Днес, 5 януари в 09:47 българско време, Земята премина през точката си на перихелий - най-близката си позиция до Слънцето от своята орбита.
Нашата планета се движи по елиптична орбита и днес ще бъде най-близо до Слънцето - на разстояние 147 091 144 км по данни на Time&Date.
Това означава, че на този ден Слънцето ще има най-голям видим размер. В перихелий Земята е с около 5 милиона километра по-близо до Слънцето, отколкото в афелий (най-далечната от Слънцето точка орбитата на Земята), когато ще е на 152 095 295 км.
Думите перихелий и афелий идват от древногръцки, където "пери" означава близо, "афо" означава далеч, а Хелиос е богът на Слънцето. Заедно те се наричат апсиди - точките на най-малко или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита около друго астрономическо тяло.
Днес слънчевият диаметър ще изглежда малко по-голям, отколкото в ахелий като разликата е незабележима за човешкото око.
През 2020-та година Земята преминава през перихелий на 5 януари, а през афелий - на 4 юли в 14:34.
През 2021 това ще се случи на други дати - 2 януари и 6 юли съответно.
Датите, когато Земята достига крайните точки на орбитата си, не са фиксирани поради измененията в ексцентричността й. През 1246 г. декемврийското слънцестоене е било на същия ден, когато Земята е достигнала перихелия си. Оттогава датите на перихелиите и афелиите се местят с един ден на всеки 58 години. В краткосрочен план, датите могат да варират до 2 дни от една година до друга.
Математиците и астрономите са изчислили, че през 6430 г., след 4000 години, времето на перихелия и на мартното равноденствие ще съвпаднат.
Количеството слънчева енергия, достигащо Земята в перихелия, е с 6.9% повече, отколкото в афелия, тъй като разстоянието от Земята до Слънцето в афелий е с 3.4% повече. Това се дължи на закона на обратните квадрати, според който стойността на дадена физическа величина в дадена точка в пространството е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието от източника на полето, което характеризира тази физическа величина.
Тъй като Южното полукълбо е наклонено към Слънцето приблизително по същото време, когато Земята е най-близо до Слънцето, през годината то получава малко повече слънчева енергия от Северното полукълбо. Този ефект обаче е много по-малък от промяната на общата енергия, дължаща се на наклона на земната ос, и освен това по-голямата част от излишната енергия се абсорбира от огромното количество вода в Южното полукълбо.
Съществува заблудата, че сезоните на Земята се променят заради различното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкова е по-студено и би трябвало да е зима. Но сега е януари и е зима и фактът, че Земята преминава през най-близката точка от своята орбита, не е свързан със сезоните.
Причината за промяната на сезоните е наклонът на земната ос спрямо равнината на въртенето на Земята около Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната равнина.
Тъй като нашата планета сега е най-близо до Слънцето по своята елиптична орбита според закона на Кеплер тя ще се движи по-бързо, отколкото след половин година.
Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афeлий - 29,27 км/сек.
Това означава, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, отколкото зимата с цели пет дни.
