Изследователски екип сравнява състоянията на мозъка на пациенти, които са във вегетативно или минимално съзнателно състояние, с тези на здрави участници, които са били анестезирани с пропофол, който обикновено се използва като упойка при иначе здрави хора при рутинни операции.

В своето забележително проучване от 2006 г. известният невролог от Западния университет на Онтарио Адриан Оуен и неговите сътрудници показват за първи път, че функционалното невроизобразяване може да разкрие осъзнато съзнание при някои пациенти, които изглеждат изцяло във вегетативно състояние, и дори може да позволи на някои от тези хора да предадат своите мисли и желания към външния свят.

Но важен въпрос за Оуен останало защо при някои пациенти е въможно, а при други - не.

В ново проучване, публикувано в Nature Communications, Оуен и неговите колеги от университета в Кеймбридж може би откриват отговора. Международният изследователски екип сравнява мозъчните състояния на пациенти, които са във вегетативно или минимално съзнателно състояние, с тези на здрави участници, които са били анестезирани с пропофол, упойка при рутинни операции.

"Трябва да разберем повече за съзнанието и мозъка. И при това изследване трябваше да идентифицираме конкретно състояние на мозъка, което е свързано със съзнанието и обратно, специфично състояние на мозъка, което е показателно за безсъзнанието", обяснява Оуен, професор по когнитивна невронаука и образна диагностика в Училището по медицина и стоматология на Schulich в Уестърн. "Очевидно не можем да контролираме съзнанието при вегетативни пациенти, но можем при здрави участници в проучването, ако използваме упойващо лекарство като пропофол".

Учените в Уестърн сканирали група доброволци, използвайки функционално магнитно-резонансно изображение (fMRI), докато те постепенно изпадат в безсъзнание с помощта на пропофола. Резултатите били сравнени с тези на група пациенти, или във вегетативно, или в минимално съзнателно състояние, които били сканирани от изследователите от Кеймбридж.

"Забележително е, че видяхме много сходни резултати при двете групи участници, сканирани на двете страни на Атлантическия океан. По-конкретно, загубата на съзнание - дали поради анестезия с пропофол или мозъчна травма, беше придружена от намалено функционално разнообразие и интегративен капацитет в подобни мозъчни мрежи, което може да представлява невробиологичен маркер или "мозъчен отпечатък" на съзнанието", казва Оуен.

Казано по-просто, функционалното разнообразие и интегративният капацитет са свойства на мозъка, които разкриват колко информация се обменя и интегрира между различните мозъчни региони.

"Все още е рано, но тези резултати започват да разкриват как мозъкът ни генерира съзнателния ни опит от света и какво се обърква, когато човек губи съзнание", казва Оуен. "Това е важна част в нашия стремеж да разберем защо някои пациенти, за които се предполага, че са вегетативни, всъщност са в съзнание и осъзнават всичко, което се случва около тях."