Тази седмица бяха публикувани резултатите на учениците от международния тест PISA. Те бяха представени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).

Резултатите от изследването показват краха на българското образование в сравнение с останалите държави в Европейския съюз, а в сравнение със средните резултати в ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) по всички критерии сме под средното ниво.

Българските ученици показаха слаби резултати по всички показатели - четене, математика и природни науки, в рамките на изследването PISA, провело се миналата година, което обхваща 600 хиляди ученици от 79 държави. В българия изследването е проведено в 197 училища между 6900 ученика. Изследването се провежда на всеки 3 години и за разлика от предишни години, в които точките на българските деветокласници са се увеличавали, макар и незначително, този път проучването показва сериозни недостици на знания по всички показатели. Най-голям провал има при природните науки, където България е регистрирала втория най-голям спад от всички 79 държави, обхванати от PISA.

Примерни задачи от PISA 2018 можете да видите тук.

Резултатите по математика на българските ученици са 436 точки от средно за ОИСР 489 точки, по четене българските ученици са извоювали 420 точки от средно за ОИСР 487 точки, а по природни науки - 424 от средно за ОИСР 489 точки.

Според данните, 31.9% от българските ученици не достигат минималното второ ниво по който и да е от трите показателя, което ги прави функционално неграмотни.

PISA не е просто индикатор на запаметеното до този момент, каквато е една българска матура. Тестът има за цел да установи как учениците осмислят и прилагат наученото в реални ситуации. Изследването установява доколко учениците могат да осмислят един текст, да боравят с абстракции, да различават факти от мнения и дали забелязват причинно-следствените връзки в тях. Резултатите показват готовността им да се справят със сложни понятия и идеи, както и да мислят критично.

Според данните от PISA, през 2015 г. 41.5% от българските ученици не покриват минимална четивна грамотност. През 2018 г. този процент се е увеличил до 47% - двойно над средното за държавите от ОИСР, в която членуват 36-те най-развити пазарни демокрации. На практика тези ученици не могат да разберат какво са прочели. В същото време и без друго ниският дял на представящите се на най-високо ниво в четенето с разбиране е намалял още повече - от 3.6% до 2%. За сравнение - средният дял на учениците, представящи се на най-високо ниво по този показател в ОИСР, е 9%. Резултатите в четенето поставят България в една група с Румъния (която все пак ни води с малко), Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания и др. и на последно място в ЕС.

Спад има и в резултатите по математика на българските ученици, макар и не толкова сериозно. Нарастнал е делът на учениците, които не покриват минималното второ ниво, тоест те са функционално математически неграмотни - от 42% до 44%, точно 20% над средното за ОИСР. Тези ученици не умеят да превръщат базови житейски ситуации в математически задачи, като например да обърнат цената на дадена стока от една валута в друга или да сравнят разстоянието на два алтернативни маршрута. Само 4% от българските ученици се представят на най-високо ниво в математическите тестове. Тези ученици показват способност да намерят математическото отражение на сложни реални ситуации, както и да оценяват и сравняват различни стратегии за разрешаването им.

Най големия крах е в природните науки - до 2015 г. те са традиционно най-силната сфера на представяне на българските ученици, но през 2018 г. нивото пада до най-ниската си точка от 2006 г. насам. В бележките на ОИСР за България се посочва, че става въпрос за "едно от най-големите влошавания през този кратък период (от 2015 насам) сред всички страни, участващи в PISA". Всъщност това е второто най-голямо влошаване сред 79-те държави, като по-зле е само Грузия.

Делът на фукционално неграмотните български ученици в природните науки е 47%. Това се случва въпреки насочените усилия на МОН за профилиране към точните и природни науки, включително с повишен фокус върху научните извънкласни дейности. И по този показател България бие повече от двойно средното ниво на функционална научна неграмотност на страните, членуващи в ОИСР. Учениците в тази група не могат да правят дори най-прости заключения на научна основа.

Делът на справящите се на най-високо ниво в природните науки също пада - от 2.9% до 2%.

Резултатите от изледването коментира министърът на образованието Красимир Вълчев в ефира на Нова телевизия тази сутрин.

„Трябва да променим нашите изпитни формати. Ще го направим за първи път догодина”, заяви министър Вълчев, това да бъде част от промяната във фокуса на системата от тази година, образованието да се насочи в развиването на умения, а не към трупането на енциклопедични знания. Равносметката се прави и по повод последните резултати от международното проучване PISA, заяви министърът.

„Нашата система дава повече знания, но по-трудно ги трансформира в умения за функционална пригодност за живота”, коментира Вълчев.

На въпроса "Защо учениците понижават оценките си?" министърът заяви, че от 2000 г. насам няма влошаване в резултатите на учениците, а по-скоро стабилни резултати, което е вярно ако се сравнят данните от 2000 година и 2019г., без да се взема е предвид, че през първата година на провеждането на изследването българските ученици са имали най-слабите си резултати, но в последващите години макар и плахо са ги подобрявали, до момента в който отново са понижени спрямо предходните години. „Имало е години и с по-ниски резултати, но това са нормални статистически колебания”, смята още министърът.

„Не трябва да драматизираме отрицателната разлика. Проблемът по-скоро е, че нямаме подобрение в дългосрочен период. Няма и как да има подобрение, защото това все още е старата система, старите програми”, коментира Вълчев и все пак трябва да се има в предвид, че Вълчев заема поста като министър на образованието и науката от 4 май 2017 г..

Той обясни и какво точно измерва проучването PISA. „Една задача по PISA е елементарна като математически алгоритми, но изисква транслиране на житейска ситуация в математическа задача”, каза министърът. Което говори, че българската образователна система дава теоретични знания, които учениците не могат да прилагат в ежедневието и да работят с това, което са научили.

Вълчев заяви, че променят учебните програми от 2016 г. Конкретно този випуск, участвал в изследването, са по старите учебни програми, по неговите думи. По старите програми учителите препускат по материала и нямат възможност да отделят време за утвърждаването му. Министърът казва още, че целят да намалят дълбочината на темите. "Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, но по-малко от това”, каза Красимир Вълчев.  

Грешката, която осъзнават в министерството по думите на министъра е, че учебната ни система не е насочена към усвояването на умения, а по-скоро към теория и тя трябва да се пренасочи. "Това е, с което закъсняхме”. Целта на промените е в по-голяма степен да се стимулира интересът към ученето у децата.  

През месец октомври публикувахме материал, в който даваме пример и представяме причини за постиженията на финландската образователна система, по думите на гостуващата в Димитровград финландка Мариане Линдблат. И там се посочва това, което осъзнава и министерството след резултатите от изследването PISA - че българското образование дава теория, а финландския модел е насочен към практичното приложение на знанията.

Според министъра една от мерките, които ще вземе министерството е че, „Трябва да променим нашите изпитни формати. Ще го направим за първи път догодина”. Това съобщи в ефира на "Здравей, България" министърът на образованието Красимир Вълчев.

По резултати от предходното изследване - PISA 2015 се откроява и друга тревожна тенденция сред 15-годишните у нас. Всички показатели за тормоза в училище у нас са по-високи от средните за ОИСР, а по физически тормоз заемаме незавидното второ място сред 54 държави, включили се в тази част на изследването. У нас 9,1% от децата казват, че са били бити или блъскани от други ученици поне няколко пъти в месеца. Само Хонконг ни изпреварва по дял на учениците в тази група – 9,5%. Сравнително висок процент деца докладват същото в Япония (8,9%), Катар (8,8%), Тунис (8,6%) и Латвия (8,4%).