На посещение в димитровградската градска библиотека "Пеньо Пенев" преди няколко дни пристигна директорът на библиотеката във финланския град Порнайнен, Мариане Линдблат.

Мариане посещава за 2-ри път Димитровград и местния дом на книгата, като предното й посещение бе преди 2 години. 

Мариане Линдблат, наричана още мама Мариане от членовете на димитровградската библиотека, които са били на гости във Финландия, ни разказа за ролята на библиотека във финландското общество.

На първо място финландците имат самочувствието, че са най-четящата нация. Над 80% от населението ползва обществените библиотеки, сочи статистиката. Техните бибилиотеки не са само място, където да вземеш и да прочетеш книга, те са се превърнали в културно средище на общността, като вземат и наистина важна роля в ежедневието на хората. Градчето Порнайнен, в което Марине работи, е с население от едва 5 000 души, но в библиотеките се предлагат за ползване шевни машини, бормашини, инструменти и други пособия за дома, които може да вземеш за да си свършиш работа и след което отново да върнеш в библиотеката.

Трябва да се отбележи, че при 100-годишния юбилей на финландската държава е направено допитване до обществото, какъв подарък да си направят и тогава финландците изграждат най-модерната библиотека Oodi Central Library.

Библиотеките предоставят свободна сцена за изява, свободни за използване звукозаписни студия и зони за социални услуги и контакти. В обособени кухнички читателите могат да си приготвят нещо за ядене и да си подремнат в кътове за почивка. Предлагат се и възможности за 3D принтиране и моделиране. Библиотеките са свободна зона, близка до хората, която е трето най-обитавано място след дома и работното място.

След посещението на делегацията на димитровградската библиотека, главният библиотекар Валя Терзиева ни разказа за опита, който са взели от там и какво сме направили в Димитровград.  „В резултат от сътрудничеството, ние въведохме стикери за жанра на книгите, обособихме „Тийн зона”, стартирахме провеждането на здравни беседи и курсове за ръкоделия. Те пък от своя страна харесаха нашите забавни предложения към читателите с обособяването на витрини като „Среща на сляпо с книга”, при която книгите са увити в хартия и човек не знае какво заема, както и витрина само с червени книги, за коите читателят помни само цвета на кориците, но не и заглавието и автора”.

Библиотеката във Финландия е в пряко сътрудничество с детските градини и училищата и е ежедневно посещавана от ученици и малки деца, за провеждане на занятия, курсове, четене и други дейности. Мариане каза, че още в детската градина децата получавт колективни членски карти за читалните на библиотеката и често биват отвеждани в тях, за да раглеждат и да четат книжки. Щом децата станат първолаци, кметът на града ги кани в библиотеката, за да получат първите си лични членски карти и ги дарява с различни подаръци. След което децата вече имат изградено отношение към институцията и тя става неразделна част от живота им.

В училищна възраст финландските ученици непрестанно биват водени в библиотеките и там се провеждат различни занятия, от музикални обучения на различни инструменти до запознаване и работа с 3D принтери. Финландската образователна система е една от най-високо ценените в световен мащаб, там обучението е главно практическо насочено, за разлика от България, където се залага главно на голям обем от теория. Училищата са добре организирани и от затворен тип, като от няколко години насам не допускат учениците да напускат територията на училището по време на водените занятия в тях. Училищната столова е мястото, в което се изхранват учениците и условията в нея са изкючително добри, а храната се контролира и не се допускат вредни за децата храни.

Образованието във Финландия се смята за едно от най-добрите. Според международните изследвания, които се провеждат от авторитетната организация PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на 2-ро място са в областта на естествените науки и на 5-то място по математика. Но даже не това възхищава педагогическата гилдия. Невероятното е, че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене.

Равенство в изучаването на всички предмети

Задълбоченото изучаване на едни предмети за сметка на други не се приветства. Във Финландия не смятат, че математиката е по-важна, например, от изкуството. Напротив, единственото изключение за създаването на класове с надарени деца могат да бъдат склонностите им към рисуването, музиката и спорта.

Равенство между родителите

Какво работи родителят (какъв е социалният му статут)  учителите разбират най-накрая и само в случай на необходимост. Въпросите на учителите, анкетите, касаещи местоработата на родителите, са забранени.

Равенство между учениците

Финландците не сортират учениците си в класове според способностите или кариерните им предпочитания.

Там също няма „лоши” и „добри” ученици. Сравняването на учениците един с друг е забранено. Както гениалните деца, така и тези с големите дефицити в интелектуалните способности са смятани за „особени” и учат заедно с всички. В общия колектив се обучават и децата в инвалидни колички. Към обикновеното училище може да е създаден клас за учащи с проблем в зрението или слуха. Финландците се стараят максимално да интегрират в обществото онези, които имат нужда от особено отношение. Разликата в нивото между слабите и силните учащи е най-малката в световен мащаб.

Обучението е орентирано към практическото приложение на науките споделя Мариане. В тяхната библитека например, в провеждан част по математика, децата не учат теоретично формулите, а им се задава задание от житейски тип, например като теглене на кредит и изчисляване на лихвите и вноските по него. Учениците се учат как да си попълват данъчните декларации и как да формират семеен и личен бюджет. Наблягат много на практическите обучения, които им дават добър старт в живота, защото за разлика от България, там младежите излизат на по-ранна възраст от семейното жилище и започват да се справят с живота сами.