Новият главен прокурор и бъдещето на прокуратурата са водеща тема за вестниците в четвъртък.

"Не виждам дискусия за конституционна реформа. Виждам полически заявки в най-общ план и се цитира Конституцията. Никой не е казал какво иска да променя в Конституцията", заяви новият главен прокурор Иван Гешев минути след като встъпи в длъжност. Този месец държавният глава Румен Радев обяви, че има намерение да иниицира промени в основния закон на страната и част от тях ще са свързани с ролята на прокуратурата. Той вече обсъди този въпрос с представители на академичната общност, а в четвъртък ще се срещне и с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати. Според Иван Гешев обаче дебатът е трябвало да започне едва след конкретно предложение за промяна. "Когато инициираш дебат, логично е да го направиш, когато имаш тема. Темата трябва да е конкретна. За мен не е ясно каква е темата на дебата, когато стане ясна, ще кажа моето лично мнение. Сигурен съм, че и прокуратурата ще каже своето мнение. Смятам след Нова година да свикам консултативен съвет от изтъкнати юристи към главния прокурор, от които също ще бъде поискано становище. Едва тогава цялостно прокуратурата ще излезе със своето становище. Това към момента е политически въпрос, в него няма право", заяви той. Гешев се оплака, че го чака "най-тежкият мандат", защото прокуратурата е подложена на "много атаки, които целят дестабилизация"." -в. "Дневник".

"Пазете прокуратурата, г-н Гешев. Уважавайте съдиите, но не грантовите и онези, които под тогата си крият политически амбиции, призова предшественикът му Сотир Цацаров. На церемонията, която се проведе в зала "Тържествена" на Съдебната палата, присъстваха десетки юристи и представители на властта, сред които правосъдният министър Данаил Кирилов, председателят на парламента Цвета Караянчева и външният министър Екатерина Захариева, вътрешният министър Младен Маринов, конституционни съдии, бившите главни прокурори Никола Филчев и Васил Мръчков, представители на академичната общност, членове на ВСС, ИВСС. Бившият главен прокурор и новоизбран председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров пръв взе думата за изказване и предаде поста на приемника си. "Вчера, на 17 декември, приключи моят мандат като главен прокурор. За мен бе огромна чест и предизвикателство. Г-н Гешев, аз нямах лесен мандат. Няма да имате и вие. Лесен мандат в съдебната власт имат само хората, които не правят нищо. Благодаря, колеги, за усилията и спечелените битки. Може би трябва да благодарим и на онези, заради чиито лични битки, ние станахме по-силни. Първото предизвикателство към Вас, г-н Гешев, са започналите т.нар. консултации за т.нар. промяна в Конституцията. Надявам се, че те не целят евтин ПР. Каквито и да са тези дебати, прокуратурата ще остане в съдебната власт, само така тя може да работи без да е подчинена на политически интереси. Това, което мога да Ви кажа, г-н Гешев, е пазете прокуратурата, пазете хората в нея, защото без тях тя е нищо! Уважавайте съдиите, но не грантовите и онези, които под тогата си крият политически амбиции ", заяви Цацаров. "Благодаря на колегите, че ме подкрепиха в последните трудни месеци. Аз съм главен прокурор вече благодарение на тези хора. Ние показахме какво можем, когато имаме обща цел. Ще се справим с това, което предстои. А предстои да оправдаем очакванията на хората, които ни плащат заплатите - гражданите - за справедливост..." - в. "Стандарт".

"В българското законодателство няма място за фигура, която да контролира главния прокурор, убеден е проф. Близнашки, който е доктор по конституционно право. Според него Иван Гешев има всички необходими качества, за да изпълнява длъжността главен прокурор. Проф. Георги Близнашки изтъкна в предаването "Още от деня", че Иван Гешев беше избран с убедително мнозинство. Познава като много добър професионалист и човек на действието. Затова очаква от него да работи енергично, със замах, с по-малко думи, с повече ефективни действия, които да отговорят на исканията от обществото. Успоредно с това, по думите на проф.Близнашки, прокуратурата се нуждае от повече обяснения за нейната дейност и от по-голяма обществена енергия, която да ги подкрепя. Експертът е на мнение, че главният прокурор се нуждае от засилена бдителност на обществото, а не от независим главен прокурор. Подобна длъжност, според него, е юридически нонсенс - нещо, което не е характерно за европейското право. В случай, че се стигне до ситуация да се проверява главния прокурор, проф. Близнашки препоръчва: "Има едно елегантно, просто, изискано решение. То е ad hoc, ако се стигне до подобна ситуация, да се назначи прокурор от ВСС, който да предприеме независимо разследване и да представи своите заключения пред същия този ВСС." - в. "24 часа".

Развитието по европейския пакет "Мобилност" също е сред актуалните теми.

