин на живот довел до появата на недоразвити очи покрити от слой кожа, което пък накарало Чарлз Дарвин да нарече вида “останка от древен живот”.
Очите на протея засичат наличието на светлина, но само толкова. Това означава, че малките странни създания са на практика слепи, за сметка на това компинсират с добро обоняние, подводен слух и способността да засичат движения във водното си обитание.
Между 2010 и 2018, изследователи уловили, маркирали и хванали повторно няколко протея в пещери в източната част на Босна и Херцеговина. На база честота на срещите, учените преценили че там живеят 26 възрастни протея. 8-годишните наблюдения накарали изследователите да заключат, че животните не обичат да се движат особено.
Голяма част от тях били изминали по-малко от 10 метра в рамките на няколко години.
Един екземпляр се оказал по-мързелив от останалите. Той бил открит на съвсем същото място цели 2 569 дни след първоначалното му засичане. Това прави 7 години! Факти от биологията на протеите обяснява този невероятен подвиг.
Малките създания живеят по цял век. И все пак за толкова малко животно с тегло до 20 грама и дължина 30 см, това е впечатляващо. Протеите просто си стоят и не правят почти нищо, което може би е причината за дълголетието им.
Създанията са способни на този мързел, благодарение на изключително бавния си метаболизъм. Те ядат охлюви и ракообразни, но могат да оцелеят години без храна.
Липсата на хищници в пещерите също допринася за заседналия им начин на живот.
Освен това се размножават на всеки 12 години и произвеждат по 35 яйца.
Със сигурност протеите могат да бъдат много бързи, когато решат – някои лесно успели да се изплъзнат на шумните учени, като преплували десетки метри.
Изследователите не знаят със сигурност дали маркираните животни не са се впуснали в приключение, докато не са били наблюдавани, преди да се върнат на любимата си позиция.
Те обаче открили, че протеите се отличават със слабо генетично разнообразие, подсказващо че наскоро популацията се е смалила или е с висока степен на инбридинг, което още веднъж сочи към изключително заседнал начин на живот.
Подобна липса на генетично разнообразие не била открита при словенските популации от протеи, затова са нужни по-нататъшни изследвания, които да установят дали начинът на живот на проучената наскоро популация е характерна и за останалите видове.
Източник: sciencealert.com
