Родната сурвачка се прави от дрян и това не е случайно. Дрянът е най-жилото дърво, то първо цъфти, последно връзва.

Всъщност сурвакницата е магическата пръчица на българите. В нея се преплитат и езическото и християнското. Фактът, че се пожелава здраве с потупване на клонка, част от езическата традиция. Клонката може да е вечно зелена, каквато е за северните народи елхата, може да е дрянът, както е при нас. Самото окичване на дръвчето също е езически елемент, който идва от древността.

Пуканките, които слагаме на сурвачката, са зрънца царевица, които се разпукват и избуяват. Гевречатата пък са малки хлебчета, а хлябът е благодарност за урожая през годината. Лъскавите лентички са символ на светлината. Нашите баби са слагали още сушени сливи, парченца ябълка, чушки, орехи, прежда или вълна, парички – всичко това, за да покаже и предизвика изобилия.

Правили са сурвакницата в края на годината, за да бележат края, но и началото на следващата, която започва на 1 януари – Васильовден.

Задължително дряновите клонки се привързват в полукръг и в крайна сметка сурвачката заприличва на единично или двойно кирилско "Ф". Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е просто пръчка.

Сурвакането започва сутрин рано, или още в първите часове на празника. Младите сурвакари отиват при стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по гърба им изричат благопожелания за здраве, берекет и късмет. Никой не се отказва от сурвакането, защото то е магия и прави думите на сурвакарите по-реални. Даже се е вярвало, че колкото по-силни са ударите, толкова по-скъпи са наградите за нетърпеливите сурвакари.

Сурвакането има древен предхристиянски характер, нищо че не е ясно кой точно – траки, славяни или прабългари са го използвали. Името на обичая – сурвакане, името на магическата пръчка – сурвачка, както и нареждането – сурва, сурва, са дали основание на изследователите да свържат този обичай с прабългарите, имайки пред вид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья.

Ясен е обаче смисълът на сурвакането – то има за цел да измоли успешна нова година.

Едно от най-популярните наричания е това:

Сурва сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!