"Европейската комисия може да предложи нови законодателни предложения по отношение на промените в правилата за международните пътни превози. Това заяви премиерът Бойко Борисов в профила си във Фейсубк по повод новината, че промените по пакет "Мобилност" може да бъдат спрени заради това, че са в противоречие с целите, които си постави Европейската комисия за борба с климатичните промени. "Европейската комисия е приела на вчерашното си заседание в Страсбург решение за изготвяне на оценка на въздействието", обяснява премиерът като добави, че е информиран от българския еврокомисар Мария Габриел. "Причината за решението на комисарите е, че новите правила по пакета "Мобилност" и особено разпоредбата камионите да се прибират празни в страната, които бяха договорени преди седмица, не помагат, а напротив - пречат на усилията за опазването на околната среда", написа още Борисов." - в. "Монитор".

"Европейската комисия спира пакета "Макрон". Подобни заглавия вероятно са зарадвали не един собственик на транспортна фирма в България, но са, меко казано, неверни. Всъщност се случва точно обратното, пише кореспондентът на "Капитал" в Брюксел. По-рано днес базираното в белгийската столица издание "Политико" писа, за взето днес "нечувано" решение на Еврокомисията в полза на противниците на промените - България, Румъния, Полша, Унгария, Латвия, Литва. Според "Политико" е постигнато отстъпление от "триалозите", на които пакетът бе обсъден с европарламента и Европейския съвет, когато бяха приети възможно най-рестриктивните за страните в източната част на ЕС мерки. Най-пагубно за българските транспортни фирми е правилото камионите да се връщат в страната на собственика на всеки осем седмици. "Капитал" пише обаче, че днес е станало ясно, че групата на недоволните не стига за формиране блокиращо малцинство. За останалите страни изискванията за връщане на камионите са несъществени. Аргументът на България - че връщането на камионите празни увеличава замърсяването и противоречи на току що предложения от ЕК "Зелен пакт", не подтикна ЕК да задейства едно от правомощията си - да изтегля законодателни предложения, ако те се отличават твърде много от първоначално предложените текстове, информира изданието. Вместо това, ЕК се е ангажирала да направи оценка за въздействието на новите правила - за завръщане на камионите и някои ограничения пред интермодалния транспорт и ако открие негативи, да предложи ново законодателство в областта. Това е слабо утешение за страните, които са недоволни от новите правила, тъй както, първо, оценката на ЕК може да не открие негативи, а второ, предложенията й след това да не бъдат приети, коментира "Капитал". На практика днес може да се каже, че България окончателно загуби битката по пакета "Макрон" в транспорта, заключава публикацията. Правителството вече даде заявка, че ще заведе дело в Европейския съд, тъй като счита част от мерките като непропорционални или нарушаващи договорите за ЕС." - в. "Дневник".

Вестниците съобщават също за поднесеното извинение от Ангел Джамбазки към двамата евродепутати, които се обидиха заради негови думи, свързани с етническата им принадлежност.

"Евродепутатът Ангел Джамбазки се извини за расистките си коментари, отправени към двама депутати от транспортната комисия на Европарламента. "Аз съм българин с корени в днешна Македония, Сърбия, дори Турция, и не бих се обидил, ако някой ме нарече българин от Македония. Но след като те са се почувствали обидени и искат извинения, те ги имат", каза Джамбазки. Но няма извинение за начина, по който беше прокаран скандалният пакет "Мобилност", за уж екологична политика да кара хиляди камиони да замърсяват въздуха, уж социалисти да лишават Източна Европа от работни места и уж европейци да дават бизнес на Турция и на Русия. Това също заслужава извинение", добави той. Председателят на институцията обаче все още може да наложи санкция на нашия евродепутат. За такава продължават да настояват и засегнатите - французойката Карима Дели и германецът Исмаил Ертуг. "Свикнали сме да сме на различни мнения по различни въпроси - това е нормално. Но когато един колега не е работил никога по темата, плюс, че никога не сме се познавали и отиде пред медиите, и започне да ме обижда - трябва да реагирам", заяви евродепутатът Исмаил Ертуг от СПД." - в. "Труд".

"Евродепутатът от СПД Исмаил Ертуг обясни, че е свикнал и е нормално в ЕП да са на различни мнения. Той обаче нямало как да остане безучастен, когато негов колега, с когото не се познават пряко, отиде пред медиите и започне да го обижда. Припомняме, по-рано стана ясно, че европарламента проверява изказване на Джамбазки, свързано с двамата евродепутати от парламентарната транспортна комисия. Повод за проверката са думи на Джамбазки в български медии с думите, че председателят на парламентарната транспортна комисия Карима Дели е "французойката от алжирски произход", а един от авторите на променените правила за международните пътни превози Исмаил Ертуг - "германец от турски произход"..." - в. "Стандарт".

Всекидневниците информират също, че български бизнесмен е замесен скандала с австрийската Партия на свободата.

"Български гражданин се оказа замесен в скандала с австрийската Партия на свободата, писа местният сайт oe24.at, цитиран от БГНЕС. Той е направил дарение от 55 000 евро, а срещу това очаквал съдействие за осъществяването на финансова сделка през 2018 г. Това разказва пред сайта бившият евродепутат и член на Партията на свободата Барбара Капел, която е била лобистът в сделката. По това време партията беше част от управляващата коалиция в страната, а през лятото се оказа замесена в корупционен скандал, заради което напусна властта. Капел проговаря, тъй като се страхува от българина, който е посочен само с инициал С. Двамата се познавали от години. Барбара Капел признава, че е получила 55 000 евро в брой от С., който често пребивавал във Виена. Те са се срещали три пъти в луксозен хотел в австрийската столица. Капел твърди, че сумата била дадена в знак на благодарност за опита ѝ да се намеси в полза на бизнесмена за изкупуването на българско пенсионно осигуряване от австрийски концерн. "Нямаше нищо незаконно. Приех партийно дарение и го предадох коректно по-нататък", оправдава се Капел. Бившият евродепутат разказва, че през 2018 г. С. заедно с бизнес партньора си е искал да изкупи българския пенсионен фонд от застрахователен концерн. "Вече бяха инвестирани 8 млн. (евро - б.р.). Сделката обаче спря и бях помолена да се намеся", заяви Капел. Тя получава одобрението на партийния ръководител Хайнц-Кристиан Щрахе, който, обаче, настоява С. "да дари нещо за партията". На въпроса ѝ "Колко?", Щрахе бил отговорил: "100 000". Българинът обаче дал 55 000 евро, разказва Капел. Тя предала парите на "посредник", който трябвало да ги предаде по-нататък..." - в. "Сега".

"Барбара Капел, политик от крайнодясната Партия на свободата в Австрия, направи сензационни разкрития за финансов скандал, в който има и следа на български бизнесмен, който живее във Виена. Това пише сайтът "oe24"... По нейните думи през 2018 г. българинът и неговият партньор са искали да изкупят пенсионното дружество от австрийска застрахователна компания. Тъй като сделката е била блокирана, бизнесменът поискал среща с Капел, за да я помоли да му съдейства. Сумата от 55 000 евро, предадени в плик в рамките на три срещи във виенски хотел, са били в знак на благодарност за извършената от услуга от нея. Покупката обаче не се е състояла и сега бизнесменът си иска парите обратно. "Страхувам се. Предприемачът е доста опасен. Той си иска парите обратно", разказва Барбара Капел. Според нея всичко, което тя е направила, е напълно законно - приела е дарението за партията и го е предала по каналния ред. Това е вторият корупционен скандал в рамките на партията, след като правителството на Себастиан Курц падна след аферата "Ибисагейт" с бившия вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе , в което се представя като племенница на руски олигарх и казва, че иска да инвестира около 250 милиона евро в Австрия. Щрахе й обяснява как да дари пари на неговата партия посредством сигурна неправителствена организация. Това се е случило три месеца преди парламентарните избори в Австрия в началото на 2018 г., което доведе до идването на власт на Партията на свободата." - в. "Стандарт".

"Вестник "Курир" съобщи, че срещу Барбара Капел се води разследване. А австрийската прокуратура уточни, че досега нито тя, нито българският бизнесмен са обвинени в някакво престъпление. Според медиите в рамките на разследването бившата евродепутатка е казала, че е била просто куриер. Предавала е получените пари в един парламентарен клуб на партията си. Появиха се и нови детайли. Пред изданието "Йостерайх" Барбара Капел е заявила, че българският бизнесмен преди това помолил за "намеса", защото една сделка "буксувала". Тя поискала одобрение за такава "намеса" от тогавашния партиен лидер и вицепремиер Щрахе, а той отговорил: "След като влагаш толкова усилия, за да му помогнеш, той трябва да направи дарение за партията." И уточнил сумата: 100 хил. евро. Вестник "Щандарт" пише днес, че в отговор българинът наистина платил, но само 55 хил. Във фейсбук Хайнц-Кристиан Щрахе твърди, че разказаното от бившата евродепутатка е "чиста лъжа". Според "Йостерайх" щедрият дарител е именно български бизнесмен с инициал С., който заедно със свой бизнес партньор се опитвал да откупи български пенсионен фонд от един голям австрийски застрахователен концерн. Той помолил Барбара Капел за "намеса", след като вече бил инвестирал осем милиона евро в сделката, която обаче тъпчела на място. Пред изданието Капел описва предаването на парите така: "Срещнахме се три пъти в един петзвезден хотел на "Рингщрасе". Парите бяха в плик." За българския бизнесмен тя обяснява: "Телефонът му се подслушва. Знам още, че срещу него се води разследване. Той е по-скоро опасен човек, твърди се, че е бивш агент на българските тайни служби." Изданието "Йостерайх" пише още, че разполага с документи, според които срещу българския бизнесмен се води разследване за пране на пари. В публикация на българското разследващо издание "Биволъ" отпреди няколко дни се твърди, че става дума за живеещия във Виена предприемач Стоян Стайков, "приближен на бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов". "Биволъ" разговарял по телефона с бизнесмена, според когото парите, 75 хил. евро по неговите думи, били личен заем за Барбара Капел. Той казал още, че в Австрия върви прокурорска проверка, поискана обаче лично от него..." - в. "Дневник".